Влезте безплатно

Лука 13

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 В същото време присъстваха някои, които известиха на Исус за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им. 2 И Той им отговори: Мислите ли, че тези галилеяни са били най-грешни измежду всички галилеяни, понеже са пострадали така? 3 Казвам ви: Не; но ако не се покаете, всички така ще загинете. 4 Или мислите ли, че онези осемнадесет души, върху които падна Силоамската кула и ги уби, бяха по-големи престъпници от всички човеци, които живеят в Йерусалим? 5 Казвам ви: Не; но ако не се покаете, всички така ще загинете. 6 Каза и тази притча: Някой си имаше в лозето си посадена смокиня; и дойде да търси плод на нея, но не намери. (Ис 5:2; Мт 21:19) 7 И каза на лозаря: Ето, три години вече идвам да търся плод на тази смокиня, но не намирам. Отсечи я, защо да изтощава земята? (Мт 21:19) 8 А той му отговори: Господарю, остави я и това лято, докато разкопая около нея и насипя тор; 9 и ако след това даде плод, добре, но ако не даде, ще я отсечеш. 10 И една събота Той поучаваше в една от синагогите; 11 и, ето, една жена, която имаше дух, който беше причинявал немощ осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи. 12 А Исус, като я видя, повика я и каза: Жено, освободена си от твоята немощ. 13 И положи ръце на нея; и начаса тя се изправи и славеше Бога. (Мк 16:18; Д А 9:17) 14 А началникът на синагогата, като негодуваше, че Исус я изцели в събота, заговори на множеството: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях идвайте и се изцелявайте, а не в съботен ден. (Изх 20:9; Мт 12:10; Мк 3:2; Лк 6:7; Лк 14:3) 15 Но Господ му каза: Лицемери! В събота не отвързва ли всеки един от вас вола или осела си от яслите и не го ли завежда да го напои? (Лк 14:5) 16 А тази Авраамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тази връзка в съботен ден? (Лк 19:9) 17 И като каза това, всичките Му противници бяха посрамени и цялото множество се радваше за всички славни дела, които се вършеха от Него. 18 Тогава каза: На какво прилича Божието царство и на какво да го уподобя? (Мт 13:31; Мк 4:30) 19 Прилича на синапово зърно, което човек взе и пося в градината си; и то растеше и стана дърво, и небесните птици гнездяха по клоните му. 20 И пак каза: На какво да уподобя Божието царство? 21 Прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса цялото. 22 И по пътя Си за Йерусалим минаваше през градовете и селата и поучаваше. (Мт 7:13; Мт 7:21; Мт 9:35; Мк 6:6) 23 И някой Му каза: Господи, малцина ли са, които се спасяват? А той им каза: 24 Старайте се да влезете през тясната врата; защото ви казвам, мнозина ще се стремят да влязат и няма да могат. (Мт 7:13; Йн 7:34; Йн 8:21; Йн 13:33; Рим 9:31) 25 След като стане домакинът и затвори вратата, и вие, като останете навън, почнете да хлопате на вратата и да казвате: Господи, отвори; а Той в отговор ще ви каже: Не ви познавам откъде сте. (Пс 32:6; Ис 55:6; Мт 7:23; Мт 25:10; Мт 25:13; Лк 6:46) 26 Тогава ще почнете да казвате: Ядохме и пихме пред Теб; и по нашите улици си поучавал. 27 А Той ще отговори: Казвам ви, не зная откъде сте; махнете се от Мене всички вие, които вършите неправда. (Пс 6:8; Пс 6:9; Мт 7:23; Мт 25:41; Лк 13:25; 1 Кор 8:3; 2 Тим 2:19) 28 Там ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраам, Исак, Яков и всички пророци в Божието царство, а себе си – изпъдени навън. (Мт 8:11; Мт 8:12; Мт 13:42; Мт 24:51) 29 И ще дойдат от изток и запад, от север и юг и ще седнат на празничната трапеза в Божието царство. (Бит 28:14; Ис 2:3; Ис 49:6; Ис 60:3; Мал 1:11) 30 И, ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни. (Мт 19:30; Мт 20:16; Мк 10:31; Д А 10:45; Д А 28:28) 31 В същия час дойдоха някои фарисеи, които Му казаха: Излез и си иди оттук, защото Ирод иска да Те убие. (Мт 23:37) 32 Исус им каза: Идете, кажете на тази лисица: Ето, изгонвам бесове и изцелявам днес и утре, и на третия ден ще свърша. 33 Обаче днес и утре, и други ден трябва да пътувам; защото не е възможно пророк да загине извън Йерусалим. 34 Йерусалиме! Йерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите деца, както кокошка прибира пилците си под крилата си, но не искахте! (Мт 23:37) 35 Ето, вашият дом ви се оставя пуст; и ви казвам, няма да Ме видите, докато не кажете: Благословен, Който иде в Господнето име. (Лев 26:31; Лев 26:32; Пс 69:25; Пс 118:26; Ис 1:7; Дан 9:27; Мих 3:12; Мт 21:9; Мк 11:10; Лк 19:38; Йн 12:13) 

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение.

Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет
Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание