Sprüche 14 | Einheitsübersetzung 2016

Einheitsübersetzung 2016

1 Die Weisheit der Frauen hat ihr Haus gebaut, / die Torheit reißt es nieder mit eigenen Händen. (Spr 24,3) 2 Wer geradeaus seinen Weg geht, fürchtet den HERRN, / wer krumme Wege geht, verachtet ihn. 3 Im Mund des Toren sprießt der Hochmut, / den Weisen behüten seine Lippen. 4 Wo keine Rinder sind, bleibt die Krippe leer, / reicher Ertrag kommt durch die Kraft des Stieres. 5 Ein zuverlässiger Zeuge lügt nicht, / aber ein falscher Zeuge flüstert Lügen zu. 6 Der Zuchtlose sucht Weisheit, doch vergebens, / dem Verständigen fällt die Erkenntnis leicht. 7 Geh einem törichten Mann aus dem Weg, / du erfährst keine verständigen Worte. 8 Die Weisheit des Klugen gibt ihm Einsicht in seinen Weg, / aber die Dummheit der Toren führt zu Täuschung. 9 Schuld macht die Toren dreist, / unter Rechtschaffenen aber herrscht Wohlwollen. 10 Das Herz allein kennt seinen Kummer, / auch in seine Freude mischt sich kein Fremder. 11 Das Haus der Frevler wird zertrümmert, / das Zelt der Redlichen gedeiht. 12 Manch einem scheint sein Weg der rechte, / aber am Ende sind es Wege des Todes. (Spr 16,25) 13 Auch beim Lachen kann ein Herz leiden, / das Ende der Freude ist Gram. 14 Der Untreue sättigt sich von seinen Wegen, / der gute Mensch von dem, was in ihm ist. 15 Der Unerfahrene traut jedem Wort, / der Kluge achtet auf seinen Schritt. 16 Der Weise hat Scheu und meidet das Böse, / der Tor lässt sich gehen und ist sorglos. 17 Der Zornige handelt töricht, / der Ränkeschmied ist verhasst. 18 Die Unerfahrenen erben Torheit, / die Klugen krönen sich mit Erkenntnis. 19 Die Bösen müssen sich bücken vor den Guten / und die Frevler an der Tür des Gerechten. 20 Selbst seinem Nächsten ist der Arme verhasst, / der Reiche aber hat viele Freunde. (Spr 19,4) 21 Wer seinen Nächsten verachtet, sündigt; / wohl dem, der Erbarmen hat mit den Notleidenden. (Mt 5,7) 22 Gehen nicht in die Irre, die Böses planen? / Aber Liebe und Treue erlangen, die Gutes planen. 23 Jede Mühe bringt Erfolg, / leeres Geschwätz führt nur zu Mangel. 24 Die Krone der Weisen ist ihr Reichtum, / die Narrheit der Toren bleibt Narrheit. 25 Ein verlässlicher Zeuge rettet Leben, / wer Lügen zuflüstert, der täuscht. 26 In der Furcht des HERRN liegt feste Zuversicht / und seine Kinder werden eine Zuflucht haben. (Spr 18,10) 27 Die Furcht des HERRN ist ein Lebensquell, / um den Schlingen des Todes zu entgehen. (Spr 13,14) 28 Viel Volk ist der Glanz des Königs, / wenig Leute sind des Fürsten Untergang. 29 Der Langmütige ist reich an Einsicht, / der Jähzornige treibt die Torheit auf die Spitze. 30 Ein gelassenes Herz bedeutet Leben für den Leib, / doch Knochenfraß ist die Leidenschaft. 31 Wer den Geringen bedrückt, schmäht dessen Schöpfer, / ihn ehrt, wer Erbarmen hat mit dem Bedürftigen. (Spr 17,5) 32 Durch seine Bosheit wird der Frevler gestürzt, / der Gerechte ist selbst in seinem Tod geborgen. 33 Im Herzen des Verständigen ruht Weisheit, / im Innern der Toren ist sie nicht bekannt.^[1] 34 Gerechtigkeit erhöht ein Volk, / der Völker Schmach ist die Sünde. 35 Die Gunst des Königs ruht auf dem klugen Diener, / den schändlichen aber trifft sein Zorn.

Библия, ревизирано издание

von Bulgarian Bible Society

Размисли за праведния и нечестивия, за богатия и бедния

1 Всяка мъдра жена съгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце. (Rut 4,11; Spr 24,3) 2 Който ходи в правотата си, се бои от ГОСПОДА; а опакият в пътищата си Го презира. (Hi 12,4) 3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, а устните на мъдрите ще ги пазят. (Spr 12,6) 4 Където няма волове, яслите са чисти, но в силата на воловете е голямото изобилие. 5 Верният свидетел няма да лъже, а лъжливият свидетел диша лъжи. (2Mo 20,16; 2Mo 23,1; Spr 6,19; Spr 12,17; Spr 14,25)

2Mo 20,162Mo 23,1Spr 6,19Spr 12,17Spr 14,25

6 Присмивателят търси мъдрост и не я намира, а за разумния учението е лесно. (Spr 8,9; Spr 17,24) 7 Отмини безумния човек, щом си узнал, че той няма разумни устни. 8 Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, а глупостта на безумните е да заблуждават. 9 У глупците живее вина, а между праведните има Божие благоволение. (Spr 10,23) 10 Сърцето познава своята си горест и чужд не участва в неговата радост. 11 Къщата на нечестивите ще бъде съборена, а шатърът на праведните ще благоденства. (Hi 8,15) 12 Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт. (Spr 16,25; Röm 6,21) 13 Даже и сред смеха сърцето си има болката и краят на веселието е тегота. (Spr 5,4; Pred 2,2) 14 Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, а добрият човек ще се насити от себе си. (Spr 1,31; Spr 12,14) 15 Простият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава добре в стъпките си. 16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният самонадеяно се хвърля напред. (Spr 22,3) 17 Избухливият човек постъпва несмислено и зломислещият е мразен. 18 Безумните наследяват глупост, а благоразумните се увенчават със знание. 19 Злите се кланят пред добрите и нечестивите – при портите на праведния. 20 Сиромахът е мразен даже от ближния си, а на богатия приятелите са много. (Spr 19,7) 21 Който презира ближния си, съгрешава, а който показва милост към сиромасите, е блажен. (Ps 41,1; Ps 112,9) 22 Не се ли заблуждават онези, които измислят зло? А милост и вярност ще се показват към тези, които измислят добро. 23 От всеки труд има полза, а от бъбренето с устните – само оскъдност. 24 Богатството на мъдрите е венец за тях, а глупостта на безумните е винаги глупост. 25 Верният свидетел избавя души, а който издиша лъжи, е цяла измама. (Spr 14,5) 26 В страха от ГОСПОДА има силна увереност и Неговите деца ще имат прибежище. 27 Страхът от ГОСПОДА е извор на живот, за да се отдалечава човек от примките на смъртта. (Spr 13,14) 28 Когато народът е многоброен, слава е за царя, а когато народът е малоброен, съсипване е за княза. 29 Който не се гневи бързо, показва голямо благоразумие, а който лесно се гневи, проявява безумие. (Spr 16,32; Jak 1,19) 30 Тихо сърце е живот на тялото, а разяреността е гнилост на костите. (Ps 112,10; Spr 12,4) 31 Който угнетява бедния, нанася укор на Създателя, а който е милостив към бедните, показва почит към Него. (Hi 31,15; Hi 31,16; Spr 17,5; Spr 22,2; Mt 25,40; Mt 25,45)

Hi 31,15Hi 31,16Spr 17,5Spr 22,2Mt 25,40Mt 25,45

32 Нечестивият е смазан във време на бедствието си, а праведният и в смъртта си има упование. (Hi 13,15; Hi 19,26; Ps 23,4; Ps 37,37; 2Kor 1,9; 2Kor 5,8; 2Tim 4,18)

Hi 13,15Hi 19,26Ps 23,4Ps 37,372Kor 1,92Kor 5,82Tim 4,18

33 В сърцето на разумния мъдростта почива, а между безумните тя се явява. (Spr 12,16; Spr 29,11) 34 Правдата възвисява народ, а грехът е позор за племената. 35 Благоволението на царя е към разумния слуга, а яростта му – против онзи, който докарва срам. (Mt 24,45; Mt 24,47)