1At that time, saith the LORD, they shall bring out the bones of the kings of Judah, and the bones of his princes, and the bones of the priests, and the bones of the prophets, and the bones of the inhabitants of Jerusalem, out of their graves:2And they shall spread them before the sun, and the moon, and all the host of heaven, whom they have loved, and whom they have served, and after whom they have walked, and whom they have sought, and whom they have worshipped: they shall not be gathered, nor be buried; they shall be for dung upon the face of the earth.3And death shall be chosen rather than life by all the residue of them that remain of this evil family, which remain in all the places whither I have driven them, saith the LORD of hosts.4Moreover thou shalt say unto them, Thus saith the LORD; Shall they fall, and not arise? shall he turn away, and not return?5Why then is this people of Jerusalem slidden back by a perpetual backsliding? they hold fast deceit, they refuse to return.6I hearkened and heard, but they spake not aright: no man repented him of his wickedness, saying, What have I done? every one turned to his course, as the horse rusheth into the battle.7Yea, the stork in the heaven knoweth her appointed times; and the turtle and the crane and the swallow observe the time of their coming; but my people know not the judgment of the LORD.8How do ye say, We are wise, and the law of the LORD is with us? Lo, certainly in vain made he it ; the pen of the scribes is in vain.9The wise men are ashamed, they are dismayed and taken: lo, they have rejected the word of the LORD; and what wisdom is in them?10Therefore will I give their wives unto others, and their fields to them that shall inherit them : for every one from the least even unto the greatest is given to covetousness, from the prophet even unto the priest every one dealeth falsely.11For they have healed the hurt of the daughter of my people slightly, saying, Peace, peace; when there is no peace.12Were they ashamed when they had committed abomination? nay, they were not at all ashamed, neither could they blush: therefore shall they fall among them that fall: in the time of their visitation they shall be cast down, saith the LORD.13I will surely consume them, saith the LORD: there shall be no grapes on the vine, nor figs on the fig tree, and the leaf shall fade; and the things that I have given them shall pass away from them.14Why do we sit still? assemble yourselves, and let us enter into the defenced cities, and let us be silent there: for the LORD our God hath put us to silence, and given us water of gall to drink, because we have sinned against the LORD.15We looked for peace, but no good came; and for a time of health, and behold trouble!16The snorting of his horses was heard from Dan: the whole land trembled at the sound of the neighing of his strong ones; for they are come, and have devoured the land, and all that is in it; the city, and those that dwell therein.17For, behold, I will send serpents, cockatrices, among you, which will not be charmed, and they shall bite you, saith the LORD.18When I would comfort myself against sorrow, my heart is faint in me.19Behold the voice of the cry of the daughter of my people because of them that dwell in a far country: Is not the LORD in Zion? is not her king in her? Why have they provoked me to anger with their graven images, and with strange vanities?20The harvest is past, the summer is ended, and we are not saved.21For the hurt of the daughter of my people am I hurt; I am black; astonishment hath taken hold on me.22Is there no balm in Gilead; is there no physician there? why then is not the health of the daughter of my people recovered?
Jeremiah 8
Библия, ревизирано издание
from Bulgarian Bible Society1В онова време, казва ГОСПОД, ще извадят от гробовете им костите на Юдейските царе и на техните първенци, костите на свещениците и на пророците, и костите на йерусалимските жители;2и ще ги пръснат пред слънцето и луната, и пред цялото небесно воинство, които те обичаха, на които служиха и които последваха, които потърсиха и на които се поклониха; тези кости няма да бъдат събрани, нито погребани, а ще служат за тор по лицето на земята. (2Ki 9:36; 2Ki 23:5; Ps 83:10; Jer 9:22; Jer 16:4; Jer 22:19; Eze 8:16)3И смъртта ще бъде по-желана от живота за всички останали, оцелели от този лош род, които биха останали във всички места, където бих ги изгонил, казва ГОСПОД на Силите. (Job 3:21; Job 3:22; Job 7:15; Job 7:16; Re 9:6)
Грях и наказание
4При това им кажи: Така казва ГОСПОД: Който падне, няма ли да стане? Който се отбие, няма ли да се върне?5И така, защо се отби този йерусалимски народ с неизменимо отбиване, като се прилепват за измамата и не искат да се върнат? (Jer 5:3; Jer 7:24; Jer 9:6)6Слушах и чух, но те не говореха право; няма кой да се кае поради злото си и да каже: Какво сторих! Всеки се връща в своето поприще, както кон, който стремително тича в боя. (2Pe 3:9)7Даже щъркелът по небето знае определените си времена и гургулицата, и лястовицата, и жеравът пазят времето на идването си; а Моят народ не знае закона ГОСПОДЕН. (So 2:12; Isa 1:3; Jer 5:4; Jer 5:5)8Как казвате: Ние сме мъдри и законът ГОСПОДЕН е с нас? Ето, наистина и него лъжливото перо на книжниците е обърнало в лъжа. (Ro 2:17)9Мъдрите се посрамиха, уплашиха се и бяха хванати; ето, отхвърлиха словото ГОСПОДНЕ; и каква мъдрост има в тях? (Jer 6:15)10Затова ще дам жените им на други и нивите им – на онези, които ще ги завладеят; защото всеки, от малък до голям, се е предал на сребролюбие; от пророк до свещеник – всеки постъпва лъжливо. (De 28:30; Isa 56:11; Jer 6:12; Jer 6:13; Am 5:11; Zep 1:13)11И повърхностно лекуваха раната на дъщерята на народа Ми, като казваха: Мир, мир! А пък няма мир. (Jer 6:14; Eze 13:10)12Засрамиха ли се, когато извършиха мерзости? Не, никак не ги досрамя, нито са знаели да почервенеят; затова ще падат между падащите, ще бъдат поваляни, когато ги накажа, казва ГОСПОД. (Jer 3:3; Jer 6:15)13Напълно ще ги изтребя, казва ГОСПОД; няма да има гроздове на лозата, нито смокини на смокинята и листът ще повехне, и даже това, което съм им дал, ще избяга от тях. (Isa 5:1; Joe 1:7; Mt 21:19; Lu 13:6)14Защо още седим? Съберете се, нека влезем в укрепените градове и нека загинем там; защото ГОСПОД, нашият Бог, ни е предал на погибел и ни е напоил с горчива вода, понеже съгрешихме пред ГОСПОДА. (Jer 4:5; Jer 9:15; Jer 23:15)15Очаквахме мир, но никакво добро не дойде, време на изцеление – но, ето, смущение. (Jer 14:19)16Пръхтенето на конете му се чу от Дан; цялата страна се потресе от гласа на цвиленето на яките му коне; защото дойдоха и изпоядоха страната и всичко, което има по нея, града и онези, които живеят в него. (Jud 5:22; Jer 4:15; Jer 47:3)17Защото, ето, Аз пращам върху вас змии, ехидни, които не могат да бъдат омаяни, а ще ви хапят, казва ГОСПОД. (Ps 58:4; Ps 58:5; Ec 10:11)18Дано бих намерил утешение за скръбта си! Сърцето ми е от дъно изнемощяло.19Ето гласа на дъщерята на народа Ми, която вика от далечна земя: ГОСПОД не е ли в Сион? Царят му не е ли в него? Защо Ме разгневиха с изваяните си идоли, с чуждите суети? (De 32:21; Isa 1:4; Isa 39:3)20Премина жътвата, мина се лятото и ние не се избавихме.21Съкрушен съм поради съкрушението на дъщерята на народа Ми; помрачен съм; ужас ме обзе. (Jer 4:19; Jer 9:1; Jer 14:17; Joe 2:6; Na 2:10)22Няма ли балсам в Галаад? Няма ли там лекар? И така, защо изцеляването на дъщерята на народа Ми не се по-добри? (Ge 37:25; Ge 43:11; Jer 46:11; Jer 51:8)