1And it came to pass, that, as the people pressed upon him to hear the word of God, he stood by the lake of Gennesaret,2And saw two ships standing by the lake: but the fishermen were gone out of them, and were washing their nets.3And he entered into one of the ships, which was Simon's, and prayed him that he would thrust out a little from the land. And he sat down, and taught the people out of the ship.4Now when he had left speaking, he said unto Simon, Launch out into the deep, and let down your nets for a draught.5And Simon answering said unto him, Master, we have toiled all the night, and have taken nothing: nevertheless at thy word I will let down the net.6And when they had this done, they inclosed a great multitude of fishes: and their net brake.7And they beckoned unto their partners, which were in the other ship, that they should come and help them. And they came, and filled both the ships, so that they began to sink.8When Simon Peter saw it, he fell down at Jesus' knees, saying, Depart from me; for I am a sinful man, O Lord.9For he was astonished, and all that were with him, at the draught of the fishes which they had taken:10And so was also James, and John, the sons of Zebedee, which were partners with Simon. And Jesus said unto Simon, Fear not; from henceforth thou shalt catch men.11And when they had brought their ships to land, they forsook all, and followed him.12And it came to pass, when he was in a certain city, behold a man full of leprosy: who seeing Jesus fell on his face, and besought him, saying, Lord, if thou wilt, thou canst make me clean.13And he put forth his hand, and touched him, saying, I will: be thou clean. And immediately the leprosy departed from him.14And he charged him to tell no man: but go, and shew thyself to the priest, and offer for thy cleansing, according as Moses commanded, for a testimony unto them.15But so much the more went there a fame abroad of him: and great multitudes came together to hear, and to be healed by him of their infirmities.16And he withdrew himself into the wilderness, and prayed.17And it came to pass on a certain day, as he was teaching, that there were Pharisees and doctors of the law sitting by, which were come out of every town of Galilee, and Judaea, and Jerusalem: and the power of the Lord was present to heal them.18And, behold, men brought in a bed a man which was taken with a palsy: and they sought means to bring him in, and to lay him before him.19And when they could not find by what way they might bring him in because of the multitude, they went upon the housetop, and let him down through the tiling with his couch into the midst before Jesus.20And when he saw their faith, he said unto him, Man, thy sins are forgiven thee.21And the scribes and the Pharisees began to reason, saying, Who is this which speaketh blasphemies? Who can forgive sins, but God alone?22But when Jesus perceived their thoughts, he answering said unto them, What reason ye in your hearts?23Whether is easier, to say, Thy sins be forgiven thee; or to say, Rise up and walk?24But that ye may know that the Son of man hath power upon earth to forgive sins, (he said unto the sick of the palsy,) I say unto thee, Arise, and take up thy couch, and go into thine house.25And immediately he rose up before them, and took up that whereon he lay, and departed to his own house, glorifying God.26And they were all amazed, and they glorified God, and were filled with fear, saying, We have seen strange things to day.27And after these things he went forth, and saw a publican, named Levi, sitting at the receipt of custom: and he said unto him, Follow me.28And he left all, rose up, and followed him.29And Levi made him a great feast in his own house: and there was a great company of publicans and of others that sat down with them.30But their scribes and Pharisees murmured against his disciples, saying, Why do ye eat and drink with publicans and sinners?31And Jesus answering said unto them, They that are whole need not a physician; but they that are sick.32I came not to call the righteous, but sinners to repentance.33And they said unto him, Why do the disciples of John fast often, and make prayers, and likewise the disciples of the Pharisees; but thine eat and drink?34And he said unto them, Can ye make the children of the bridechamber fast, while the bridegroom is with them?35But the days will come, when the bridegroom shall be taken away from them, and then shall they fast in those days.36And he spake also a parable unto them; No man putteth a piece of a new garment upon an old; if otherwise, then both the new maketh a rent, and the piece that was taken out of the new agreeth not with the old.37And no man putteth new wine into old bottles; else the new wine will burst the bottles, and be spilled, and the bottles shall perish.38But new wine must be put into new bottles; and both are preserved.39No man also having drunk old wine straightway desireth new: for he saith, The old is better.
1А веднъж, когато множеството Го притискаше да слуша Божието слово, Той стоеше при Генисаретското езеро. (Mt 4:18; Mr 1:16)2И видя две ладии, които стояха край езерото; а рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите си.3И като влезе в една от ладиите, която беше на Симон, помоли го да я отдалечи малко от сушата; и седна и поучаваше множеството от лодката.4След като престана да говори, каза на Симон: Оттегли лодката към дълбокото и хвърлете мрежите за улов. (Joh 21:6)5А Симон отговори: Учителю, цяла нощ се трудихме и нищо не уловихме; но щом казваш, ще хвърля мрежите.6И като направиха това, уловиха твърде много риба, така че мрежите им се прокъсваха.7И извикаха съдружниците си от другата ладия да им дойдат на помощ; и те дойдоха и напълниха и двете ладии – дотолкова, че щяха да потънат.8А Симон Петър, като видя това, падна в краката[1] на Исус и каза: Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек. (2Sa 6:9; 1Ki 17:18)9Понеже той и всички, които бяха с него, се смаяха от улова на рибите, които хванаха,10също и Яков и Йоан, синове на Зеведей, които бяха Симонови съдружници. А Исус каза на Симон: Не бой се; отсега нататък ще ловиш човеци. (Mt 4:19; Mr 1:17)11И когато извлякоха ладиите на сушата, оставиха всичко и отидоха след Него. (Mt 4:20; Mt 19:27; Mr 1:18; Lu 18:28)
Излекуването на прокажения
12И когато беше в един от градовете, ето, един човек, който целият беше прокажен, като видя Исус, падна на лицето си и Му се помоли с думите: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш. (Mt 8:1; Mt 8:2; Mr 1:40)13А Той простря ръка и се допря до него, и каза: Искам; бъди очистен. И веднага проказата го остави.14И Той му заръча да не казва на никого за това: Но за свидетелство на тях иди и се покажи на свещеника, и принеси за очистването си, както е заповядал Моисей. (Le 14:4; Le 14:10; Le 14:21; Le 14:22; Mt 8:4; Mr 1:44)15Но вестта за Него още повече се разнасяше; и големи множества се събираха да слушат и да се изцеляват от болестите си. (Mt 4:25; Mr 3:7; Joh 6:2)16А Той се оттегляше в усамотени места и се молеше. (Mt 14:23; Mr 6:46)
Излекуването на парализирания
17И през един от тези дни, когато Той поучаваше, там седяха фарисеи и законоучители, надошли от всяко село на Галилея, Юдея и от Йерусалим; и Господнята сила беше с Него да изцелява. (Mt 9:1; Mr 2:1)18И, ето, мъже, които носеха на постелка един болен човек, който беше парализиран; и се опитаха да го внесат вътре и да го сложат пред Него. (Mt 9:2; Mr 2:3)19Но понеже не намериха откъде да го внесат вътре поради навалицата, качиха се на покрива и през покрива го спуснаха с постелката на средата пред Исус.20И Той, като видя вярата им, каза: Човече, прощават ти се греховете.21Тогава книжниците и фарисеите започнаха да разискват думите Му, като казваха: Кой е Този, Който богохулства? Кой може да прощава грехове освен един Бог? (Ps 32:5; Isa 43:25; Mt 9:3; Mr 2:6; Mr 2:7)22Но Исус, като видя разискванията им, им отговори: За какво размишлявате в сърцата си?23Кое е по-лесно да кажа: Прощават ти се греховете, или да кажа: Стани и ходи?24Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове (каза на паралитика): Казвам ти: Стани, вдигни постелката си и иди у дома си.25И начаса той стана пред тях, вдигна това, на което лежеше, и отиде у дома си, като славеше Бога.26И те всички се смаяха и славеха Бога, и изпълнени със страх, казваха: Днес видяхме удивителни неща.
Призоваването на бирника Левий
27След това Исус, като излезе, видя един бирник на име Левий, който седеше в бирничеството, и му каза: Върви след Мене. (Mt 9:9; Mr 2:13; Mr 2:14)28Той остави всичко, стана и тръгна след Него.29А Левий приготви за Него голямо угощение в къщата си; и имаше голямо множество бирници и други, които седяха на трапезата с тях. (Mt 9:10; Mr 2:15; Lu 15:1)30А фарисеите и техните книжници роптаеха против учениците Му и казваха: Защо ядете и пиете с бирниците и грешниците?31Исус им отговори: Здравите нямат нужда от лекар, а болните.32Не съм дошъл да призова праведните, но грешните към покаяние. (Mt 9:13; Mr 2:17; 1Ti 1:15)
Исус отговаря на книжниците и фарисеите
33И те Му казаха: Йоановите ученици често постят и се молят, също и учениците на фарисеите, а Твоите ядат и пият. (Mt 9:9; Mt 9:14; Mr 2:16; Mr 2:18)34Исус им каза: Можете ли да накарате сватбарите да постят, докато младоженецът е с тях?35Ще дойдат обаче дни, когато младоженецът ще бъде отнет от тях; тогава, през онези дни, ще постят.36Каза им още и притча: Никой не отдира парче от нова дреха, за да го пришие на вехта дреха; иначе и новата дреха се съдира, и кръпката от новата не отива на вехтата. (Mt 9:16; Mt 9:17; Mr 2:21; Mr 2:22)37И никой не налива ново вино в стари мехове; защото новото вино ще пръсне меховете – и то самото ще изтече, и меховете ще се изхабят.38Но трябва да се налива ново вино в нови мехове.39И никой, след като е пил старото вино, не иска ново, защото казва: Старото е по-хубаво.