1And it came to pass on the second sabbath after the first, that he went through the corn fields; and his disciples plucked the ears of corn, and did eat, rubbing them in their hands.2And certain of the Pharisees said unto them, Why do ye that which is not lawful to do on the sabbath days?3And Jesus answering them said, Have ye not read so much as this, what David did, when himself was an hungred, and they which were with him;4How he went into the house of God, and did take and eat the shewbread, and gave also to them that were with him; which it is not lawful to eat but for the priests alone?5And he said unto them, That the Son of man is Lord also of the sabbath.6And it came to pass also on another sabbath, that he entered into the synagogue and taught: and there was a man whose right hand was withered.7And the scribes and Pharisees watched him, whether he would heal on the sabbath day; that they might find an accusation against him.8But he knew their thoughts, and said to the man which had the withered hand, Rise up, and stand forth in the midst. And he arose and stood forth.9Then said Jesus unto them, I will ask you one thing; Is it lawful on the sabbath days to do good, or to do evil? to save life, or to destroy it?10And looking round about upon them all, he said unto the man, Stretch forth thy hand. And he did so: and his hand was restored whole as the other.11And they were filled with madness; and communed one with another what they might do to Jesus.12And it came to pass in those days, that he went out into a mountain to pray, and continued all night in prayer to God.13And when it was day, he called unto him his disciples: and of them he chose twelve, whom also he named apostles;14Simon, (whom he also named Peter,) and Andrew his brother, James and John, Philip and Bartholomew,15Matthew and Thomas, James the son of Alphaeus, and Simon called Zelotes,16And Judas the brother of James, and Judas Iscariot, which also was the traitor.17And he came down with them, and stood in the plain, and the company of his disciples, and a great multitude of people out of all Judaea and Jerusalem, and from the sea coast of Tyre and Sidon, which came to hear him, and to be healed of their diseases;18And they that were vexed with unclean spirits: and they were healed.19And the whole multitude sought to touch him: for there went virtue out of him, and healed them all.20And he lifted up his eyes on his disciples, and said, Blessed be ye poor: for yours is the kingdom of God.21Blessed are ye that hunger now: for ye shall be filled. Blessed are ye that weep now: for ye shall laugh.22Blessed are ye, when men shall hate you, and when they shall separate you from their company, and shall reproach you, and cast out your name as evil, for the Son of man's sake.23Rejoice ye in that day, and leap for joy: for, behold, your reward is great in heaven: for in the like manner did their fathers unto the prophets.24But woe unto you that are rich! for ye have received your consolation.25Woe unto you that are full! for ye shall hunger. Woe unto you that laugh now! for ye shall mourn and weep.26Woe unto you, when all men shall speak well of you! for so did their fathers to the false prophets.27But I say unto you which hear, Love your enemies, do good to them which hate you,28Bless them that curse you, and pray for them which despitefully use you.29And unto him that smiteth thee on the one cheek offer also the other; and him that taketh away thy cloke forbid not to take thy coat also.30Give to every man that asketh of thee; and of him that taketh away thy goods ask them not again.31And as ye would that men should do to you, do ye also to them likewise.32For if ye love them which love you, what thank have ye? for sinners also love those that love them.33And if ye do good to them which do good to you, what thank have ye? for sinners also do even the same.34And if ye lend to them of whom ye hope to receive, what thank have ye? for sinners also lend to sinners, to receive as much again.35But love ye your enemies, and do good, and lend, hoping for nothing again; and your reward shall be great, and ye shall be the children of the Highest: for he is kind unto the unthankful and to the evil.36Be ye therefore merciful, as your Father also is merciful.37Judge not, and ye shall not be judged: condemn not, and ye shall not be condemned: forgive, and ye shall be forgiven:38Give, and it shall be given unto you; good measure, pressed down, and shaken together, and running over, shall men give into your bosom. For with the same measure that ye mete withal it shall be measured to you again.39And he spake a parable unto them, Can the blind lead the blind? shall they not both fall into the ditch?40The disciple is not above his master: but every one that is perfect shall be as his master.41And why beholdest thou the mote that is in thy brother's eye, but perceivest not the beam that is in thine own eye?42Either how canst thou say to thy brother, Brother, let me pull out the mote that is in thine eye, when thou thyself beholdest not the beam that is in thine own eye? Thou hypocrite, cast out first the beam out of thine own eye, and then shalt thou see clearly to pull out the mote that is in thy brother's eye.43For a good tree bringeth not forth corrupt fruit; neither doth a corrupt tree bring forth good fruit.44For every tree is known by his own fruit. For of thorns men do not gather figs, nor of a bramble bush gather they grapes.45A good man out of the good treasure of his heart bringeth forth that which is good; and an evil man out of the evil treasure of his heart bringeth forth that which is evil: for of the abundance of the heart his mouth speaketh.46And why call ye me, Lord, Lord, and do not the things which I say?47Whosoever cometh to me, and heareth my sayings, and doeth them, I will shew you to whom he is like:48He is like a man which built an house, and digged deep, and laid the foundation on a rock: and when the flood arose, the stream beat vehemently upon that house, and could not shake it: for it was founded upon a rock.49But he that heareth, and doeth not, is like a man that without a foundation built an house upon the earth; against which the stream did beat vehemently, and immediately it fell; and the ruin of that house was great.
1И една събота, първата след втория ден на Пасхата, като минаваше Той през нивите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце. (De 23:25; Mt 12:1; Mr 2:23)2А някои от фарисеите казаха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота? (Ex 20:10)3Исус им отговори: Не сте ли чели това, което направи Давид, когато огладня той и мъжете, които бяха с него, (1Sa 21:6; Mt 12:4; Mr 2:26)4как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове и яде, даде и на онези, които бяха с него – а от тези хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците? (Ex 29:32; Le 8:31; Le 24:9; Mt 12:4; Mr 2:26)5Каза им още: Човешкият Син е господар на съботата.
Изцеляването на човека с изсъхналата ръка
6И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка беше изсъхнала. (Mt 12:9; Mt 12:10; Mr 3:1; Lu 13:14; Lu 14:3)7И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.8Но Той знаеше мислите им и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи на средата. И той стана и се изправи.9Тогава Исус им каза: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота – добро ли да прави или зло, да спаси ли живот или да погуби?10И като ги изгледа всички, каза на човека: Протегни ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.11А те излязоха извън себе си от гняв и обсъждаха помежду си какво биха могли да направят на Исус.
Избиране на дванадесетте апостоли
12През онези дни Исус се изкачи на планината да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога. (Mt 10:1; Mt 14:23; Mr 3:13)13И като се съмна, повика учениците Си и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли: (Mt 10:1; Mr 3:13)14Симон, когото и нарече Петър, и брат му Андрей, Яков и Йоан, Филип и Вартоломей, (Joh 1:42)15Матей и Тома, Яков Алфеев и Симон, наречен Зилот,16Юда, брат на Яков, и Юда Искариотски, който и стана предател. (Jud 1:1)17И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от народ от цяла Юдея и Йерусалим и от крайбрежието на Тир и Сидон, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си; (Mt 4:25; Mr 3:7)18също и измъчваните от нечисти духове бяха изцелявани.19И цялото множество се стараеше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеляваше всички. (Mt 14:36; Mr 5:30; Lu 8:46)
Блаженствата
20И Той повдигна очи към учениците Си и каза: Блажени сте вие, сиромаси, защото е ваше Божието царство. (Mt 5:1; Mt 5:3; Mt 11:5; Jas 2:5)21Блажени вие, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени вие, които плачете сега, защото ще се засмеете. (Isa 55:1; Isa 61:2; Isa 61:3; Isa 65:13; Mt 5:4; Mt 5:6)22Блажени сте, когато ви намразят човеците и когато ви отлъчват от себе си и ви оскърбяват, и отхвърлят името ви като лошо заради Човешкия Син; (Mt 5:11; 1Pe 2:19; 1Pe 3:14; 1Pe 4:14)23възрадвайте се в онзи ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така постъпваха с пророците. (2Ch 36:16; Ne 9:26; Isa 35:10; Mt 5:12; Ac 5:41; Ac 7:51; Col 1:24; Jas 1:2)24Но горко на вас, богатите, защото сте получили вече утехата си. (Am 6:1; Mt 6:2; Mt 6:5; Mt 6:16; Lu 12:21; Jas 5:1)25Горко на вас, които сега сте наситени, защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще скърбите и ще плачете. (Pr 14:13; Isa 65:13)26Горко на вас, когато всички човеци заговорят ласкаво за вас, защото бащите им така постъпваха с лъжепророците. (Isa 30:10; Joh 7:7; Joh 15:19; 1Jo 4:5)
Любовта към враговете
27Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тези, които ви мразят, (Ex 23:4; Pr 25:21; Mt 5:38; Mt 5:44; Mt 7:12; Lu 6:35; Ro 12:20)28благославяйте тези, които ви проклинат, молете се за тези, които ви правят пакост. (Lu 23:34; Ac 7:60)29На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си. (Mt 5:39; Ro 12:17; 1Co 6:7)30Дай на всеки, който ти поиска, и не искай обратно нещата си от този, който ги отнема. (De 15:7; De 15:8; De 15:10; Pr 21:26; Mt 5:42)31И както желаете да постъпват човеците с вас, така и вие постъпвайте с тях. (Mt 7:12)32Понеже ако обичате само онези, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат онези, които тях обичат. (Mt 5:46)33И ако правите добро само на онези, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.34И ако давате назаем само на тези, от които се надявате да получите обратно, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците дават назаем на грешници, за да получат обратно същото. (Mt 5:42)35Но вие обичайте неприятелите си, правете добро и давайте назаем, без да очаквате да получите нещо в замяна; и наградата ви ще бъде голяма и ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ към неблагодарните и злите. (De 15:8; Ps 37:26; Mt 5:45; Lu 6:27; Lu 6:30)36И така, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден. (Mt 5:48)
Отношението към ближния
37Не съдете и няма да бъдете съдени; не осъждайте и няма да бъдете осъждани; прощавайте и ще бъдете простени; (Mt 7:1; Mt 7:2; Ro 2:1; 1Co 4:5)38давайте и ще ви се дава; добра мярка – натъпкана, стръскана, препълнена, ще ви дават в пазвата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва. (Ps 79:12; Pr 19:17; Mt 7:2; Mr 4:24; Jas 2:13)39Каза им една притча: Може ли слепец да води слепеца? Няма ли да паднат и двамата в яма? (Isa 42:19; Mt 15:14)40Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенства, ще бъде като учителя си. (Mt 10:24; Joh 13:16; Joh 15:20)41И защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не забелязваш гредата в своето око? (Mt 7:3)42Или как можеш да кажеш на брат си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо! Първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в окото на брат ти. (Pr 18:17; Pr 18:18)
Всяко дърво се познава по своя плод
43Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод. (Mt 7:16; Mt 7:17; Mt 7:18; Mt 7:24; Mt 12:33)44Понеже всяко дърво се познава по своя плод; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина. (Mt 7:16; Mt 12:33)45Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говори устата му. (Mt 12:34; Mt 12:35)46И защо Ме призовавате: Господи, Господи!, а не вършите това, което казвам? (Mal 1:6; Mt 7:21; Mt 25:11; Lu 13:25; Ro 2:13; Jas 1:22)47Всеки, който идва при Мен и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича. (Mt 7:24)48Прилича на човек, който, като строеше къща, направи дълбок изкоп и положи основа на скала; и когато стана наводнение, реката се устреми върху онази къща, но не можа да я поклати, защото бе здраво построена.49А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа, върху която се устреми реката и тя начаса рухна; и срутването на онази къща беше голямо.