Sprüche 14 | Einheitsübersetzung 2016

Einheitsübersetzung 2016

1 Die Weisheit der Frauen hat ihr Haus gebaut, / die Torheit reißt es nieder mit eigenen Händen. (Spr 24,3) 2 Wer geradeaus seinen Weg geht, fürchtet den HERRN, / wer krumme Wege geht, verachtet ihn. 3 Im Mund des Toren sprießt der Hochmut, / den Weisen behüten seine Lippen. 4 Wo keine Rinder sind, bleibt die Krippe leer, / reicher Ertrag kommt durch die Kraft des Stieres. 5 Ein zuverlässiger Zeuge lügt nicht, / aber ein falscher Zeuge flüstert Lügen zu. 6 Der Zuchtlose sucht Weisheit, doch vergebens, / dem Verständigen fällt die Erkenntnis leicht. 7 Geh einem törichten Mann aus dem Weg, / du erfährst keine verständigen Worte. 8 Die Weisheit des Klugen gibt ihm Einsicht in seinen Weg, / aber die Dummheit der Toren führt zu Täuschung. 9 Schuld macht die Toren dreist, / unter Rechtschaffenen aber herrscht Wohlwollen. 10 Das Herz allein kennt seinen Kummer, / auch in seine Freude mischt sich kein Fremder. 11 Das Haus der Frevler wird zertrümmert, / das Zelt der Redlichen gedeiht. 12 Manch einem scheint sein Weg der rechte, / aber am Ende sind es Wege des Todes. (Spr 16,25) 13 Auch beim Lachen kann ein Herz leiden, / das Ende der Freude ist Gram. 14 Der Untreue sättigt sich von seinen Wegen, / der gute Mensch von dem, was in ihm ist. 15 Der Unerfahrene traut jedem Wort, / der Kluge achtet auf seinen Schritt. 16 Der Weise hat Scheu und meidet das Böse, / der Tor lässt sich gehen und ist sorglos. 17 Der Zornige handelt töricht, / der Ränkeschmied ist verhasst. 18 Die Unerfahrenen erben Torheit, / die Klugen krönen sich mit Erkenntnis. 19 Die Bösen müssen sich bücken vor den Guten / und die Frevler an der Tür des Gerechten. 20 Selbst seinem Nächsten ist der Arme verhasst, / der Reiche aber hat viele Freunde. (Spr 19,4) 21 Wer seinen Nächsten verachtet, sündigt; / wohl dem, der Erbarmen hat mit den Notleidenden. (Mt 5,7) 22 Gehen nicht in die Irre, die Böses planen? / Aber Liebe und Treue erlangen, die Gutes planen. 23 Jede Mühe bringt Erfolg, / leeres Geschwätz führt nur zu Mangel. 24 Die Krone der Weisen ist ihr Reichtum, / die Narrheit der Toren bleibt Narrheit. 25 Ein verlässlicher Zeuge rettet Leben, / wer Lügen zuflüstert, der täuscht. 26 In der Furcht des HERRN liegt feste Zuversicht / und seine Kinder werden eine Zuflucht haben. (Spr 18,10) 27 Die Furcht des HERRN ist ein Lebensquell, / um den Schlingen des Todes zu entgehen. (Spr 13,14) 28 Viel Volk ist der Glanz des Königs, / wenig Leute sind des Fürsten Untergang. 29 Der Langmütige ist reich an Einsicht, / der Jähzornige treibt die Torheit auf die Spitze. 30 Ein gelassenes Herz bedeutet Leben für den Leib, / doch Knochenfraß ist die Leidenschaft. 31 Wer den Geringen bedrückt, schmäht dessen Schöpfer, / ihn ehrt, wer Erbarmen hat mit dem Bedürftigen. (Spr 17,5) 32 Durch seine Bosheit wird der Frevler gestürzt, / der Gerechte ist selbst in seinem Tod geborgen. 33 Im Herzen des Verständigen ruht Weisheit, / im Innern der Toren ist sie nicht bekannt.^[1] 34 Gerechtigkeit erhöht ein Volk, / der Völker Schmach ist die Sünde. 35 Die Gunst des Königs ruht auf dem klugen Diener, / den schändlichen aber trifft sein Zorn.

Верен

von Veren

1 Всяка мъдра жена изгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце. 2 Който ходи в правотата си, се бои от ГОСПОДА, а лъжливият в пътищата си Го презира. 3 В устата на безумния е бичът на гордостта, а устните на мъдрите ще ги пазят. 4 Където няма говеда, яслите са чисти, но голямото изобилие идва от силата на воловете. 5 Верният свидетел не лъже, а лъжливият свидетел издиша лъжи^[1]. 6 Присмивачът търси мъдрост, но я няма, а познанието е лесно за разумния. 7 Отмини безумния човек, когато си разбрал, че няма разумни устни. 8 Мъдростта на благоразумния е да познава пътя си, а глупостта на безумните е заблуждение. 9 Безумните се смеят на греха, а сред праведните има благоволение. 10 Сърцето познава собствената си мъка и чужд не участва в неговата радост. 11 Домът на безбожните ще се изтреби, а шатрата на праведните ще благоденства. 12 Има път, който се вижда прав на човека, но краят му са пътища на смъртта. 13 Даже и в смеха сърцето може да боли и краят на радостта е тъга. 14 Отстъпникът по сърце ще се насити от пътищата си, а добрият човек – от това, което е в него. 15 Простият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава в стъпките си. 16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният се хвърля напред и е самонадеян. 17 Избухливият човек постъпва глупаво и злонамереният е мразен. 18 Невежите наследяват глупост, а благоразумните се увенчават със знание. 19 Злите се покланят пред добрите и безбожните – при портите на праведния. 20 Бедният е мразен даже от ближния си, а приятелите на богатия са много. 21 Който презира ближния си, съгрешава, а който оказва милост на сиромасите, е блажен. 22 Не се ли отклоняват онези, които замислят зло? Но милост и истина ще намерят онези, които замислят добро. 23 Във всеки труд има полза, а бърборенето с устни води само до бедност. 24 Венецът на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на простите е само глупост. 25 Верният свидетел избавя души, а който издиша лъжи, е измама^[2]. 26 В страха от ГОСПОДА има силна увереност и Неговите синове ще имат прибежище. 27 Страхът от ГОСПОДА е извор на живот, за да се избягнат примките на смъртта. 28 В множеството на народа е славата на царя, а намаляването на народа е падането на княза. 29 Търпеливият има много разум, а избухливият възвеличава безумието. 30 Спокойно сърце е живот за тялото, а зависттаили: страстта, ревността е гнилост за костите. 31 Който потиска сиромаха, безчести Създателя му, а който е милостив към нуждаещия се, Го почита. 32 Безбожният ще бъде отхвърлен за злината си, а праведният има убежище в смъртта си. 33 Мъдрост почива в сърцето на разумния, а каквото има вътре в безумния, ще се яви. 34 Правдата възвишава нация, а грехът е позор за народите. 35 Благоволението на царя е към разумния слуга, а гневът му е против онзи, който докарва срам.