Sign in for free

John 19

English Standard Version

from Crossway
1 Then Pilate took Jesus and flogged him. (Mt 20:19; Mt 27:26; Mr 15:15; Lu 23:16) 2 And the soldiers twisted together a crown of thorns and put it on his head and arrayed him in a purple robe. (Mt 27:27; Mr 15:16) 3 They came up to him, saying, “Hail, King of the Jews!” and struck him with their hands. 4 Pilate went out again and said to them, “See, I am bringing him out to you that you may know that I find no guilt in him.” (Joh 18:38; Joh 19:6) 5 So Jesus came out, wearing the crown of thorns and the purple robe. Pilate said to them, “Behold the man!” (Joh 19:2; Joh 19:14) 6 When the chief priests and the officers saw him, they cried out, “Crucify him, crucify him!” Pilate said to them, “Take him yourselves and crucify him, for I find no guilt in him.” (Joh 18:31; Joh 19:4) 7 The Jews[1] answered him, “We have a law, and according to that law he ought to die because he has made himself the Son of God.” (Le 24:16; Mt 26:63; Lu 22:70; Joh 5:17; Joh 10:33; Joh 10:36) 8 When Pilate heard this statement, he was even more afraid. (Mt 27:19) 9 He entered his headquarters again and said to Jesus, “Where are you from?” But Jesus gave him no answer. (Mt 26:63; Joh 7:27; Joh 18:33; Joh 18:37) 10 So Pilate said to him, “You will not speak to me? Do you not know that I have authority to release you and authority to crucify you?” 11 Jesus answered him, “You would have no authority over me at all unless it had been given you from above. Therefore he who delivered me over to you has the greater sin.” (Mt 27:2; Joh 9:41; Joh 18:14; Joh 18:28; Ro 13:1) 12 From then on Pilate sought to release him, but the Jews cried out, “If you release this man, you are not Caesar’s friend. Everyone who makes himself a king opposes Caesar.” (Lu 23:2; Ac 3:13) 13 So when Pilate heard these words, he brought Jesus out and sat down on the judgment seat at a place called The Stone Pavement, and in Aramaic[2] Gabbatha. (Mt 27:19) 14 Now it was the day of Preparation of the Passover. It was about the sixth hour.[3] He said to the Jews, “Behold your King!” (Mt 27:62; Joh 18:28; Joh 19:5) 15 They cried out, “Away with him, away with him, crucify him!” Pilate said to them, “Shall I crucify your King?” The chief priests answered, “We have no king but Caesar.” (Lu 23:18; Ac 21:36) 16 So he delivered him over to them to be crucified. So they took Jesus, (Mt 27:26; Mr 15:15; Lu 23:25; Joh 18:36) 17 and he went out, bearing his own cross, to the place called The Place of a Skull, which in Aramaic is called Golgotha. (Mt 27:32; Mt 27:33; Mr 15:21; Mr 15:22; Lu 14:27; Lu 23:26; Lu 23:33) 18 There they crucified him, and with him two others, one on either side, and Jesus between them. (Mt 27:38; Mr 15:24; Mr 15:27; Lu 23:32) 19 Pilate also wrote an inscription and put it on the cross. It read, “Jesus of Nazareth, the King of the Jews.” (Mt 27:37; Mr 15:26; Lu 23:38) 20 Many of the Jews read this inscription, for the place where Jesus was crucified was near the city, and it was written in Aramaic, in Latin, and in Greek. (Nu 15:35; Joh 19:17; Heb 13:12) 21 So the chief priests of the Jews said to Pilate, “Do not write, ‘The King of the Jews,’ but rather, ‘This man said, I am King of the Jews.’” 22 Pilate answered, “What I have written I have written.” (Ge 43:14; Es 4:16) 23 When the soldiers had crucified Jesus, they took his garments and divided them into four parts, one part for each soldier; also his tunic.[4] But the tunic was seamless, woven in one piece from top to bottom, (Mt 27:35; Mr 15:24; Lu 23:34) 24 so they said to one another, “Let us not tear it, but cast lots for it to see whose it shall be.” This was to fulfill the Scripture which says, “They divided my garments among them, and for my clothing they cast lots.” So the soldiers did these things, (Ps 22:18; Joh 13:18) 25 but standing by the cross of Jesus were his mother and his mother’s sister, Mary the wife of Clopas, and Mary Magdalene. (Mt 27:55; Mr 15:40; Lu 23:49) 26 When Jesus saw his mother and the disciple whom he loved standing nearby, he said to his mother, “Woman, behold, your son!” (Joh 2:4; Joh 13:23) 27 Then he said to the disciple, “Behold, your mother!” And from that hour the disciple took her to his own home. (Joh 16:32) 28 After this, Jesus, knowing that all was now finished, said (to fulfill the Scripture), “I thirst.” (Ps 69:21; Joh 4:6; Joh 19:24; Joh 19:30) 29 A jar full of sour wine stood there, so they put a sponge full of the sour wine on a hyssop branch and held it to his mouth. (Mt 27:48; Mr 15:36; Lu 23:36) 30 When Jesus had received the sour wine, he said, “It is finished,” and he bowed his head and gave up his spirit. (Mt 27:50; Mr 15:37; Lu 23:46; Joh 17:4; Joh 19:28; Ac 13:29) 31 Since it was the day of Preparation, and so that the bodies would not remain on the cross on the Sabbath (for that Sabbath was a high day), the Jews asked Pilate that their legs might be broken and that they might be taken away. (Ex 12:16; De 21:23; Jos 8:29; Jos 10:26; Joh 19:14) 32 So the soldiers came and broke the legs of the first, and of the other who had been crucified with him. (Joh 19:18) 33 But when they came to Jesus and saw that he was already dead, they did not break his legs. 34 But one of the soldiers pierced his side with a spear, and at once there came out blood and water. (1Jo 5:6; 1Jo 5:8) 35 He who saw it has borne witness—his testimony is true, and he knows that he is telling the truth—that you also may believe. (Joh 15:27; Joh 20:31; Joh 21:24; 1Jo 1:1; Re 1:2) 36 For these things took place that the Scripture might be fulfilled: “Not one of his bones will be broken.” (Ex 12:46; Nu 9:12; Ps 34:20; Mt 1:22; 1Co 5:7) 37 And again another Scripture says, “They will look on him whom they have pierced.” (Zec 12:10; Re 1:7) 38 After these things Joseph of Arimathea, who was a disciple of Jesus, but secretly for fear of the Jews, asked Pilate that he might take away the body of Jesus, and Pilate gave him permission. So he came and took away his body. (Mt 27:57; Mr 15:42; Lu 23:50; Joh 7:13) 39 Nicodemus also, who earlier had come to Jesus[5] by night, came bringing a mixture of myrrh and aloes, about seventy-five pounds[6] in weight. (Ps 45:8; Pr 7:17; So 4:14; Mr 16:1; Lu 24:1; Joh 3:1; Joh 7:50) 40 So they took the body of Jesus and bound it in linen cloths with the spices, as is the burial custom of the Jews. (2Ch 16:14; Lu 24:12; Joh 11:44; Joh 20:5; Ac 5:6) 41 Now in the place where he was crucified there was a garden, and in the garden a new tomb in which no one had yet been laid. (2Ki 21:18; 2Ki 21:26; Mr 11:2; Lu 23:53; Joh 20:15) 42 So because of the Jewish day of Preparation, since the tomb was close at hand, they laid Jesus there. (Joh 19:14; Joh 19:31; Joh 19:41) 

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) copyright ©2001 by Crossway Bibles, a publishing ministry of Good News Publishers. ESV® Text Edition: 2016. The ESV® text has been reproduced in cooperation with and by permission of Good News Publishers. Unauthorized reproduction of this publication is prohibited. All rights reserved.

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) is adapted from the Revised Standard Version of the Bible, copyright Division of Christian Education of the National Council of the Churches of Christ in the U.S.A. All rights reserved.

John 19

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society
1 Тогава Пилат отведе Исус и Го бичува. (Mt 20:19; Mt 27:26; Mt 27:32; Mr 15:15; Mr 15:21; Lu 18:33; Lu 23:32) 2 И войниците сплетоха венец от тръни, поставиха го на главата Му и като Му облякоха пурпурна дреха, 3 приближиха се до Него и казваха: Здравей, Царю Юдейски! И Му удряха плесници. 4 Тогава Пилат пак излезе навън и им каза: Ето, извеждам ви Го навън, за да знаете, че не намирам никаква вина в Него. (Joh 18:38; Joh 19:6; Ac 3:13) 5 Тогава Исус излезе навън, като носеше трънения венец и пурпурната дреха. Пилат им каза: Ето Човека! 6 А като Го видяха, главните свещеници и служителите извикаха: Разпъни Го! Разпъни Го! Пилат им каза: Вземете Го и вие Го разпънете; защото аз не намирам вина у Него. (Mt 27:23; Mr 15:15; Lu 23:4; Ac 3:13; Ac 13:28) 7 Юдеите му отговориха: Ние си имаме закон и по този закон Той трябва да умре, защото направи Себе Си Божий Син. (Le 24:16; De 18:20; Isa 53:7; Mt 26:65; Joh 5:18; Joh 10:33; Joh 18:33) 8 А Пилат, като чу тези думи, още повече се уплаши. 9 И пак влезе в преторията и попита Исус: Ти откъде си? А Исус не му даде отговор. (Isa 53:7; Mt 27:12; Mt 27:14) 10 Затова Пилат Му каза: На мене ли не говориш? Не знаеш ли, че имам власт да Те пусна и имам власт да Те разпъна? 11 Исус му отговори: Ти не би имал никаква власт над Мен, ако не ти бе дадено отгоре; затова по-голям грях има онзи, който Ме предаде на тебе. (Lu 22:53; Joh 7:30) 12 Поради това Пилат търсеше начин да Го пусне; юдеите обаче викаха: Ако пуснеш Този, не си приятел на Цезаря; всеки, който прави себе си цар, е противник на Цезаря. (Lu 23:2; Ac 17:7) 13 А Пилат, като чу тези думи, изведе Исус навън и седна на съдийския стол, на мястото, наречено Каменната настилка, а по еврейски – Гавата. 14 Беше денят на Приготовление за Пасхата, около шестия час; и той каза на юдеите: Ето вашия Цар! (Mt 27:62) 15 А те извикаха: Премахни Го! Премахни Го! Разпъни Го! Пилат ги попита: Вашия Цар ли да разпъна? Главните свещеници отговориха: Нямаме друг цар освен Цезаря. (Ge 49:10) 16 Затова той им Го предаде да бъде разпънат. (Mt 27:26; Mt 27:31; Mr 15:15; Lu 23:24) 17 И така, взеха Исус; и Той, като носеше сам кръста Си, излезе; и дойде на мястото, наречено Лобно, което по еврейски се казва Голгота, (Nu 15:36; Mt 27:31; Mt 27:33; Mr 15:21; Mr 15:22; Lu 23:26; Lu 23:33; Heb 13:12) 18 където Го разпънаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а Исус по средата. (Lu 23:40) 19 А Пилат написа и надпис, който постави над Него на кръста. А написаното беше: Исус Назарянинът, Юдейският Цар. (Mt 27:37; Mr 15:26; Lu 23:38) 20 Този надпис прочетоха мнозина от юдеите, защото мястото, където разпънаха Исус, беше близо до града; а написаното беше на еврейски, на латински и на гръцки. 21 А юдейските главни свещеници казаха на Пилат: Недей писа: Юдейският Цар, а Самозваният Юдейски Цар. 22 Пилат отговори: Каквото писах, писах. 23 А войниците, като разпънаха Исус, взеха горните Му дрехи и ги разделиха на четири дяла, на всеки войник по един дял; взеха и долната дреха. А долната дреха не беше шита, а изтъкана цяла от горе до долу; (Mt 27:35; Mr 15:24; Lu 23:34) 24 затова те казаха помежду си: Да не я раздираме, а да хвърлим жребий за нея – чия да бъде; за да се изпълни написаното, което казва: „Разделиха си дрехите Ми и за облеклото Ми хвърлиха жребий.“ И така, войниците направиха това. (Ps 22:18; Ps 22:19) 25 А при кръста на Исус стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария, жената на Клеопа и Мария Магдалена. (Mt 27:55; Mr 15:40; Lu 2:35; Lu 24:18) 26 А Исус, като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше наблизо, каза на майка Си: Жено, ето твоя син! (Joh 2:4; Joh 13:23; Joh 20:2; Joh 21:7; Joh 21:20; Joh 21:24) 27 После каза на ученика: Ето твоята майка! И от този час ученикът я прибра в своя дом. (Joh 16:32) 28 След това Исус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, каза: Жаден съм. (Ps 69:21; Ps 69:22; Mt 27:48) 29 А там беше сложен съд, пълен с оцет; натъкнаха на исопова пръчка една гъба, натопена в оцет, и я поднесоха до устата Му. (Mt 27:48) 30 А Исус, като прие оцета, каза: Извърши се, и наведе глава, и предаде дух. (Joh 17:4) 31 И понеже беше денят на Приготовлението, за да не останат телата на кръста в съботата, защото онази събота беше велик ден, юдеите помолиха Пилат да им се пречупят пищялите и да ги вдигнат оттам. (De 21:23; Mr 15:42; Joh 19:42) 32 Затова войниците дойдоха и пречупиха пищялите на единия и на другия, които бяха разпънати с Исус. 33 Но когато дойдоха при Исус и Го видяха вече умрял, не Му пречупиха пищялите. 34 Обаче един от войниците прободе с копие ребрата Му; и веднага изтече кръв и вода. (1Jo 5:6; 1Jo 5:8) 35 И този, който видя, свидетелства за това; и неговото свидетелство е вярно; и той знае, че говори истината, за да повярвате и вие. 36 Защото това стана, за да се изпълни написаното: „Негова кост няма да се строши“; (Ex 12:46; Nu 9:12; Ps 34:20) 37 и пак на друго място Писанието казва: „Ще погледнат на Него, Когото прободоха.“ (Ps 22:16; Ps 22:17; Zec 12:10; Re 1:7) 38 След това Йосиф от Ариматея, който беше ученик на Исус, но таен поради страх от юдеите, помоли Пилат да му позволи да вземе тялото на Исус; и Пилат позволи. И така, той дойде и вдигна тялото Му. (Mt 27:57; Mr 15:43; Lu 23:50; Joh 9:22; Joh 12:42) 39 Дойде и Никодим, който беше ходил преди при Него през нощта, и донесе около сто литра смес от смирна и алое. (Joh 3:1; Joh 3:2; Joh 7:50) 40 И така, взеха тялото на Исус и Го обвиха в плащеници с ароматите според юдейския обичай на погребване. (Ac 5:6) 41 А на мястото, където бе разпънат, имаше градина; и в градината – нов гроб, в който още никой не бе полаган. 42 И там положиха Исус заради юдейския ден на Приготовлението; защото гробът беше наблизо. (Isa 53:9; Joh 19:31) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.