Genesis 32 | King James Version

King James Version

1 And Jacob went on his way, and the angels of God met him. 2 And when Jacob saw them, he said, This is God' host: and he called the name of that place Mahanaim. 3 And Jacob sent messengers before him to Esau his brother unto the land of Seir, the country of Edom. 4 And he commanded them, saying, Thus shall ye speak unto my lord Esau; Thy servant Jacob saith thus, I have sojourned with Laban, and stayed there until now: 5 And I have oxen, and asses, flocks, and menservants, and womenservants: and I have sent to tell my lord, that I may find grace in thy sight. 6 And the messengers returned to Jacob, saying, We came to thy brother Esau, and also he cometh to meet thee, and four hundred men with him. 7 Then Jacob was greatly afraid and distressed: and he divided the people that was with him, and the flocks, and herds, and the camels, into two bands; 8 And said, If Esau come to the one company, and smite it, then the other company which is left shall escape. 9 And Jacob said, O God of my father Abraham, and God of my father Isaac, the LORD which saidst unto me, Return unto thy country, and to thy kindred, and I will deal well with thee: 10 I am not worthy of the least of all the mercies, and of all the truth, which thou hast shewed unto thy servant; for with my staff I passed over this Jordan; and now I am become two bands. 11 Deliver me, I pray thee, from the hand of my brother, from the hand of Esau: for I fear him, lest he will come and smite me, and the mother with the children. 12 And thou saidst, I will surely do thee good, and make thy seed as the sand of the sea, which cannot be numbered for multitude. 13 And he lodged there that same night; and took of that which came to his hand a present for Esau his brother; 14 Two hundred she goats, and twenty he goats, two hundred ewes, and twenty rams, 15 Thirty milch camels with their colts, forty kine, and ten bulls, twenty she asses, and ten foals. 16 And he delivered them into the hand of his servants, every drove by themselves; and said unto his servants, Pass over before me, and put a space betwixt drove and drove. 17 And he commanded the foremost, saying, When Esau my brother meeteth thee, and asketh thee, saying, Whose art thou? and whither goest thou? and whose are these before thee? 18 Then thou shalt say, They be thy servant Jacob'; it is a present sent unto my lord Esau: and, behold, also he is behind us. 19 And so commanded he the second, and the third, and all that followed the droves, saying, On this manner shall ye speak unto Esau, when ye find him. 20 And say ye moreover, Behold, thy servant Jacob is behind us. For he said, I will appease him with the present that goeth before me, and afterward I will see his face; peradventure he will accept of me. 21 So went the present over before him: and himself lodged that night in the company. 22 And he rose up that night, and took his two wives, and his two womenservants, and his eleven sons, and passed over the ford Jabbok. 23 And he took them, and sent them over the brook, and sent over that he had. 24 And Jacob was left alone; and there wrestled a man with him until the breaking of the day. 25 And when he saw that he prevailed not against him, he touched the hollow of his thigh; and the hollow of Jacob' thigh was out of joint, as he wrestled with him. 26 And he said, Let me go, for the day breaketh. And he said, I will not let thee go, except thou bless me. 27 And he said unto him, What is thy name? And he said, Jacob. 28 And he said, Thy name shall be called no more Jacob, but Israel: for as a prince hast thou power with God and with men, and hast prevailed. 29 And Jacob asked him , and said, Tell me , I pray thee, thy name. And he said, Wherefore is it that thou dost ask after my name? And he blessed him there. 30 And Jacob called the name of the place Peniel: for I have seen God face to face, and my life is preserved. 31 And as he passed over Penuel the sun rose upon him, and he halted upon his thigh. 32 Therefore the children of Israel eat not of the sinew which shrank, which is upon the hollow of the thigh, unto this day: because he touched the hollow of Jacob' thigh in the sinew that shrank.

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society

Яков се подготвя да срещне Исав

1 Тогава Яков отиде по пътя си и ангели Божии го срещнаха. (Ps 91:11; Heb 1:14) 2 А като ги видя, Яков каза: Това е Божие войнство; и нарече мястото Маханаим^[1]. (Jos 5:14; Ps 103:21; Ps 148:2; Lu 2:13)

Jos 5:14Ps 103:21Ps 148:2Lu 2:13

3 И Яков изпрати пред себе си вестители до брат си Исав в Сирийската земя, на страната Едом; (Ge 33:14; Ge 33:16; Ge 36:6; De 2:5; Jos 24:4)

Ge 33:14Ge 33:16Ge 36:6De 2:5Jos 24:4

4 и им заръча: Така да кажете на господаря ми Исав: Слугата ти Яков говори така: Бях като пришълец при Лаван и се бавих досега; (Pr 15:1) 5 придобих говеда, осли и овце, слуги и слугини; и изпратих да известят на господаря ми, за да придобия благоволението ти. (Ge 30:43; Ge 33:8; Ge 33:15)

Ge 30:43Ge 33:8Ge 33:15

6 А вестителите се върнаха при Яков и казаха: Ходихме при брат ти Исав; а и той идва да те посрещне, и четиристотин мъже с него. (Ge 33:1) 7 А Яков, като се уплаши много и се смути, раздели хората, които бяха с него, и стадата, говедата и камилите на две дружини, като каза: (Ge 35:3) 8 Ако Исав налети на едната дружина и я удари, останалата дружина ще се избави. 9 Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаак, ГОСПОДИ, Който си ми казал: Върни се в отечеството си и при рода си и Аз ще ти сторя добро, (Ge 28:13; Ge 31:3; Ge 31:13; Ps 50:15)

Ge 28:13Ge 31:3Ge 31:13Ps 50:15

10 не съм достоен за най-малката от всички милости и от голямата вярност, които си показал на слугата Си, защото едвам с тоягата си преминах този Йордан, а сега с мене са две дружини^[2]. (Ge 24:27; Job 8:7) 11 Избави ме, моля Ти се, от ръката на брат ми, от ръката на Исав; защото се боя от него да не би, като дойде, да порази и мен, и майка с деца. (Ps 59:1; Ps 59:2; Ho 10:14)

Ps 59:1Ps 59:2Ho 10:14

12 А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще умножа потомството ти като морския пясък, който поради множеството си не може да се изброи. (Ge 28:13) 13 Като пренощува там онази нощ, Яков взе от онова, което му дойде под ръка, за подарък на брат си Исав: (Ge 43:11; Pr 18:16) 14 двеста кози и двадесет козли, двеста овце и двадесет овни, 15 тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет телета, двадесет ослици и десет жребеца, 16 и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И каза на слугите си: Минете пред мен и оставете разстояние между едно стадо и друго. 17 На първия заръча и му каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита: Чий си? Къде отиваш? Чии са тези пред тебе? 18 Тогава ще кажеш: Те са на слугата ти Яков; подарък е, който изпраща на господаря си Исав; и той идва след нас. 19 Така заръча и на втория, на третия и на всички, които вървяха след стадата, като казваше: По този начин ще говорите на Исав, когато го срещнете; 20 и ще кажете: Ето, слугата ти Яков идва след нас. Защото си мислеше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мен, и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме благосклонно. (Pr 21:14) 21 И така, подаръкът мина пред него, но сам той остана през онази нощ в стана.

Борбата на Яков с Бога

22 А като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца и премина брода на Явок. 23 Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко, което имаше. (De 3:16) 24 А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване, (Ho 12:3; Ho 12:4; Eph 6:12)

Ho 12:3Ho 12:4Eph 6:12

25 който, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, докато се бореше с него. (Mt 26:41; 2Co 12:7) 26 Тогава човекът каза: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна да си отидеш, докато не ме благословиш. (Ho 12:4; Lu 24:28) 27 А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков. 28 А той каза: Няма да се наричаш вече Яков, а Израил^[3], защото си бил в борба с Бога и с хора и си надвил. (Ge 25:31; Ge 27:33; Ge 35:10; 2Ki 17:34; Ho 12:3; Ho 12:4)

Ge 25:31Ge 27:33Ge 35:102Ki 17:34Ho 12:3Ho 12:4

29 А Яков го попита: Кажи ми, моля, твоето име? А той отвърна: Защо питаш за моето име? И го благослови там. (Jud 13:18) 30 И Яков нарече мястото Фануил^[4], защото си казваше: Видях Бога лице с лице и животът ми беше опазен. (Ge 16:13; Ex 24:11; Ex 33:20; De 5:24; Jud 6:22; Jud 13:22; Isa 6:5)

Ge 16:13Ex 24:11Ex 33:20De 5:24Jud 6:22Jud 13:22Isa 6:5

31 Слънцето го огря, като отминаваше Фануил; и куцаше с бедрото си. 32 Затова и до днес израилтяните не ядат сухата жила, която е върху ставата на бедрото; защото човекът се допря до ставата на Якововото бедро при сухата жила.