Влезте безплатно

Матей 18

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 В същото време учениците дойдоха при Исус и казаха: Кой е по-голям в небесното царство? (Мк 9:33; Мк 9:42; Мк 9:43; Лк 9:46; Лк 17:1; Лк 22:24) 2 А Той повика едно детенце, постави го посред тях и каза: 3 Истина ви казвам, ако не се обърнете и не станете като дечицата, няма да влезете в небесното царство. (Пс 131:2; Мт 19:14; Мк 10:14; Лк 18:16; 1 Кор 14:20; 2 Пет 2:2) 4 И така, който се смири като това детенце, той е по-голям в небесното царство. (Мт 20:27; Мт 23:11) 5 И който приеме едно такова детенце в Мое име, Мене приема. (Мт 10:42; Лк 9:48) 6 А който съблазни едно от тези, малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи на врата му един воденичен камък и да потъне в морските дълбочини. (Мк 9:42; Лк 17:1; Лк 17:2) 7 Горко на света поради съблазните, защото е неизбежно да дойдат съблазните; но горко на онзи човек, чрез когото идва съблазънта! (Мт 5:29; Мт 5:30; Мт 26:24; Мк 9:43; Мк 9:45; Лк 17:1; 1 Кор 11:19) 8 Ако те съблазни ръката ти или кракът ти, отсечи го и го хвърли. По-добре е за тебе да влезеш в живота сакат или куц, отколкото с две ръце или с два крака да бъдеш хвърлен във вечния огън. 9 И ако те съблазни окото, извади го и го хвърли. По-добре е за тебе да влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в огнения пъкъл. 10 Внимавайте да не презирате нито едно от тези, малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец, Който е на небесата. (Бит 19:16; Пс 33:8; Пс 34:7; Зах 13:7; Лк 1:19; Евр 1:14) 11 Защото Човешкият Син дойде да спаси погиналото. (Мт 10:6; Лк 9:55; Лк 19:10; Йн 3:17; Йн 12:47) 12 Как ви се вижда? Ако някой човек има сто овце и едната от тях се заблуди, не оставя ли деветдесет и деветте и не отива ли по хълмовете да търси заблудилата се? (Лк 15:3; Лк 15:4) 13 И като я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесет и деветте незаблудили се. 14 Също така не е по волята на вашия Отец, Който е на небесата, да загине нито един от тези, малките. 15 И ако съгреши брат ти спрямо теб, иди, покажи вината му между теб и него насаме. Ако те послуша, спечелил си брат си. (Лев 19:17; Лк 17:3; Як 5:19; Як 5:20; 1 Пет 3:1) 16 Но ако не те послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума. (Вт 17:6; Вт 19:15; Йн 8:17; 2 Кор 13:1; Евр 10:28) 17 И ако не послуша тях, кажи това на църквата; а ако не послуша и църквата, нека бъде за теб езичник и бирник. (Рим 16:17; 1 Кор 5:9; 2 Сол 3:6; 2 Сол 3:14; 2 Йн 1:10) 18 Истина ви казвам: Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата. (Мт 16:19; Йн 20:23; 1 Кор 5:4) 19 Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Моя Отец, Който е на небесата. (Мт 5:24; 1 Йн 3:22; 1 Йн 5:14) 20 Защото, където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях. 21 Тогава Петър се приближи и Му каза: Господи, до колко пъти, като съгреши брат ми спрямо мене, да му прощавам? До седем пъти ли? (Лк 17:4) 22 Исус му каза: Не ти казвам до седем пъти, а до седемдесет пъти по седем. (Мт 6:14; Кол 3:13) 23 Затова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметките на слугите си. 24 И когато започна да ги преглежда, докараха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта. 25 И понеже нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, жена му и децата му и всичко, което имаше, и дългът да бъде платен. (4 Цар 4:1; Неем 5:8) 26 Затова слугата падна, кланяше му се и каза: Господарю, имай търпение към мен и ще ти платя всичко. 27 И господарят на този слуга, понеже го съжали, пусна го и му опрости заема. 28 Но този слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто динария; хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което ми дължиш. 29 Затова служителят му падна, молеше му се и каза: Имай търпение към мен и ще ти платя. 30 Но той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница – да лежи, докато изплати дълга. 31 А съслужителите му, като видяха станалото, дълбоко се огорчиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, което беше станало. 32 Тогава господарят му го повика и му каза: Лукав слуга! Аз ти опростих целия онзи дълг, понеже ми се примоли. 33 Не трябваше ли и ти да се смилиш над съслужителя си, както и аз се смилих над теб? 34 И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите да го изтезават, докато изплати целия дълг. 35 Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брат си. (Пр 21:13; Мт 6:12; Мк 11:26; Як 2:13) 

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение.

Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет
Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание