1Then said he unto the disciples, It is impossible but that offences will come: but woe unto him, through whom they come!2It were better for him that a millstone were hanged about his neck, and he cast into the sea, than that he should offend one of these little ones.3Take heed to yourselves: If thy brother trespass against thee, rebuke him; and if he repent, forgive him.4And if he trespass against thee seven times in a day, and seven times in a day turn again to thee, saying, I repent; thou shalt forgive him.5And the apostles said unto the Lord, Increase our faith.6And the Lord said, If ye had faith as a grain of mustard seed, ye might say unto this sycamine tree, Be thou plucked up by the root, and be thou planted in the sea; and it should obey you.7But which of you, having a servant plowing or feeding cattle, will say unto him by and by, when he is come from the field, Go and sit down to meat?8And will not rather say unto him, Make ready wherewith I may sup, and gird thyself, and serve me, till I have eaten and drunken; and afterward thou shalt eat and drink?9Doth he thank that servant because he did the things that were commanded him? I trow not.10So likewise ye, when ye shall have done all those things which are commanded you, say, We are unprofitable servants: we have done that which was our duty to do.11And it came to pass, as he went to Jerusalem, that he passed through the midst of Samaria and Galilee.12And as he entered into a certain village, there met him ten men that were lepers, which stood afar off:13And they lifted up their voices, and said, Jesus, Master, have mercy on us.14And when he saw them, he said unto them, Go shew yourselves unto the priests. And it came to pass, that, as they went, they were cleansed.15And one of them, when he saw that he was healed, turned back, and with a loud voice glorified God,16And fell down on his face at his feet, giving him thanks: and he was a Samaritan.17And Jesus answering said, Were there not ten cleansed? but where are the nine?18There are not found that returned to give glory to God, save this stranger.19And he said unto him, Arise, go thy way: thy faith hath made thee whole.20And when he was demanded of the Pharisees, when the kingdom of God should come, he answered them and said, The kingdom of God cometh not with observation:21Neither shall they say, Lo here! or, lo there! for, behold, the kingdom of God is within you.22And he said unto the disciples, The days will come, when ye shall desire to see one of the days of the Son of man, and ye shall not see it.23And they shall say to you, See here; or, see there: go not after them, nor follow them.24For as the lightning, that lighteneth out of the one part under heaven, shineth unto the other part under heaven; so shall also the Son of man be in his day.25But first must he suffer many things, and be rejected of this generation.26And as it was in the days of Noe, so shall it be also in the days of the Son of man.27They did eat, they drank, they married wives, they were given in marriage, until the day that Noe entered into the ark, and the flood came, and destroyed them all.28Likewise also as it was in the days of Lot; they did eat, they drank, they bought, they sold, they planted, they builded;29But the same day that Lot went out of Sodom it rained fire and brimstone from heaven, and destroyed them all.30Even thus shall it be in the day when the Son of man is revealed.31In that day, he which shall be upon the housetop, and his stuff in the house, let him not come down to take it away: and he that is in the field, let him likewise not return back.32Remember Lot's wife.33Whosoever shall seek to save his life shall lose it; and whosoever shall lose his life shall preserve it.34I tell you, in that night there shall be two men in one bed; the one shall be taken, and the other shall be left.35Two women shall be grinding together; the one shall be taken, and the other left.36Two men shall be in the field; the one shall be taken, and the other left.37And they answered and said unto him, Where, Lord? And he said unto them, Wheresoever the body is, thither will the eagles be gathered together.
1И Исус каза на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез когото идват! (Mt 18:6; Mt 18:7; Mt 18:15; Mt 18:21; Mr 9:42; 1Co 11:19)2По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тези, малките.3Бъдете внимателни към себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае, прости му. (Le 19:17; Pr 17:10; Mt 18:15; Mt 18:21; Jas 5:19)4И седем пъти на ден ако ти сгреши и седем пъти се обърне към теб и каже: Покайвам се! – прощавай му.5И апостолите казаха на Господа: Прибави ни още вяра.6А Господ каза: Ако имате вяра колкото синапово зърно, бихте казали на тази черница: Изкорени се и се насади в морето, и тя би ви послушала. (Mt 17:20; Mt 21:21; Mr 9:23; Mr 11:23)7А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му каже веднага, щом си дойде от нива: Ела да ядеш?8Напротив, няма ли да му каже: Приготви нещо да вечерям, стегни се и ми прислужвай, докато ям и пия, и след това ти ще ядеш и пиеш? (Lu 12:37)9Нима ще благодари на слугата за това, че е извършил каквото е било заповядано? Не вярвам.10Също така и вие, когато извършите всичко, което ви е заповядано, казвайте: Ние сме ненужни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим. (Job 22:3; Job 35:7; Ps 16:2; Mt 25:30; Ro 3:12; Ro 11:35; 1Co 9:16; 1Co 9:17; Phm 1:11)
Излекуването на десетте прокажени
11И в пътуването Си към Йерусалим Той минаваше по границата между Самария и Галилея. (Lu 9:51; Lu 9:52; Joh 4:4)12И като влизаше в едно село, срещнаха Го десетима прокажени, които, като се спряха отдалеч, (Le 13:46)13извикаха силно: Исусе, Наставнико, смили се над нас!14И като ги видя, каза им: Идете, покажете се на свещениците. И като отиваха, се очистиха. (Le 13:2; Le 14:2; Mt 8:4; Mr 1:44; Lu 5:14)15А един от тях, като видя, че е изцелен, върна се и със силен глас славеше Бога,16и падна на лице при нозете на Исус и Му благодареше. А той беше самарянин.17А Исус му каза: Нали се очистиха десетимата? А къде са деветимата?18Не се ли намериха други да се върнат и въздадат слава на Бога освен този другоплеменник?19И му каза: Стани и си иди; твоята вяра те изцели. (Mt 9:22; Mr 5:34; Mr 10:52; Lu 7:50; Lu 8:48; Lu 18:42)
За идването на Божието царство
20А Исус, когато бе запитан от фарисеите кога ще дойде Божието царство, им отговори: Божието царство не идва така, че да се забелязва; (Mt 24:23; Mt 24:37)21нито ще кажат: Ето, тук е!, или: Там е! Защото, ето, Божието царство е вътре във вас. (Lu 17:23; Ro 14:17)22И каза на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Човешкия Син, и няма да видите. (Mt 9:15; Joh 17:12)23И като ви кажат: Ето, тук е!, да не отидете, нито да тичате след тях. (Mt 24:23; Mr 13:21; Lu 21:8)24Защото както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще се яви и Човешкият Син в Своя ден. (Mt 24:27)25Но най-напред Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение. (Mt 16:21; Mt 17:22; Mt 20:8; Mr 8:31; Mr 9:31; Mr 10:33; Lu 9:22)26И както стана в дните на Ной, така ще бъде и в дните на Човешкия Син; (Ge 6:5; Ge 6:6; Mt 24:37; 1Pe 3:20)27ядеха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега и дойде потопът, и ги погуби всички.28Така стана и в дните на Лот; ядеха, пиеха, купуваха, продаваха, садеха и градеха, (Ge 19:14; Ge 19:24)29а в деня, когато Лот излезе от Содом, от небето валя огън и сяра и ги погубиха всички. (Ge 19:16; Ge 19:24)30Подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви. (2Th 1:7)31В онзи ден, който е на покрива на къщата, ако вещите му са в къщи, да не слиза да ги вземе; също и който е на нивата, да не се връща назад. (Mt 24:17; Mr 13:15)32Помнете Лотовата жена. (Ge 19:26)33Който иска да спечели живота[1] си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го запази. (Mt 10:39; Mt 16:25; Mr 8:35; Lu 9:24; Joh 12:25)34Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; единият ще бъде взет, а другият ще бъде оставен. (Mt 24:40; Mt 24:41; 1Th 4:17)35Две жени ще мелят заедно; едната ще бъде взета, а другата ще бъде оставена. (Mt 24:41)36Двама ще бъдат на нива; единият ще бъде взет, а другият ще бъде оставен.37В отговор Го попитаха: Къде, Господи? А Той им каза: Където е трупът, там ще се съберат и орлите. (Job 39:30; Mt 24:28)