Sign in for free

John 1

English Standard Version

from Crossway
1 In the beginning was the Word, and the Word was with God, and the Word was God. (Ge 1:1; Joh 17:5; Php 2:6; Col 1:17; Heb 4:12; 1Jo 1:1; 1Jo 1:2; Re 1:4; Re 1:8; Re 1:17; Re 3:14; Re 19:13; Re 21:6; Re 22:13) 2 He was in the beginning with God. 3 All things were made through him, and without him was not any thing made that was made. (Ps 33:6; Joh 1:10; 1Co 8:6; Col 1:16; Heb 1:2) 4 In him was life,[1] and the life was the light of men. (Joh 5:26; Joh 8:12; Joh 9:5; Joh 11:25; Joh 12:46; 1Jo 1:2; 1Jo 5:11) 5 The light shines in the darkness, and the darkness has not overcome it. (Joh 3:19) 6 There was a man sent from God, whose name was John. (Mal 3:1; Mt 3:1; Mr 1:4; Lu 3:2; Joh 1:33; Joh 3:28) 7 He came as a witness, to bear witness about the light, that all might believe through him. (Joh 3:26; Joh 5:33; Ac 19:4) 8 He was not the light, but came to bear witness about the light. (Joh 1:20) 9 The true light, which gives light to everyone, was coming into the world. (Isa 49:6; 1Jo 2:8) 10 He was in the world, and the world was made through him, yet the world did not know him. (Joh 16:3; 1Jo 3:1) 11 He came to his own,[2] and his own people[3] did not receive him. (Mt 21:38; Joh 3:11; Joh 3:32; Joh 5:43; Joh 13:1) 12 But to all who did receive him, who believed in his name, he gave the right to become children of God, (Mt 5:45; Joh 11:52; Ga 3:26; 1Jo 3:1; 1Jo 5:1; 1Jo 5:13) 13 who were born, not of blood nor of the will of the flesh nor of the will of man, but of God. (Joh 3:3; Joh 3:6; Jas 1:18; 1Pe 1:3; 1Pe 1:23) 14 And the Word became flesh and dwelt among us, and we have seen his glory, glory as of the only Son[4] from the Father, full of grace and truth. (Lu 9:32; Joh 1:1; Joh 1:7; Joh 2:11; Joh 6:51; Joh 14:6; Ro 1:3; Ro 8:3; Ga 4:4; Php 2:7; Col 1:22; 1Ti 3:16; Heb 2:14; 2Pe 1:16; 1Jo 1:1; 1Jo 4:2; 1Jo 4:14; 2Jo 1:7; Re 7:15; Re 21:3) 15 (John bore witness about him, and cried out, “This was he of whom I said, ‘He who comes after me ranks before me, because he was before me.’”) (Mt 3:11; Joh 1:7; Joh 1:27; Joh 1:30) 16 For from his fullness we have all received, grace upon grace.[5] (Mt 25:29; Eph 1:23; Eph 3:19; Eph 4:13; Col 1:19; Col 2:9) 17 For the law was given through Moses; grace and truth came through Jesus Christ. (Ex 20:1; Joh 1:14; Joh 7:19; Ro 5:21) 18 No one has ever seen God; the only God,[6] who is at the Father’s side,[7] he has made him known. (Ex 33:20; Mt 11:27; Joh 1:14; Joh 3:16; Joh 3:32; Joh 5:37; Joh 6:46; Joh 12:45; Col 1:15; 1Ti 6:16; 1Jo 4:12; 1Jo 4:20) 19 And this is the testimony of John, when the Jews sent priests and Levites from Jerusalem to ask him, “Who are you?” (Joh 3:26; Joh 8:25) 20 He confessed, and did not deny, but confessed, “I am not the Christ.” (Lu 3:15; Joh 1:8; Joh 3:28; Ac 13:25) 21 And they asked him, “What then? Are you Elijah?” He said, “I am not.” “Are you the Prophet?” And he answered, “No.” (De 18:15; De 18:18; Mt 11:14; Mt 16:14) 22 So they said to him, “Who are you? We need to give an answer to those who sent us. What do you say about yourself?” 23 He said, “I am the voice of one crying out in the wilderness, ‘Make straight[8] the way of the Lord,’ as the prophet Isaiah said.” (Isa 40:3; Mt 3:3) 24 (Now they had been sent from the Pharisees.) 25 They asked him, “Then why are you baptizing, if you are neither the Christ, nor Elijah, nor the Prophet?” (Mt 3:6; Mr 1:4; Lu 3:3; Lu 3:7) 26 John answered them, “I baptize with water, but among you stands one you do not know, (Mt 3:11; Mr 1:7; Lu 3:16; Ac 1:5; Ac 13:25) 27 even he who comes after me, the strap of whose sandal I am not worthy to untie.” (Joh 1:15; Joh 1:30) 28 These things took place in Bethany across the Jordan, where John was baptizing. 29 The next day he saw Jesus coming toward him, and said, “Behold, the Lamb of God, who takes away the sin of the world! (Ge 22:8; Ex 12:3; Isa 53:7; Joh 1:36; Joh 3:16; Joh 4:42; Joh 12:47; Ac 8:32; Heb 10:4; Heb 10:11; 1Pe 1:19; 1Jo 2:2; 1Jo 3:5; 1Jo 4:14; Re 5:6) 30 This is he of whom I said, ‘After me comes a man who ranks before me, because he was before me.’ (Joh 1:15; Joh 1:27) 31 I myself did not know him, but for this purpose I came baptizing with water, that he might be revealed to Israel.” (Lu 1:17; Lu 1:76) 32 And John bore witness: “I saw the Spirit descend from heaven like a dove, and it remained on him. (Isa 11:2; Mt 3:16; Mr 1:10; Lu 3:22; Joh 1:7; Ac 10:38) 33 I myself did not know him, but he who sent me to baptize with water said to me, ‘He on whom you see the Spirit descend and remain, this is he who baptizes with the Holy Spirit.’ (Mt 3:11; Mr 1:8; Lu 3:2; Lu 3:16; Joh 1:6; Joh 3:5; Ac 1:5) 34 And I have seen and have borne witness that this is the Son[9] of God.” 35 The next day again John was standing with two of his disciples, 36 and he looked at Jesus as he walked by and said, “Behold, the Lamb of God!” (Joh 1:29) 37 The two disciples heard him say this, and they followed Jesus. 38 Jesus turned and saw them following and said to them, “What are you seeking?” And they said to him, “Rabbi” (which means Teacher), “where are you staying?” (Mr 10:51; Joh 1:49; Joh 3:2; Joh 3:26; Joh 6:25; Joh 18:4; Joh 18:7; Joh 20:15; Joh 20:16) 39 He said to them, “Come and you will see.” So they came and saw where he was staying, and they stayed with him that day, for it was about the tenth hour.[10] 40 One of the two who heard John speak and followed Jesus[11] was Andrew, Simon Peter’s brother. (Mt 4:18; Mr 1:16; Lu 5:2) 41 He first found his own brother Simon and said to him, “We have found the Messiah” (which means Christ). (Joh 4:25) 42 He brought him to Jesus. Jesus looked at him and said, “You are Simon the son of John. You shall be called Cephas” (which means Peter[12]). (Mt 16:18; Joh 21:15; 1Co 1:12; 1Co 3:22) 43 The next day Jesus decided to go to Galilee. He found Philip and said to him, “Follow me.” (Joh 1:28; Joh 1:35; Joh 2:1) 44 Now Philip was from Bethsaida, the city of Andrew and Peter. (Joh 12:21) 45 Philip found Nathanael and said to him, “We have found him of whom Moses in the Law and also the prophets wrote, Jesus of Nazareth, the son of Joseph.” (Mt 2:23; Lu 3:23; Lu 16:16; Lu 24:27; Joh 6:42; Joh 21:2) 46 Nathanael said to him, “Can anything good come out of Nazareth?” Philip said to him, “Come and see.” (Joh 7:41; Joh 7:52) 47 Jesus saw Nathanael coming toward him and said of him, “Behold, an Israelite indeed, in whom there is no deceit!” (Ps 32:2; Ps 73:1; Zep 3:13; Ro 9:4; Ro 9:6; Re 14:5) 48 Nathanael said to him, “How do you know me?” Jesus answered him, “Before Philip called you, when you were under the fig tree, I saw you.” (Joh 2:24) 49 Nathanael answered him, “Rabbi, you are the Son of God! You are the King of Israel!” (Zep 3:15; Zec 9:9; Mt 27:11; Mt 27:42; Joh 1:38; Joh 6:69; Joh 11:27; Joh 12:13; Joh 20:28) 50 Jesus answered him, “Because I said to you, ‘I saw you under the fig tree,’ do you believe? You will see greater things than these.” 51 And he said to him, “Truly, truly, I say to you,[13] you will see heaven opened, and the angels of God ascending and descending on the Son of Man.” (Ge 28:12; Eze 1:1; Da 7:13; Mt 3:16; Lu 3:21) 

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) copyright ©2001 by Crossway Bibles, a publishing ministry of Good News Publishers. ESV® Text Edition: 2016. The ESV® text has been reproduced in cooperation with and by permission of Good News Publishers. Unauthorized reproduction of this publication is prohibited. All rights reserved.

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) is adapted from the Revised Standard Version of the Bible, copyright Division of Christian Education of the National Council of the Churches of Christ in the U.S.A. All rights reserved.

John 1

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society
1 В начало беше Словото; и Слово то беше у Бога; и Словото беше Бог. (Pr 8:22; Pr 8:23; Pr 8:30; Php 2:6; Col 1:17; 1Jo 1:1; 1Jo 1:2; 1Jo 5:7; Re 1:2; Re 19:13) 2 То в начало беше у Бога. (Ge 1:1) 3 Всичко това стана чрез Него; и без Него не е станало нищо от това, което е станало. (Ge 1:3; Ps 33:6; Joh 1:10; Eph 3:9; Col 1:16; Heb 1:2; Re 4:11) 4 В Него беше животът и животът беше светлина на човеците. (Joh 5:11; Joh 5:26; Joh 8:12; Joh 9:5; Joh 12:35; Joh 12:46) 5 И светлината свети в тъмнината; а тъмнината не я обхвана. (Joh 3:19) 6 Яви се човек, изпратен от Бога, на име Йоан. (Mal 3:1; Mt 3:1; Lu 3:2; Joh 1:33) 7 Той дойде за свидетелство, да свидетелства за Светлината, за да повярват всички чрез него. (Ac 19:4) 8 Той не беше светлината, но дойде да свидетелства за Светлината. 9 Истинската Светлина, която осветява всеки човек, идваше на света. (Isa 49:6; Isa 60:1; Joh 1:4; 1Jo 2:8) 10 Той беше в света; и светът чрез Него стана; но светът не Го позна. (Joh 1:3; Heb 1:2; Heb 11:3) 11 При Своите Си дойде, но Своите Му не Го приеха. (Mt 15:24; Lu 19:14; Ac 3:26; Ac 13:46) 12 А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии чеда, т. е. на тези, които вярват в Неговото име; (Isa 56:5; Ro 8:15; Ga 3:26; 2Pe 1:4; 1Jo 3:1) 13 които се родиха не от кръв, нито от плътско пожелание, нито от мъжко пожелание, но от Бога. (Joh 3:5; Jas 1:18; 1Pe 1:23) 14 И Словото стана плът и живя[1] между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина. (Mt 1:16; Mt 1:20; Lu 1:31; Lu 1:35; Lu 2:7; Joh 2:11; Joh 11:40; Joh 17:24; Ro 1:4; Ga 4:4; Col 1:19; Col 2:3; Col 2:9; 1Ti 3:16; Heb 2:11; Heb 2:14; Heb 2:16; Heb 2:17; 2Pe 1:17) 15 Йоан свидетелства за Него и казваше със силен глас: Ето Този, за Когото говорих: Този, Който идва след мене, стана по-горен от мене[2], понеже е бил преди мене. (Mt 3:11; Mr 1:7; Lu 3:16; Joh 1:27; Joh 1:30; Joh 3:32; Joh 5:33; Joh 8:58; Col 1:17) 16 Защото ние всички приехме от Неговата пълнота и благодат върху благодат; (Joh 3:34; Eph 1:6; Col 1:19; Col 2:9; Col 2:10) 17 понеже законът беше даден чрез Моисей, а благодатта и истината дойдоха чрез Исус Христос. (Ex 20:1; De 4:44; De 5:1; De 33:4; Joh 8:32; Joh 14:6; Ro 3:24; Ro 5:21; Ro 6:14) 18 Никой никога не е видял Бога; Единородният Син, Който е в лоното на Отца, Той Го изяви. (Ex 33:20; De 4:12; Mt 11:27; Lu 10:22; Joh 1:14; Joh 3:16; Joh 3:18; Joh 6:46; 1Ti 1:17; 1Ti 6:16; 1Jo 4:9) 19 И това е свидетелството, което Йоан даде, когато юдеите пратиха до него свещеници и левити от Йерусалим да го попитат: Ти кой си? (Mt 3:1; Mr 1:1; Lu 3:1; Joh 5:33) 20 Той изповяда и не отрече, а изповяда: Не съм аз Христос[3]. (De 18:15; De 18:18; Mal 4:5; Mt 17:10; Lu 3:15) 21 И го попитаха: Тогава кой си ти? Илия ли си? Той каза: Не съм. Пророкът ли си? И отговори: Не съм. 22 Тогава му казаха: Кой си, за да дадем отговор на онези, които са ни пратили. Какво казваш за себе си? 23 Той каза: Аз съм „глас на един, който вика в пустинята: Прав направете пътя за Господа“, както каза пророк Исая. (Isa 40:3; Mt 3:3; Mr 1:3; Lu 3:4; Joh 3:28) 24 А изпратените бяха от фарисеите. 25 И го попитаха: А защо кръщаваш, ако не си Христос, нито Илия, нито Пророкът? 26 Йоан им отговори: Аз кръщавам с вода. Но сред вас стои Един, Когото вие не познавате. (Mal 3:1; Mt 3:11) 27 Този, Който идва след мене, Който беше преди мене, на Когото аз не съм достоен да развържа ремъка на сандалите Му. (Joh 1:15; Joh 1:30; Ac 19:4) 28 Това стана във Витания[4] отвъд Йордан, където Йоан кръщаваше. (Jud 7:24; Joh 10:40) 29 На следващия ден Йоан видя Исус, че идва към него, и каза: Ето Божия Агнец, Който поема греха на света! (Ex 12:3; Isa 53:7; Isa 53:11; Joh 1:36; Ac 8:32; 1Co 15:3; Ga 1:4; Heb 1:3; Heb 2:17; Heb 9:28; 1Pe 1:19; 1Pe 2:24; 1Pe 3:18; 1Jo 2:2; 1Jo 3:5; 1Jo 4:10; Re 1:5; Re 5:6) 30 Този е, за Когото казах: След мен идва Човек, Който стана по-горен от мене[5], защото е бил преди мен. (Joh 1:15; Joh 1:27) 31 И аз не Го познавах; но дойдох и кръщавам с вода, за да бъде Той изявен на Израил. (Mal 3:1; Mt 3:6; Mr 1:4; Lu 1:17; Lu 1:76; Lu 1:77; Lu 3:3; Lu 3:4) 32 И Йоан свидетелства, като каза: Видях Духът да слиза като гълъб от небето и да почива върху Него. (Mt 3:16; Mr 1:10; Lu 3:22; Joh 5:32; Joh 6:27) 33 И аз не Го познавах; но Онзи, Който ме прати да кръщавам с вода, Той ми каза: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е, Който кръщава със Святия Дух. (Mt 3:11; Ac 1:5; Ac 2:4; Ac 10:44; Ac 19:6) 34 И видях и свидетелствам, че Този е Божият Син. 35 На следващия ден Йоан пак стоеше с двама от учениците си. (Mt 4:18; Mr 1:16) 36 И като видя Исус, когато минаваше, каза: Ето Божия Агнец! (Joh 1:29) 37 И двамата ученици го чуха да говори така и отидоха след Исус. 38 А Исус, като се обърна и видя, че идват след Него, ги попита: Какво търсите? А те Му казаха: Равви (което значи Учителю), къде живееш? 39 Каза им: Елате и ще видите. И така, дойдоха и видяха къде живее, и този ден останаха при Него. Беше около десетия час. 40 Единият от двамата, които чуха от Йоан за Него и Го последваха, беше Андрей, брат на Симон Петър. (Mt 4:18) 41 Той първо намери своя брат Симон и му каза: Намерихме Месия (което значи Христос). 42 Като го заведе при Исус, Той се вгледа в него и каза: Ти си Симон, син на Йона; ти ще се наричаш Кифа (което значи Петър[6]). (Mt 16:18) 43 На другия ден Исус реши да отиде в Галилея; и намери Филип и му каза: Ела след Мен. 44 А Филип беше от Витсаида, от града на Андрей и Петър. (Joh 12:21) 45 Филип намери Натанаил и му каза: Намерихме Онзи, за Когото писа Моисей в закона и за Когото писаха пророците, Исус, Йосифовия син, Който е от Назарет. (Ge 3:15; Ge 49:10; De 18:15; De 18:18; Ps 40:8; Isa 4:2; Isa 7:14; Isa 9:6; Isa 40:11; Isa 45:8; Isa 53:1; Jer 23:5; Jer 33:14; Eze 34:23; Eze 37:24; Da 9:24; Mic 5:2; Zec 6:12; Zec 9:9; Mt 2:23; Lu 2:4; Lu 24:27) 46 Натанаил му каза: От Назарет може ли да произлезе нещо добро? Филип му отвърна: Ела и виж. (Joh 7:41; Joh 7:42; Joh 7:52) 47 Исус видя Натанаил да идва към Него и каза за него: Ето истински израилтянин, у когото няма лукавство. (Ps 32:2; Ps 73:1; Joh 8:39; Ro 2:28; Ro 2:29; Ro 9:6) 48 Натанаил Го попита: Откъде ме познаваш? Исус му отговори: Преди да те повика Филип, те видях, когато беше под смокинята. 49 Натанаил му каза: Учителю, Ти си Божият Син, Ти си Израилевият Цар. (Mt 14:33; Mt 21:5; Mt 27:11; Mt 27:42; Joh 18:37; Joh 19:3) 50 Исус му отговори: Понеже ти казах: Видях те под смокинята, затова ли вярваш? Повече от това ще видиш. 51 И му каза: Истина, истина ви казвам: Отсега ще виждате небето отворено и Божиите ангели да се възкачват и слизат над Човешкия Син. (Ge 28:12; Lu 2:9; Lu 2:13; Lu 22:43; Lu 24:4; Ac 1:10) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.