1And Joseph fell upon his father' face, and wept upon him, and kissed him.2And Joseph commanded his servants the physicians to embalm his father: and the physicians embalmed Israel.3And forty days were fulfilled for him; for so are fulfilled the days of those which are embalmed: and the Egyptians mourned for him threescore and ten days.4And when the days of his mourning were past, Joseph spake unto the house of Pharaoh, saying, If now I have found grace in your eyes, speak, I pray you, in the ears of Pharaoh, saying,5My father made me swear, saying, Lo, I die: in my grave which I have digged for me in the land of Canaan, there shalt thou bury me. Now therefore let me go up, I pray thee, and bury my father, and I will come again.6And Pharaoh said, Go up, and bury thy father, according as he made thee swear.7And Joseph went up to bury his father: and with him went up all the servants of Pharaoh, the elders of his house, and all the elders of the land of Egypt,8And all the house of Joseph, and his brethren, and his father' house: only their little ones, and their flocks, and their herds, they left in the land of Goshen.9And there went up with him both chariots and horsemen: and it was a very great company.10And they came to the threshingfloor of Atad, which is beyond Jordan, and there they mourned with a great and very sore lamentation: and he made a mourning for his father seven days.11And when the inhabitants of the land, the Canaanites, saw the mourning in the floor of Atad, they said, This is a grievous mourning to the Egyptians: wherefore the name of it was called Abelmizraim, which is beyond Jordan.12And his sons did unto him according as he commanded them:13For his sons carried him into the land of Canaan, and buried him in the cave of the field of Machpelah, which Abraham bought with the field for a possession of a buryingplace of Ephron the Hittite, before Mamre.14And Joseph returned into Egypt, he, and his brethren, and all that went up with him to bury his father, after he had buried his father.15And when Joseph' brethren saw that their father was dead, they said, Joseph will peradventure hate us, and will certainly requite us all the evil which we did unto him.16And they sent a messenger unto Joseph, saying, Thy father did command before he died, saying,17So shall ye say unto Joseph, Forgive, I pray thee now, the trespass of thy brethren, and their sin; for they did unto thee evil: and now, we pray thee, forgive the trespass of the servants of the God of thy father. And Joseph wept when they spake unto him.18And his brethren also went and fell down before his face; and they said, Behold, we be thy servants.19And Joseph said unto them, Fear not: for am I in the place of God?20But as for you, ye thought evil against me; but God meant it unto good, to bring to pass, as it is this day, to save much people alive.21Now therefore fear ye not: I will nourish you, and your little ones. And he comforted them, and spake kindly unto them.22And Joseph dwelt in Egypt, he, and his father' house: and Joseph lived an hundred and ten years.23And Joseph saw Ephraim' children of the third generation : the children also of Machir the son of Manasseh were brought up upon Joseph' knees.24And Joseph said unto his brethren, I die: and God will surely visit you, and bring you out of this land unto the land which he sware to Abraham, to Isaac, and to Jacob.25And Joseph took an oath of the children of Israel, saying, God will surely visit you, and ye shall carry up my bones from hence.26So Joseph died, being an hundred and ten years old: and they embalmed him, and he was put in a coffin in Egypt.
Genesis 50
Библия, ревизирано издание
from Bulgarian Bible Society1Тогава Йосиф прегърна баща си, плака върху него и го целува. (Ge 46:4; 2Ki 13:14)2И Йосиф заповяда на служещите му лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израил, (Ge 50:26; 2Ch 16:14; Mt 26:12; Mr 14:8; Mr 16:1; Lu 24:1; Joh 12:7; Joh 19:39; Joh 19:40)3като работиха над него пълни четиридесет дни; защото толкова е пълното време за балсамиране; и египтяните го оплакваха седемдесет дни. (Nu 20:29; De 34:8)4След като преминаха дните на жалеенето за него, Йосиф говори на фараоновия дом: Ако съм придобил вашето благоволение, говорете, моля ви се, на фараона и кажете: (Es 4:2)5Баща ми ме закле, като каза: Виж, аз умирам; в гроба, който си приготвих в Ханаанската земя, там да ме погребеш. И така, сега нека отида, моля, да погреба баща си; и ще се върна. (Ge 47:29; 2Ch 16:14; Isa 22:16; Mt 27:60)6А фараонът отговори: Иди, погреби баща си, според както те е заклел.7И така, Йосиф отиде да погребе баща си и с него отидоха всички служители на фараона, старейшините на дома му и всички старейшини на Египетската земя,8също и целият дом на Йосиф, братята му и бащиният му дом; само домовете си, стадата си и добитъка си оставиха в Гесенската земя.9Отидоха с него и колесници, и конници, така че стана много голямо шествие.10И когато пристигнаха до Атадовия харман, който е оттатък[1] Йордан, там плакаха твърде много и силно; и Йосиф оплаква баща си седем дни. (1Sa 31:13; 2Sa 1:17; Job 2:13; Ac 8:2)11А ханаанците, жителите на онази земя, като видяха жалеенето при Атадовия харман, казаха: Египтяните имат голяма жалейка; затова мястото, което е оттатък Йордан, бе наречено Авел-мисраим[2].12Тогава синовете на Израил му направиха, според както им беше заповядал;13защото синовете му го пренесоха в Ханаанската земя и го погребаха в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, която пещера Авраам купи заедно с нивата за собствено гробище от хета Ефрон. (Ge 23:16; Ge 49:29; Ge 49:30; Ac 7:16)14Йосиф, след като погреба баща си, се върна в Египет, той и братята му, и всички, които бяха отишли с него да погребат баща му.
Йосиф успокоява братята си
15А като видяха Йосифовите братя, че баща им умря, си казваха: Може би Йосиф ще ни намрази и ще ни върне жестоко за цялото зло, което сме му направили. (Job 15:21; Job 15:22)16Затова пратиха на Йосиф да му кажат: Преди да умре, баща ти ни заповяда с думите:17Така да кажете на Йосиф: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им за злото, което ти направиха. И така, прости, молим ти се, престъплението на слугите на бащиния ти Бог. А Йосиф се разплака, когато му говориха. (Ge 49:25; Pr 28:13)18После отидоха и братята му и паднаха пред него, и казаха: Ето, ние сме ти слуги. (Ge 37:7; Ge 37:10)19А Йосиф им каза: Не бойте се; нима аз стоя на мястото на Бога? (Ge 45:5; De 32:35; 2Ki 5:7; Job 34:29; Ro 12:19; Heb 10:30)20Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действа така, че да спаси живота на много хора, както и стана днес. (Ge 45:5; Ge 45:7; Ps 56:5; Isa 10:7; Ac 3:13)21И така, не бойте се; аз ще храня вас и домовете ви. И ги утеши, и им говори любезно. (Ge 47:12; Mt 5:44)
Смъртта на Йосиф в Египет
22Така Йосиф остана да живее в Египет, той и бащиният му дом. И Йосиф живя сто и десет години;23Йосиф видя Ефремови деца от третия род; също и децата на Манасиевия син Махир се родиха на Йосифовите колене. (Ge 30:3; Nu 32:39; Job 42:16)24След това Йосиф каза на братята си: Аз умирам; а Бог ще ви посети и ще ви заведе от тази земя в земята, за която се е клел на Авраам, Исаак и Яков. (Ge 15:14; Ge 15:18; Ge 26:3; Ge 35:12; Ge 46:4; Ge 48:21; Ex 3:16; Ex 3:17; Heb 11:22)25И Йосиф закле потомците на Израил с думите: Понеже Бог ще ви посети, то вие да изнесете костите ми оттук. (Ex 13:19; Jos 24:32; Ac 7:16)26И така, Йосиф умря на възраст сто и десет години; и го балсамираха и го положиха в ковчег в Египет. (Ge 50:2)