Sign in for free

Luke 22

English Standard Version

from Crossway
1 Now the Feast of Unleavened Bread drew near, which is called the Passover. (Mt 26:2; Mr 14:1; Joh 6:4) 2 And the chief priests and the scribes were seeking how to put him to death, for they feared the people. (Mt 21:46; Joh 11:53) 3 Then Satan entered into Judas called Iscariot, who was of the number of the twelve. (Mt 26:14; Mt 27:3; Mr 14:10; Lu 6:16; Joh 6:71; Joh 12:4; Joh 13:2; Joh 13:27; Joh 13:30; Ac 1:16; Ac 5:3) 4 He went away and conferred with the chief priests and officers how he might betray him to them. (Ac 4:1; Ac 5:24; Ac 5:26) 5 And they were glad, and agreed to give him money. 6 So he consented and sought an opportunity to betray him to them in the absence of a crowd. (Mt 20:18) 7 Then came the day of Unleavened Bread, on which the Passover lamb had to be sacrificed. (Ex 12:18; Mt 26:17; Mr 14:12; 1Co 5:7) 8 So Jesus[1] sent Peter and John, saying, “Go and prepare the Passover for us, that we may eat it.” 9 They said to him, “Where will you have us prepare it?” 10 He said to them, “Behold, when you have entered the city, a man carrying a jar of water will meet you. Follow him into the house that he enters 11 and tell the master of the house, ‘The Teacher says to you, Where is the guest room, where I may eat the Passover with my disciples?’ (Lu 2:7; Joh 11:28) 12 And he will show you a large upper room furnished; prepare it there.” (Ac 1:13) 13 And they went and found it just as he had told them, and they prepared the Passover. (Lu 19:32) 14 And when the hour came, he reclined at table, and the apostles with him. (Mt 26:20; Mr 14:17) 15 And he said to them, “I have earnestly desired to eat this Passover with you before I suffer. 16 For I tell you I will not eat it[2] until it is fulfilled in the kingdom of God.” (Lu 14:15; Lu 22:30; Re 19:9) 17 And he took a cup, and when he had given thanks he said, “Take this, and divide it among yourselves. (Mt 15:36) 18 For I tell you that from now on I will not drink of the fruit of the vine until the kingdom of God comes.” (Mt 26:29; Mr 14:25; Lu 22:16) 19 And he took bread, and when he had given thanks, he broke it and gave it to them, saying, “This is my body, which is given for you. Do this in remembrance of me.” (Mt 26:26; Mr 14:22; Lu 22:17; Joh 6:53; 1Co 10:16; 1Co 11:23) 20 And likewise the cup after they had eaten, saying, “This cup that is poured out for you is the new covenant in my blood.[3] (Ex 24:8; Zec 9:11; Lu 22:19; 2Co 3:6; Heb 13:20) 21 But behold, the hand of him who betrays me is with me on the table. (Ps 41:9; Mt 26:21; Mr 14:18; Joh 13:18; Joh 13:21) 22 For the Son of Man goes as it has been determined, but woe to that man by whom he is betrayed!” (Ac 2:23) 23 And they began to question one another, which of them it could be who was going to do this. 24 A dispute also arose among them, as to which of them was to be regarded as the greatest. (Mr 9:34; Lu 9:46) 25 And he said to them, “The kings of the Gentiles exercise lordship over them, and those in authority over them are called benefactors. (Mt 18:1; Mt 20:25; Mr 10:42; 1Pe 5:3) 26 But not so with you. Rather, let the greatest among you become as the youngest, and the leader as one who serves. (Mt 23:11; Lu 9:48; Lu 22:25) 27 For who is the greater, one who reclines at table or one who serves? Is it not the one who reclines at table? But I am among you as the one who serves. (Mt 20:28; Lu 12:37) 28 “You are those who have stayed with me in my trials, (Heb 2:18; Heb 4:15) 29 and I assign to you, as my Father assigned to me, a kingdom, (Mt 25:34; Mt 28:18; Joh 17:18; Ac 14:22; 2Ti 2:12; Re 1:6) 30 that you may eat and drink at my table in my kingdom and sit on thrones judging the twelve tribes of Israel. (Mt 8:11; Mt 19:28; Lu 13:29; Lu 14:15; Lu 22:16; Ac 26:7; Jas 1:1; Re 21:12) 31 “Simon, Simon, behold, Satan demanded to have you,[4] that he might sift you like wheat, (Job 1:6; Job 2:1; Am 9:9; Joh 16:32; 1Co 5:5; 2Co 2:11; 1Pe 5:8) 32 but I have prayed for you that your faith may not fail. And when you have turned again, strengthen your brothers.” (Ps 51:13; Joh 17:9; Joh 17:11; Joh 17:15; Joh 21:15) 33 Peter[5] said to him, “Lord, I am ready to go with you both to prison and to death.” (Joh 21:19; Ac 12:4) 34 Jesus[6] said, “I tell you, Peter, the rooster will not crow this day, until you deny three times that you know me.” (Mt 26:33; Mr 14:29; Joh 13:37) 35 And he said to them, “When I sent you out with no moneybag or knapsack or sandals, did you lack anything?” They said, “Nothing.” (Mt 10:9; Mr 6:8; Lu 9:3; Lu 10:4) 36 He said to them, “But now let the one who has a moneybag take it, and likewise a knapsack. And let the one who has no sword sell his cloak and buy one. 37 For I tell you that this Scripture must be fulfilled in me: ‘And he was numbered with the transgressors.’ For what is written about me has its fulfillment.” (Isa 53:12; Mt 1:22; Lu 13:33; Joh 17:4; Joh 19:30; Ac 1:16) 38 And they said, “Look, Lord, here are two swords.” And he said to them, “It is enough.” (De 3:26; Mr 14:41; Lu 22:49) 39 And he came out and went, as was his custom, to the Mount of Olives, and the disciples followed him. (Mt 21:1; Mt 26:30; Mr 14:26; Lu 21:37; Joh 18:1; Joh 18:2) 40 And when he came to the place, he said to them, “Pray that you may not enter into temptation.” (Mt 6:13; Mt 26:36; Mr 14:32; Joh 18:2; 1Pe 4:7) 41 And he withdrew from them about a stone’s throw, and knelt down and prayed, (Ac 7:60) 42 saying, “Father, if you are willing, remove this cup from me. Nevertheless, not my will, but yours, be done.” (Mt 6:10; Mt 20:22; Heb 5:7) 43 And there appeared to him an angel from heaven, strengthening him. (Mt 4:11; Heb 1:14) 44 And being in agony he prayed more earnestly; and his sweat became like great drops of blood falling down to the ground.[7] (Lu 22:42) 45 And when he rose from prayer, he came to the disciples and found them sleeping for sorrow, 46 and he said to them, “Why are you sleeping? Rise and pray that you may not enter into temptation.” (Lu 22:40) 47 While he was still speaking, there came a crowd, and the man called Judas, one of the twelve, was leading them. He drew near to Jesus to kiss him, (Mt 26:47; Mr 14:43; Lu 22:3; Joh 18:3) 48 but Jesus said to him, “Judas, would you betray the Son of Man with a kiss?” 49 And when those who were around him saw what would follow, they said, “Lord, shall we strike with the sword?” (Lu 22:38) 50 And one of them struck the servant[8] of the high priest and cut off his right ear. 51 But Jesus said, “No more of this!” And he touched his ear and healed him. 52 Then Jesus said to the chief priests and officers of the temple and elders, who had come out against him, “Have you come out as against a robber, with swords and clubs? (Lu 22:4) 53 When I was with you day after day in the temple, you did not lay hands on me. But this is your hour, and the power of darkness.” (Mr 14:35; Mr 14:41; Lu 2:46; Joh 8:2; Joh 12:27; Joh 16:4; Joh 18:20; Ac 26:18; Eph 6:12) 54 Then they seized him and led him away, bringing him into the high priest’s house, and Peter was following at a distance. (Mt 26:57; Mt 26:58; Mr 14:53; Mr 14:54; Joh 18:15) 55 And when they had kindled a fire in the middle of the courtyard and sat down together, Peter sat down among them. (Mt 26:3; Mt 26:69; Mr 14:66; Joh 18:16; Joh 18:25) 56 Then a servant girl, seeing him as he sat in the light and looking closely at him, said, “This man also was with him.” 57 But he denied it, saying, “Woman, I do not know him.” 58 And a little later someone else saw him and said, “You also are one of them.” But Peter said, “Man, I am not.” 59 And after an interval of about an hour still another insisted, saying, “Certainly this man also was with him, for he too is a Galilean.” (Ac 12:15) 60 But Peter said, “Man, I do not know what you are talking about.” And immediately, while he was still speaking, the rooster crowed. 61 And the Lord turned and looked at Peter. And Peter remembered the saying of the Lord, how he had said to him, “Before the rooster crows today, you will deny me three times.” (Mr 10:21; Lu 22:34; Ac 3:13) 62 And he went out and wept bitterly. 63 Now the men who were holding Jesus in custody were mocking him as they beat him. (Mt 26:67; Mr 14:65; Joh 18:22) 64 They also blindfolded him and kept asking him, “Prophesy! Who is it that struck you?” (Lu 7:39; Lu 22:63) 65 And they said many other things against him, blaspheming him. (Mt 27:39) 66 When day came, the assembly of the elders of the people gathered together, both chief priests and scribes. And they led him away to their council, and they said, (Mt 5:22; Mt 26:63; Mt 27:1; Mr 14:61; Mr 15:1; Lu 22:67; Joh 18:19; Joh 18:28; Ac 22:5) 67 “If you are the Christ, tell us.” But he said to them, “If I tell you, you will not believe, (Mt 1:17; Joh 10:24) 68 and if I ask you, you will not answer. 69 But from now on the Son of Man shall be seated at the right hand of the power of God.” (Mr 16:19; Ac 7:56; Heb 1:3) 70 So they all said, “Are you the Son of God, then?” And he said to them, “You say that I am.” (Mt 14:33; Mt 26:25; Mt 27:11; Mr 15:2; Lu 23:3) 71 Then they said, “What further testimony do we need? We have heard it ourselves from his own lips.” 

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) copyright ©2001 by Crossway Bibles, a publishing ministry of Good News Publishers. ESV® Text Edition: 2016. The ESV® text has been reproduced in cooperation with and by permission of Good News Publishers. Unauthorized reproduction of this publication is prohibited. All rights reserved.

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) is adapted from the Revised Standard Version of the Bible, copyright Division of Christian Education of the National Council of the Churches of Christ in the U.S.A. All rights reserved.

Luke 22

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society
1 А наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха. (Mt 26:1; Mt 26:2; Mt 26:14; Mr 14:1; Mr 14:2; Mr 14:10; Joh 11:45) 2 И главните свещеници и книжниците обмисляха как да Го погубят, защото се бояха от народа. (Ps 2:2; Joh 11:47; Ac 4:27) 3 Тогава Сатана влезе в Юда, наречен Искариотски, който се числеше към дванадесетте; (Mt 26:14; Mr 14:10; Joh 13:2; Joh 13:27) 4 и той отиде и се наговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде. 5 И те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари. (Zec 11:12) 6 А той се съгласи и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато не се е събрало множество. 7 И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертват пасхалното агне. (De 16:1; Mt 26:17; Mr 14:12; Joh 13:1) 8 Исус изпрати Петър и Йоан и каза: Идете и ни пригответе, за да ядем Пасхата. 9 А те Го попитаха: Къде искаш да приготвим? 10 А той им каза: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, в която влезе, 11 и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Къде е гостната стая, в която ще ям Пасхата с учениците Си? 12 И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе. 13 След като отидоха, намериха всичко, както им беше казал; и приготвиха Пасхата. 14 И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него. (Mt 26:20; Mr 14:17) 15 И им каза: Твърде много съм желал да ям тази Пасха с вас, преди да пострадам; 16 защото ви казвам, че няма вече да я ям, докато това не се изпълни в Божието царство. (Lu 14:15; Ac 10:41; Re 19:9) 17 И като взе чаша, благодари на Бога и каза: Вземете това и го разделете помежду си; 18 защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство. (Mt 26:29; Mr 14:25) 19 И взе хляб и като благодари на Бога, разчупи го, даде им и каза Това е Моето тяло, което се дава за вас; това правете за Мое възпоменание. (Mt 26:26; Mr 14:22; 1Co 11:24) 20 Така взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива. (1Co 10:16) 21 Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата. (Ps 41:9; Mt 26:21; Mr 14:18; Joh 13:21; Joh 13:26) 22 Защото Човешкият Син наистина отива, според както е било определено; но горко на този човек, който Го предава! (Mt 26:24; Ac 2:23; Ac 4:28) 23 И те започнаха да се питат помежду си кой ли от тях ще е този, който ще направи това. (Mt 26:22; Joh 13:22; Joh 13:25) 24 Стана още и препирня помежду им кой от тях да бъде смятан за по-голям. (Mr 9:34; Lu 9:46) 25 А той им каза: Царете на народите господаруват над тях и тези, които ги владеят, се наричат благодетели. (Mt 20:25; Mr 10:42) 26 Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-малкия[1] и който началства – като онзи, който слугува. (Mt 20:26; Lu 9:48; 1Pe 5:3) 27 Защото кой е по-голям: този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм сред вас като онзи, който слугува. (Mt 20:28; Lu 12:37; Joh 13:13; Joh 13:14; Php 2:7) 28 А вие сте онези, които устояхте с Мене в Моите изпитания[2]. (Heb 4:15) 29 Затова както Моят Отец завещава царство на Мен, а Аз го завещавам на вас, (Mt 24:47; Lu 12:32; 2Co 1:7; 2Ti 2:12) 30 да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израилеви племена. (Ps 49:14; Mt 8:11; Mt 19:28; Lu 14:15; 1Co 6:2; Re 3:21; Re 19:9; Re 20:4) 31 И Господ каза: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито; (Am 9:9; Mt 26:31; Mr 4:27; Joh 13:36; 1Pe 5:8) 32 но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си. (Ps 51:13; Joh 17:9; Joh 21:15) 33 Петър Му каза: Господи, готов съм да отида с Теб и в тъмница, и на смърт. 34 А Той отговори: Казвам Ти, Петре, петелът няма да пропее днес, докато три пъти не си отрекъл, че Ме познаваш. (Mt 26:34; Mr 14:30; Joh 13:38) 35 И им каза: Когато ви пратих без кесия, без торба и без обувки, останахте ли лишени от нещо? А те отговориха: От нищо. (Mt 10:9; Mt 10:10; Mr 6:8; Lu 9:3; Lu 10:4) 36 И им каза: Но сега, който има кесия, нека я вземе, така също и торба; и който няма кесия, нека продаде дрехата си и нека си купи меч; 37 защото ви казвам, че трябва да се изпълни с Мен и това писание: „И към беззаконници бе причислен“, защото писаното за Мене наближава към своето изпълнение. (Isa 53:12; Mr 15:28) 38 А те казаха: Господи, ето, тук има два меча. А Той им каза: Достатъчни са. 39 И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; след Него отидоха и учениците. (Mt 26:36; Mr 14:32; Lu 21:37; Joh 18:1) 40 След като стигна на мястото, им каза: Молете се да не паднете в изкушение. (Mt 6:13; Mt 26:41; Mr 14:38) 41 И Той се отдалечи от тях колкото един хвърлей камък и като коленичи, молеше се, като казваше: (Mt 26:39; Mr 14:35) 42 Отче, ако желаеш, отмини Ме с тази чаша; обаче не Моята воля, а Твоята да бъде. (Joh 5:30; Joh 6:38) 43 И Му се яви ангел от небето и Го укрепяваше. (Mt 4:11) 44 И като беше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята. (Joh 12:27; Heb 5:7) 45 И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и им каза: 46 Защо спите? Станете и се молете, за да не паднете в изкушение. (Lu 22:40) 47 Докато още говореше, ето, зададе се тълпа; и този, който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и се приближи до Исус, за да Го целуне за поздрав. (Mt 26:47; Mr 14:32; Mr 14:43; Joh 18:1; Joh 18:3) 48 А Исус му каза: Юда, с целувка ли предаваш Човешкия Син? 49 И тези, които бяха около Исус, като видяха какво щеше да стане, казаха: Господи, да ударим ли с меч? 50 И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо. (Mt 26:51; Mr 14:47; Joh 18:10) 51 А Исус проговори: Спрете, престанете! И се допря до ухото му и го изцели. 52 А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата стража и на старейшините Исус каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и сопи? (Mt 26:55; Mr 14:48) 53 Когато бях всеки ден с вас в храма, не вдигнахте ръка срещу Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината. 54 И като Го хванаха, отведоха Го и Го доведоха в къщата на първосвещеника. А Петър ги следваше отдалеч. (Mt 26:57; Mt 26:58; Mt 26:69; Mr 14:53; Mr 14:66; Joh 18:12; Joh 18:15; Joh 18:24; Joh 18:25) 55 И когато бяха запалили огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях. (Mt 26:69; Mr 14:66; Joh 18:17; Joh 18:18) 56 А една слугиня, като го видя седнал до огъня, вгледа се в него и каза: И този беше с Него. 57 А той се отрече и каза: Жено, не Го познавам. 58 След малко друг го видя и каза: И ти си от тях. Но Петър отговори: Човече, не съм. (Mt 26:71; Mr 14:69; Joh 18:25) 59 И като се мина около един час, друг някой взе да настоява и казваше: Наистина, и той беше с Него, защото е галилеянин. (Mt 26:73; Mr 14:70; Joh 18:26) 60 А Петър каза: Човече, не знам за какво говориш. И на часа, докато още изричаше тези думи, един петел пропя. 61 И Господ се обърна и погледна Петър. И Петър си спомни думите на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мен. (Mt 26:34; Mt 26:75; Mr 14:30; Mr 14:72; Joh 13:38) 62 И излезе вън и плака горко. 63 А мъжете, които държаха Исус, се подиграваха с Него и Го биеха, (Mt 26:67; Mt 26:68; Mr 14:65) 64 и като Го закриваха, удряха Го по лицето и Го питаха: Познай кой Те удари? 65 И много други хули изговориха против Него. 66 След като се разсъмна, събраха се старейшините на народа, главни свещеници и книжници и Го заведоха в своя Синедрион, и Му казаха: (Ps 2:2; Mt 26:59; Mt 27:1; Mr 14:55; Mr 15:1; Joh 18:19; Joh 18:28; Ac 4:26; Ac 22:5) 67 Ако Ти си Христос, кажи ни. А Той отговори: Ако ви кажа, няма да повярвате; (Mt 26:63; Mr 14:61) 68 и ако ви задам въпрос, няма да отговорите. 69 Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила. (Ps 110:1; Mt 26:64; Mr 14:62; Joh 6:62; Heb 1:3; Heb 8:1) 70 И те всички казаха: Тогава Ти Божият Син ли си? А Той им отвърна: Вие право казвате; защото Аз съм. (Mt 26:64; Mr 14:62) 71 А те попитаха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? Защото ние сами чухме от устата Му богохулството. (Mt 26:65; Mr 14:63) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.