Sign in for free

Luke 23

English Standard Version

from Crossway
1 Then the whole company of them arose and brought him before Pilate. (Mt 27:2; Mr 15:1; Joh 18:28) 2 And they began to accuse him, saying, “We found this man misleading our nation and forbidding us to give tribute to Caesar, and saying that he himself is Christ, a king.” (Lu 2:1; Lu 3:1; Lu 20:25; Lu 23:14; Joh 18:33; Joh 18:36; Joh 19:12; Ac 17:6; Ac 17:7; Ac 24:5) 3 And Pilate asked him, “Are you the King of the Jews?” And he answered him, “You have said so.” (Mt 2:2; Mt 27:11; Mr 15:2; Lu 22:70; Lu 23:37; Joh 18:39; Joh 19:3) 4 Then Pilate said to the chief priests and the crowds, “I find no guilt in this man.” (Mt 27:24; Lu 23:14; Lu 23:22; Joh 18:38; Joh 19:4; Joh 19:6; 1Pe 2:22) 5 But they were urgent, saying, “He stirs up the people, teaching throughout all Judea, from Galilee even to this place.” (Mt 4:12; Mt 4:23; Mr 1:14; Lu 4:14; Joh 1:43; Joh 2:11) 6 When Pilate heard this, he asked whether the man was a Galilean. 7 And when he learned that he belonged to Herod’s jurisdiction, he sent him over to Herod, who was himself in Jerusalem at that time. (Lu 3:1) 8 When Herod saw Jesus, he was very glad, for he had long desired to see him, because he had heard about him, and he was hoping to see some sign done by him. (Mt 12:38; Mt 14:1; Mr 6:14; Lu 9:9) 9 So he questioned him at some length, but he made no answer. 10 The chief priests and the scribes stood by, vehemently accusing him. 11 And Herod with his soldiers treated him with contempt and mocked him. Then, arraying him in splendid clothing, he sent him back to Pilate. (Mt 27:28; Mr 9:12; Mr 15:17; Lu 18:32; Ac 4:11) 12 And Herod and Pilate became friends with each other that very day, for before this they had been at enmity with each other. (Ps 2:2; Ac 4:27) 13 Pilate then called together the chief priests and the rulers and the people, (Lu 24:20) 14 and said to them, “You brought me this man as one who was misleading the people. And after examining him before you, behold, I did not find this man guilty of any of your charges against him. (Lu 23:2; Lu 23:4; Ac 3:13) 15 Neither did Herod, for he sent him back to us. Look, nothing deserving death has been done by him. (Lu 23:11) 16 I will therefore punish and release him.”[1] (Lu 23:22; Joh 19:1; Ac 5:40) 18 But they all cried out together, “Away with this man, and release to us Barabbas”— (Mt 27:15; Mr 15:6; Joh 18:39; Joh 19:16; Ac 21:36; Ac 22:22) 19 a man who had been thrown into prison for an insurrection started in the city and for murder. (Ac 3:14) 20 Pilate addressed them once more, desiring to release Jesus, 21 but they kept shouting, “Crucify, crucify him!” 22 A third time he said to them, “Why? What evil has he done? I have found in him no guilt deserving death. I will therefore punish and release him.” (Lu 23:14; Lu 23:16; Lu 23:41; Joh 8:46) 23 But they were urgent, demanding with loud cries that he should be crucified. And their voices prevailed. 24 So Pilate decided that their demand should be granted. 25 He released the man who had been thrown into prison for insurrection and murder, for whom they asked, but he delivered Jesus over to their will. (Lu 23:19; Joh 19:16) 26 And as they led him away, they seized one Simon of Cyrene, who was coming in from the country, and laid on him the cross, to carry it behind Jesus. (Mt 27:32; Mr 15:21; Joh 19:17) 27 And there followed him a great multitude of the people and of women who were mourning and lamenting for him. (Mt 11:17; Lu 8:52) 28 But turning to them Jesus said, “Daughters of Jerusalem, do not weep for me, but weep for yourselves and for your children. 29 For behold, the days are coming when they will say, ‘Blessed are the barren and the wombs that never bore and the breasts that never nursed!’ (Mt 24:19; Mr 13:17; Lu 17:22; Lu 21:23) 30 Then they will begin to say to the mountains, ‘Fall on us,’ and to the hills, ‘Cover us.’ (Isa 2:19; Ho 10:8; Re 6:16) 31 For if they do these things when the wood is green, what will happen when it is dry?” (Pr 11:31; Eze 20:47; 1Pe 4:17) 32 Two others, who were criminals, were led away to be put to death with him. (Mt 20:21; Mt 27:38; Mr 15:27; Joh 19:18) 33 And when they came to the place that is called The Skull, there they crucified him, and the criminals, one on his right and one on his left. (Mt 27:33; Mr 15:22; Lu 23:32; Joh 19:17) 34 And Jesus said, “Father, forgive them, for they know not what they do.”[2] And they cast lots to divide his garments. (Ps 22:18; Isa 53:12; Mt 5:44; Mt 27:35; Mr 10:38; Mr 15:24; Joh 19:23; Ac 3:17) 35 And the people stood by, watching, but the rulers scoffed at him, saying, “He saved others; let him save himself, if he is the Christ of God, his Chosen One!” (Ps 22:7; Ps 22:17; Isa 42:1; Mt 1:17; Mt 12:18; Mt 26:53; Mt 27:41; Mr 15:31; Lu 4:3; Lu 4:9; Lu 4:23; Lu 9:20; Lu 9:35; Lu 16:14; Lu 24:20; Joh 10:18; 1Pe 2:4) 36 The soldiers also mocked him, coming up and offering him sour wine (Ps 69:21; Mt 27:48; Mr 15:36; Joh 19:29) 37 and saying, “If you are the King of the Jews, save yourself!” (Lu 23:3; Lu 23:35) 38 There was also an inscription over him,[3] “This is the King of the Jews.” (Mt 27:37; Mr 15:26; Lu 23:37; Joh 19:19; Joh 19:21) 39 One of the criminals who were hanged railed at him,[4] saying, “Are you not the Christ? Save yourself and us!” (Mt 27:39; Mt 27:44; Mr 15:32; Lu 23:35; Lu 23:37) 40 But the other rebuked him, saying, “Do you not fear God, since you are under the same sentence of condemnation? 41 And we indeed justly, for we are receiving the due reward of our deeds; but this man has done nothing wrong.” 42 And he said, “Jesus, remember me when you come into your kingdom.” (Mt 16:28) 43 And he said to him, “Truly, I say to you, today you will be with me in paradise.” (2Co 12:3; Re 2:7) 44 It was now about the sixth hour,[5] and there was darkness over the whole land until the ninth hour,[6] (Mt 27:45; Mr 15:33; Joh 19:14) 45 while the sun’s light failed. And the curtain of the temple was torn in two. (Ex 26:31; 2Ch 3:14) 46 Then Jesus, calling out with a loud voice, said, “Father, into your hands I commit my spirit!” And having said this he breathed his last. (Ps 31:5; Mt 27:50; Mr 15:37; Joh 10:18; Joh 19:30; Ac 7:59; 1Pe 4:19) 47 Now when the centurion saw what had taken place, he praised God, saying, “Certainly this man was innocent!” (Mt 27:54; Mr 15:39; Lu 7:16) 48 And all the crowds that had assembled for this spectacle, when they saw what had taken place, returned home beating their breasts. (Lu 18:13) 49 And all his acquaintances and the women who had followed him from Galilee stood at a distance watching these things. (Ps 38:11; Ps 88:8; Lu 8:2; Lu 23:55; Joh 19:25) 50 Now there was a man named Joseph, from the Jewish town of Arimathea. He was a member of the council, a good and righteous man, (Mt 27:57; Mr 15:42; Joh 19:38) 51 who had not consented to their decision and action; and he was looking for the kingdom of God. (Lu 2:25; Lu 2:38) 52 This man went to Pilate and asked for the body of Jesus. 53 Then he took it down and wrapped it in a linen shroud and laid him in a tomb cut in stone, where no one had ever yet been laid. (Isa 53:9; Mr 11:2) 54 It was the day of Preparation, and the Sabbath was beginning.[7] (Mt 27:62) 55 The women who had come with him from Galilee followed and saw the tomb and how his body was laid. (Mt 28:1; Lu 23:49) 56 Then they returned and prepared spices and ointments. On the Sabbath they rested according to the commandment. (Ex 20:10; De 5:14; Mr 16:1; Lu 24:1; Joh 19:39) 

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) copyright ©2001 by Crossway Bibles, a publishing ministry of Good News Publishers. ESV® Text Edition: 2016. The ESV® text has been reproduced in cooperation with and by permission of Good News Publishers. Unauthorized reproduction of this publication is prohibited. All rights reserved.

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) is adapted from the Revised Standard Version of the Bible, copyright Division of Christian Education of the National Council of the Churches of Christ in the U.S.A. All rights reserved.

Luke 23

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society
1 Тогава цялото тяхно множество се вдигна и Го заведе при Пилат. (Mt 27:1; Mt 27:2; Mt 27:11; Mr 15:1; Joh 18:28) 2 И започнаха да Го обвиняват със следните думи: Установихме, че Този развращава народа ни, забранява да се дава данък на Цезаря и казва за Себе Си, че е Христос, Цар. (Mt 17:27; Mt 22:21; Mr 12:17; Ac 17:7) 3 А Пилат Го попита: Ти ли си Юдейският Цар? А Той му отговори: Ти право казваш. (Mt 27:11; Mr 15:2; Joh 18:33; 1Ti 6:13; Re 1:5) 4 И Пилат каза на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина у Този човек. (1Pe 2:22) 5 А те по-настойчиво казваха: Той вълнува народа, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е стигнал дотук. 6 А Пилат, като чу това, попита дали човекът е галилеянин. 7 И като узна, че е от областта на Ирод, изпрати Го до Ирод, който през тези дни беше в Йерусалим. (Lu 3:1) 8 А Ирод, като видя Исус, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже беше слушал за Него; и се надяваше да види някое знамение от Него. (Mt 14:1; Mr 6:14; Lu 9:9) 9 И Му задаваше много въпроси; но Той не му отговори нищо. 10 А главните свещеници и книжниците стояха и яростно Го обвиняваха. 11 Но Ирод с войниците си, като се отнесе към Него с презрение и Го подигра, облече Го във великолепна дреха и Го изпрати обратно при Пилат. (Isa 53:3) 12 В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си; защото преди това враждуваха един против друг. (Ac 4:27) 13 Тогава Пилат свика главните свещеници, началниците и народа и им каза: (Mt 27:15; Mt 27:23; Mr 15:6; Mr 15:14; Joh 18:38; Joh 18:39) 14 Доведохте ми Този като човек, който развращава народа; но, ето, аз Го разпитах пред вас и не намерих в Него никаква вина относно това, за което Го обвинявате. (Mt 27:23; Mr 15:14; Lu 23:1; Lu 23:2; Lu 23:4; Joh 19:4) 15 Нито пък Ирод е намерил, защото Го е изпратил обратно до нас; така че Той не е направил нищо, което заслужава смъртно наказание. 16 Затова, като Го накажа, ще Го пусна. (Mt 27:26; Joh 19:1) 17 А той се задължаваше да им пуска на всеки празник по един затворник. (Mt 27:15; Mr 15:6; Joh 18:39) 18 Но те всички изкрещяха в един глас: Премахни Този и ни пусни Варава. (Mt 27:20; Mr 15:11; Joh 18:40; Ac 3:14) 19 Който за някаква размирица, станала в града, и за убийство бе хвърлен в тъмница. 20 И Пилат отново им говори с висок глас, защото желаеше да пусне Исус. 21 А те крещяха: Разпъни Го! Разпъни Го! 22 А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо, за което да заслужава смърт; затова, като Го накажа, ще Го пусна. 23 Но те настояваха със силни гласове да бъде разпънат; и техните гласове надделяха. 24 И Пилат реши да изпълни искането им: (Mt 27:26; Mr 15:15; Joh 19:16) 25 пусна онзи, когото искаха, който беше хвърлен в тъмница за размирица и убийство; а Исус предаде на смърт според волята им. 26 И когато Го поведоха, хванаха някого си Симон, киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи след Исус. (Mt 27:32; Mr 15:21; Joh 19:17) 27 И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха за Него. 28 А Исус се обърна към тях и каза: Дъщери йерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за децата си; 29 защото, ето, идат дни, когато ще кажат: Блажени безплодните и утробите, които не са раждали, и гърдите, които не са кърмили. (Mt 24:19; Lu 21:23) 30 Тогава ще започнат да казват на планините: Паднете върху нас!, и на хълмовете: Покрийте ни! (Isa 2:19; Ho 10:8; Re 6:16; Re 9:6) 31 Защото ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото? (Pr 11:31; Jer 25:29; Eze 20:47; Eze 21:3; Eze 21:4; 1Pe 4:17) 32 И с Него караха и други двама, които бяха злодеи, за да ги убият. (Isa 53:12; Mt 27:38) 33 И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно[1], там разпънаха Него и злодеите – единия отдясно, а другия – отляво на Него. (Mt 27:33; Mr 15:22; Joh 19:17; Joh 19:18) 34 А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребий за тях. (Mt 5:44; Mt 27:35; Mr 15:24; Joh 19:23; Ac 3:17; Ac 7:60; 1Co 4:12) 35 И хората стояха и гледаха. Още и началниците Го ругаеха, като казваха: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Той е Христос, Божият Избраник. (Ps 22:17; Zec 12:10; Mt 27:41; Mr 15:29) 36 Също и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха: 37 Ако си Юдейският Цар, избави Себе Си. 38 А над Него имаше и надпис: Този е Юдейският Цар. (Mt 27:37; Mr 15:26; Joh 19:19) 39 И един от увисналите злодеи Го хулеше, като казваше: Нали Ти си Христос? Избави Себе Си и нас! (Mt 27:44; Mr 15:32) 40 А другият в отговор го смъмра: Дори от Бога ли не се боиш, ти, който си със същата присъда? 41 А ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо. 42 И каза: Господи Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си. (Mt 16:28) 43 А Исус му отговори: Истина ти казвам днес ще бъдеш с Мене в рая. 44 А беше вече около шестия час и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час[2], (Am 8:9; Mt 27:45; Mr 15:33; Joh 19:28) 45 като слънцето потъмня; и завесата на храма се раздра през средата. (Mt 27:51; Mr 15:38) 46 И Исус извика със силен глас и каза: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И като каза това, издъхна. (Ps 31:5; Mt 27:50; Mr 15:37; Joh 19:30; 1Pe 2:23) 47 И стотникът, като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина, този Човек беше праведен. (Mt 27:54; Mr 15:39) 48 А всички множества, които бяха дошли на това зрелище, като виждаха какво стана, се връщаха, като се удряха в гърди. 49 А всички Негови познати и жените, които Го следваха от Галилея, стояха надалеч и гледаха това. (Ps 38:11; Mt 27:55; Mr 15:40; Joh 19:25) 50 Имаше един човек на име Йосиф, който беше съветник, човек добър и праведен, (Mt 27:57; Mr 15:42; Mr 15:43; Joh 19:38) 51 който не се беше съгласил с намерението и делото им. Той беше от юдейския град Ариматея, човек, който очакваше Божието царство. (Mr 15:43; Lu 2:25; Lu 2:38) 52 Той отиде при Пилат и поиска тялото на Исус. 53 И като го свали, обви го с плащеница и го положи в гроб, изсечен в скала, където никой не беше още полаган. (Mt 27:59; Mr 15:46) 54 И това беше денят на Приготовлението и съботата настъпваше. (Mt 27:62) 55 А жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха отзад и видяха гроба и как беше положено тялото Му. (Mr 15:47; Lu 8:2) 56 И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха както повлява Законът. (Ex 20:10; Mr 10:1) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.