1Against Moab thus saith the LORD of hosts, the God of Israel; Woe unto Nebo! for it is spoiled: Kiriathaim is confounded and taken: Misgab is confounded and dismayed.2There shall be no more praise of Moab: in Heshbon they have devised evil against it; come, and let us cut it off from being a nation. Also thou shalt be cut down, O Madmen; the sword shall pursue thee.3A voice of crying shall be from Horonaim, spoiling and great destruction.4Moab is destroyed; her little ones have caused a cry to be heard.5For in the going up of Luhith continual weeping shall go up; for in the going down of Horonaim the enemies have heard a cry of destruction.6Flee, save your lives, and be like the heath in the wilderness.7For because thou hast trusted in thy works and in thy treasures, thou shalt also be taken: and Chemosh shall go forth into captivity with his priests and his princes together.8And the spoiler shall come upon every city, and no city shall escape: the valley also shall perish, and the plain shall be destroyed, as the LORD hath spoken.9Give wings unto Moab, that it may flee and get away: for the cities thereof shall be desolate, without any to dwell therein.10Cursed be he that doeth the work of the LORD deceitfully, and cursed be he that keepeth back his sword from blood.11Moab hath been at ease from his youth, and he hath settled on his lees, and hath not been emptied from vessel to vessel, neither hath he gone into captivity: therefore his taste remained in him, and his scent is not changed.12Therefore, behold, the days come, saith the LORD, that I will send unto him wanderers, that shall cause him to wander, and shall empty his vessels, and break their bottles.13And Moab shall be ashamed of Chemosh, as the house of Israel was ashamed of Bethel their confidence.14How say ye, We are mighty and strong men for the war?15Moab is spoiled, and gone up out of her cities, and his chosen young men are gone down to the slaughter, saith the King, whose name is the LORD of hosts.16The calamity of Moab is near to come, and his affliction hasteth fast.17All ye that are about him, bemoan him; and all ye that know his name, say, How is the strong staff broken, and the beautiful rod!18Thou daughter that dost inhabit Dibon, come down from thy glory, and sit in thirst; for the spoiler of Moab shall come upon thee, and he shall destroy thy strong holds.19O inhabitant of Aroer, stand by the way, and espy; ask him that fleeth, and her that escapeth, and say, What is done?20Moab is confounded; for it is broken down: howl and cry; tell ye it in Arnon, that Moab is spoiled,21And judgment is come upon the plain country; upon Holon, and upon Jahazah, and upon Mephaath,22And upon Dibon, and upon Nebo, and upon Bethdiblathaim,23And upon Kiriathaim, and upon Bethgamul, and upon Bethmeon,24And upon Kerioth, and upon Bozrah, and upon all the cities of the land of Moab, far or near.25The horn of Moab is cut off, and his arm is broken, saith the LORD.26Make ye him drunken: for he magnified himself against the LORD: Moab also shall wallow in his vomit, and he also shall be in derision.27For was not Israel a derision unto thee? was he found among thieves? for since thou spakest of him, thou skippedst for joy.28O ye that dwell in Moab, leave the cities, and dwell in the rock, and be like the dove that maketh her nest in the sides of the hole' mouth.29We have heard the pride of Moab, (he is exceeding proud) his loftiness, and his arrogancy, and his pride, and the haughtiness of his heart.30I know his wrath, saith the LORD; but it shall not be so; his lies shall not so effect it .31Therefore will I howl for Moab, and I will cry out for all Moab; mine heart shall mourn for the men of Kirheres.32O vine of Sibmah, I will weep for thee with the weeping of Jazer: thy plants are gone over the sea, they reach even to the sea of Jazer: the spoiler is fallen upon thy summer fruits and upon thy vintage.33And joy and gladness is taken from the plentiful field, and from the land of Moab; and I have caused wine to fail from the winepresses: none shall tread with shouting; their shouting shall be no shouting.34From the cry of Heshbon even unto Elealeh, and even unto Jahaz, have they uttered their voice, from Zoar even unto Horonaim, as an heifer of three years old: for the waters also of Nimrim shall be desolate.35Moreover I will cause to cease in Moab, saith the LORD, him that offereth in the high places, and him that burneth incense to his gods.36Therefore mine heart shall sound for Moab like pipes, and mine heart shall sound like pipes for the men of Kirheres: because the riches that he hath gotten are perished.37For every head shall be bald, and every beard clipped: upon all the hands shall be cuttings, and upon the loins sackcloth.38There shall be lamentation generally upon all the housetops of Moab, and in the streets thereof: for I have broken Moab like a vessel wherein is no pleasure, saith the LORD.39They shall howl, saying , How is it broken down! how hath Moab turned the back with shame! so shall Moab be a derision and a dismaying to all them about him.40For thus saith the LORD; Behold, he shall fly as an eagle, and shall spread his wings over Moab.41Kerioth is taken, and the strong holds are surprised, and the mighty men' hearts in Moab at that day shall be as the heart of a woman in her pangs.42And Moab shall be destroyed from being a people, because he hath magnified himself against the LORD.43Fear, and the pit, and the snare, shall be upon thee, O inhabitant of Moab, saith the LORD.44He that fleeth from the fear shall fall into the pit; and he that getteth up out of the pit shall be taken in the snare: for I will bring upon it, even upon Moab, the year of their visitation, saith the LORD.45They that fled stood under the shadow of Heshbon because of the force: but a fire shall come forth out of Heshbon, and a flame from the midst of Sihon, and shall devour the corner of Moab, and the crown of the head of the tumultuous ones.46Woe be unto thee, O Moab! the people of Chemosh perisheth: for thy sons are taken captives, and thy daughters captives.47Yet will I bring again the captivity of Moab in the latter days, saith the LORD. Thus far is the judgment of Moab.
1За Моав. Така казва ГОСПОД на Силите, Израилевият Бог: Горко на Нево! Защото бе опустошен; Кириатаим се посрами, защото беше превзет; Мисгав се посрами, защото беше съкрушен. (Nu 32:37; Nu 32:38; Nu 33:47; Jer 25:21; Jer 27:3; Eze 25:9; Am 2:1; Am 2:2)2Моав няма вече да се хвали; в Есевон измислиха зло против него, като казаха: Елате! Да го изтребим, за да не е народ. Също и ти, Мадмене, ще запустееш; мечът ще те преследва. (Isa 15:4; Isa 16:14)3Глас на писък от Оронаим, ограбване и страшно разрушение! (Jer 48:5)4Моав беше разрушен; малките му деца изпищяха.5Защото в нагорнището на Луит ще се издига плач върху плач, понеже в надолнището на Оронаим чуха плачевния писък на жертвите на разрушение. (Isa 15:5)6Бягайте, отървете живота си и бъдете като изтравничето в пустинята. (Jer 17:6; Jer 51:6)7Защото понеже си уповавал на делата и съкровищата си, сам ти също ще бъдеш хванат; и Хамос ще отиде в плен заедно със свещениците и първенците си. (Nu 21:29; Jud 11:24; Isa 46:1; Isa 46:2; Jer 43:12; Jer 49:3)8И разорителят ще дойде във всеки град; нито един град няма да се избави; още и долината ще бъде опустошена и полето ще се разори, както каза ГОСПОД. (Jer 6:26; Jer 48:18)9Дайте крила на Моав, за да литне и да избяга; защото градовете му ще запустеят и няма да има кой да живее в тях. (Ps 55:6; Jer 48:28)10Проклет да бъде онзи, който върши делото ГОСПОДНЕ небрежно; и проклет онзи, който въздържа меча си от кръв. (Jud 5:23; 1Sa 15:3; 1Sa 15:9; 1Ki 20:42)11Моав е бил на спокойствие от младините си и е почивал като вино на дрождите си; не е бил претакан от съд в съд, нито е ходил в плен; затова вкусът му си е останал в него и духът му не се е променил. (Zep 1:12)12Затова, ето, идат дни, казва ГОСПОД, когато ще му пратя преливачи, които ще го прелеят; и ще изпразнят съдовете му и разкъсат меховете му.13И Моав ще се посрами за Хамос, както се посрами Израилевият дом за Ветил, на който уповаваха. (Jud 11:24; 1Ki 11:7; 1Ki 12:29; Ho 10:6)14Как казвате: Ние сме силни мъже – мъже, храбри за война? (Isa 16:6)15Моав беше разорен, градовете му изгоряха и отбраните му младежи слязоха да бъдат заклани, казва Царят, Чието име е ГОСПОД на Силите. (Jer 46:18; Jer 48:8; Jer 48:9; Jer 48:18; Jer 50:27; Jer 51:57)16Погибелта на Моав скоро ще дойде и злото му иде много бързо.17Всички, които сте около него, го оплаквайте; и всички, които знаете името му, кажете: Как се счупи якият скиптър, славната тояга! (Isa 9:4; Isa 14:4; Isa 14:5)18Дъще, която живееш в Девон, слез от славата си и седни в безводно място; защото разорителят на Моав излезе против теб и ще съсипе крепостите ти. (Nu 21:30; Isa 15:2; Isa 47:1; Jer 46:19; Jer 48:8)19Жителко на Ароир, застани при пътя и съгледай; попитай онзи, който бяга, и онази, която се е отървала, като кажеш: Какво стана? (De 2:36; 1Sa 4:13; 1Sa 4:16)20Моав се посрами, защото е разрушен. Заридай и викни; известете в Арнон, че Моав беше запустен. (Nu 21:13; Isa 16:7)21Присъда сполетя полската земя, Олон, Яса и Мифаат, (Jer 48:8)22Девон, Нево и Вет-девлатаим,23Киритаим, Вет-гамул и Вет-меон,24Кариот Восора и всички градове на Моавската земя, далечни и близки. (Jer 48:41; Am 2:2)25Рогът на Моав се строши и мишцата му бе смазана, казва ГОСПОД. (Ps 75:10; Eze 30:21)26Опийте го, защото се надигна против ГОСПОДА; Моав ще се валя в бълвоча си, също и той ще бъде за присмех. (Jer 25:15; Jer 25:27)27Защото Израил не стана ли за присмех пред тебе? Намери ли се той между крадци, така че колкото пъти говориш за него, движиш рамената си презрително? (Jer 2:26; Zep 2:8)28Моавски жители, напуснете градовете, заселете се в канарата и бъдете като гълъбица, която се загнездява по страните на входа на пещерата. (Ps 55:6; Ps 55:7; So 2:14; Jer 48:9)29Чухме за гордостта на Моав (той е много горд), за високоумието, високомерието, надутостта му и надменността на сърцето му. (Isa 16:6)30Аз зная, че неговият гняв е празен, казва ГОСПОД; самохвалствата му не са извършили нищо. (Isa 16:6; Jer 50:36)31Затова ще ридая за Моав. Да! Ще извикам за целия Моав; ще заридаят за мъжете на Кир-арес. (Isa 15:5; Isa 16:7; Isa 16:11)32О, лоза на Севма, ще плача за тебе повече, отколкото плака Язир; твоите клончета преминаха морето, стигнаха до морето на Язир; грабител нападна летните ти плодове и гроздобера ти. (Isa 16:8; Isa 16:9)33Веселието и радостта бяха отнети от плодоносното поле и от Моавската земя; и спрях виното от линовете, за да няма вече кой да тъпче грозде с възклицание; възклицание няма да се чуе. (Isa 16:10; Joe 1:12)34Поради вопъла на Есевон, който стигна до Елеала и до Яса, те нададоха глас от Сигор до Оронаим, до Еглат-шелишия; защото и водите на Нимрим пресъхнаха. (Isa 15:4; Jer 48:5)35При това, казва ГОСПОД, ще премахна от Моав онзи, който принася всеизгаряне по високите места, и онзи, който кади на боговете си. (Isa 15:2; Isa 16:12)36Затова сърцето ми звучи за Моав като свирка и сърцето ми звучи като свирка за мъжете на Кир-арес; защото изобилието, което доби, изчезна. (Isa 15:5; Isa 15:7; Isa 16:11)37Защото всяка глава е плешива и всяка брада – обръсната; по всички ръце има нарязвания и на кръста – вретище. (Ge 37:34; Isa 15:2; Isa 15:3; Jer 47:5)38По всички покриви на къщите на Моав и по улиците му има плач навред; защото строших Моав като непотребен съд, казва ГОСПОД. (Jer 22:28)39Как се строши! – вайкат се те; как Моав посрамен обърна гръб! Така Моав ще стане за присмех и за ужас на всички, които са около него.40Защото така казва ГОСПОД: Ето, неприятелят ще налети като орел и ще разпростре крилата си над Моав. (De 28:49; Isa 8:8; Jer 49:22; Da 7:4; Ho 8:1; Hab 1:8)41Градовете бяха превзети, крепостите – завладени с изненада, и сърцата на силните моавци ще бъдат в онзи ден като сърцето на жена в родилни болки. (Isa 13:8; Isa 21:3; Jer 30:6; Jer 48:24; Jer 49:22; Jer 49:24; Jer 50:43; Jer 51:30; Mic 4:9)42И Моав ще бъде изтребен така, че да не е вече народ, защото се надигна против ГОСПОДА. (Ps 83:4; Isa 7:8)43Страх, яма и примка те налетяха, жителю моавски, казва ГОСПОД. (Isa 24:17; Isa 24:18)44Който избегне от страха, ще падне в ямата, а който излезе от ямата, ще се хване в примката; защото ще докарам върху него – да!, върху Моав – годината на наказанието им, казва ГОСПОД. (Jer 11:23)45Онези, които бягаха, застанаха изнемощели под сянката на Есевон; обаче огън излезе от Есевон и пламък – отсред Сион, който погълна моавския край и темето на шумните борци. (Nu 21:28; Nu 24:17)46Горко ти, Моаве; Хамосовият народ загина; защото синовете ти бяха хванати като пленници, както и дъщерите ти. (Nu 21:29)47Но при все това Аз ще върна моавските пленници в следващите дни, казва ГОСПОД. Дотук присъдата на Моав. (Jer 49:6; Jer 49:39)