1Ein Lied. Ein Psalm der Korachiter. Für den Chormeister. Nach der Weise Krankheit zu singen. Ein Weisheitslied Hemans, des Esrachiters.2HERR, du Gott meiner Rettung,
am Tag und in der Nacht schrei ich vor dir. (Ps 77,3)3Lass mein Bittgebet vor dein Angesicht kommen,
neige dein Ohr meinem Rufen! (Ps 17,6; Ps 119,170)4Denn mit Leid ist meine Seele gesättigt,
mein Leben berührt die Totenwelt. (Hi 17,1; Hi 33,22)5Schon zähle ich zu denen, die hinabsteigen in die Grube,
bin wie ein Mensch, in dem keine Kraft mehr ist. (Ps 143,7)6Ausgestoßen unter den Toten,
wie Erschlagene, die im Grab liegen,
derer du nicht mehr gedenkst,
abgeschnitten sind sie von deiner Hand.[1]7Du brachtest mich in die unterste Grube,
in Finsternisse, in Tiefen.8Auf mir lastet dein Grimm,
mit all deinen Wogen drückst du mich nieder. [Sela][2] (Ps 42,8)9Entfernt hast du von mir meine Vertrauten,
zum Abscheu machtest du mich ihnen.
Gefangen bin ich und komm nicht heraus. (Ps 31,12)10Mein Auge erlischt vor Elend.
Den ganzen Tag, HERR, ruf ich zu dir,
ich strecke nach dir meine Hände aus.11Wirst du an den Toten Wunder tun,
werden Schatten aufstehn, um dir zu danken? [Sela] (Ps 6,6)12Erzählt man im Grab von deiner Huld,
von deiner Treue im Totenreich?13Werden deine Wunder in der Finsternis erkannt,
deine Gerechtigkeit im Land des Vergessens?14Ich aber, HERR, ich schreie zu dir um Hilfe,
am Morgen komme zu dir mein Bittgebet. (Ps 5,4)15Warum, HERR, verstößt du mich,
verbirgst vor mir dein Angesicht? (Hi 13,24)16Elend bin ich, ein Sterbender von Jugend an,
ich trage deine Schrecken und erstarre. (Hi 6,4; Hi 20,25)17Über mich fuhr dahin die Glut deines Zorns,
deine Schrecken haben mich vernichtet.18Sie umfluten mich den ganzen Tag wie Wasser,
sie dringen auf mich ein von allen Seiten. (Ps 42,8)19Entfernt hast du von mir Freunde und Nachbarn,
mein Vertrauter ist nur noch die Finsternis. (Hi 17,13; Ps 31,12)
1Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Етан Езраева[1]. ГОСПОДИ Боже, Спасителю мой, и денем, и нощем съм викал пред Тебе. (Ps 27,9; Ps 51,14; Lk 18,7)2Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; приклони ухото Си към вика ми.3Защото се насити душата ми на бедствия и животът ми се приближава до преизподнята. (Ps 107,18)4Причисляван съм към онези, които слизат в рова; станах като човек, който няма помощ, (Ps 28,1; Ps 31,12)5изхвърлен между мъртвите, като убитите, които лежат в гроба, за които Ти не се сещаш вече и които са отсечени от ръката Ти. (Jes 53,8)6Спуснал си ме в най-дълбокия ров, в тъмни места, в бездните.7Натегна на мене Твоят гняв и с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села.) (Ps 42,7)8Отдалечил си от мене познатите ми; направил си ме гнусен за тях; затворен съм и не мога да изляза. (Hi 19,13; Hi 19,19; Ps 31,11; Ps 142,4; Kla 3,7)9Окото ми чезне от скръб; ГОСПОДИ, Тебе съм призовавал всеки ден, простирал съм към Тебе ръцете си. (Hi 11,13; Ps 38,10; Ps 86,3; Ps 143,6)10На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите[2] ще станат и ще Те хвалят? (Села.) (Ps 6,5; Ps 30,9; Ps 115,17; Ps 118,17; Jes 38,18)11В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие или в мястото на погибелта[3] верността Ти?12Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела и правдата Ти – в земята на забравените? (Hi 10,21; Ps 31,12; Ps 88,5; Ps 143,3; Pred 8,10; Pred 9,5)13Но аз към Тебе, ГОСПОДИ, извиках; и на ранина молитвата ми ще Те изпревари. (Ps 5,3; Ps 119,147)14ГОСПОДИ, защо отхвърляш душата ми? Защо криеш лицето Си от мен? (Hi 13,24; Ps 13,1; Ps 43,2)15От младини съм угнетен и бера душа; търпя Твоите ужаси и съм в изумление. (Hi 6,4)16Гневът Ти мина върху мен; ужасът Ти ме съсипа.17Като води ме обикалят цял ден, заедно ме обкръжават. (Ps 22,16)18Отдалечил си от мене любим и приятел; познатите ми са мрак. (Hi 19,13; Ps 31,11; Ps 38,11)