1O Lord, you are my God; I will exalt you; I will praise your name, for you have done wonderful things, plans formed of old, faithful and sure. (Ex 15:2; 2Ki 19:25; Ps 107:32)2For you have made the city a heap, the fortified city a ruin; the foreigners’ palace is a city no more; it will never be rebuilt. (Isa 17:1; Jer 51:37)3Therefore strong peoples will glorify you; cities of ruthless nations will fear you. (Isa 18:7)4For you have been a stronghold to the poor, a stronghold to the needy in his distress, a shelter from the storm and a shade from the heat; for the breath of the ruthless is like a storm against a wall, (2Ch 32:18; Isa 4:6; Na 1:7)5like heat in a dry place. You subdue the noise of the foreigners; as heat by the shade of a cloud, so the song of the ruthless is put down. (Isa 32:2)6On this mountain the Lord of hosts will make for all peoples a feast of rich food, a feast of well-aged wine, of rich food full of marrow, of aged wine well refined. (Ps 63:5; Isa 2:2; Isa 11:9; Isa 24:23)7And he will swallow up on this mountain the covering that is cast over all peoples, the veil that is spread over all nations. (Isa 25:6; 2Co 3:15)8He will swallow up death forever; and the Lord God will wipe away tears from all faces, and the reproach of his people he will take away from all the earth, for the Lord has spoken. (Isa 1:20; Isa 30:19; Isa 37:4; Ho 13:14; 1Co 15:54; Re 7:17)9It will be said on that day, “Behold, this is our God; we have waited for him, that he might save us. This is the Lord; we have waited for him; let us be glad and rejoice in his salvation.” (Ge 49:18; Ps 9:14; Ps 27:14; Isa 26:8)10For the hand of the Lord will rest on this mountain, and Moab shall be trampled down in his place, as straw is trampled down in a dunghill.[1] (Isa 15:1; Isa 25:6)11And he will spread out his hands in the midst of it as a swimmer spreads his hands out to swim, but the Lord will lay low his pompous pride together with the skill[2] of his hands. (Isa 16:12; Isa 16:14)12And the high fortifications of his walls he will bring down, lay low, and cast to the ground, to the dust.
1ГОСПОДИ, Ти си мой Бог; ще Те превъзнасям, ще пея хваления на името Ти; защото си извършил чудесни дела, намеренията Си от древността, с вярност и истинност. (Ex 15:2; Nu 23:19; Ps 98:1; Ps 118:28)2Защото Ти превърна град в грамада, укрепен град – в развалина. Палатът на чужденците да не е град; той никога няма да бъде съграден. (Isa 21:9; Isa 23:13; Jer 51:37)3Затова силните хора ще Те славят, градът на страшните народи ще се бои от Тебе. (Re 11:13)4Защото си бил крепост на сиромаха, крепост на бедния в утеснението му, прибежище от буря, сянка от пек, когато устремът на насилниците нападне като буря върху стена. (Isa 4:6)5Ще намалиш шума на чужденците, както пека в сухо място; както пекът чрез сянката на облак, възклицанието на страшните ще отслабне.6И на този хълм ГОСПОД на Силите ще направи за всички племена угощение от тлъсти неща, угощение от вина, дълго стоели на дрождите си, от тлъсти неща, пълни с мозък, от вина, дълго стоели на дрождите си, пречистени. (Pr 9:2; Isa 2:2; Isa 2:3; Da 7:14; Mt 8:11; Mt 22:4)7И на този хълм Той ще развали външното покривало, което е мятано върху всички племена, и покривалото, което е простряно върху всички народи. (2Co 3:15; Eph 4:18)8Ще погълне смъртта завинаги; и Господ ЙЕХОВА ще обърше сълзите от всички лица и ще отнеме укора на народа Си от цялата земя; защото ГОСПОД е изговорил това. (Ho 13:14; 1Co 15:54; Re 7:17; Re 20:14; Re 21:4)9И в онзи ден ще кажат: Ето, Този е нашият Бог; чакахме Го – и Той ще ни спаси; Този е ГОСПОД, чакахме Го; ще се зарадваме и развеселим в спасението Му. (Ge 49:18; Ps 20:5; Tit 2:13)10Защото в този хълм ГОСПОДНЯТА ръка ще почине; и Моав ще бъде потъпкан на мястото си, както се тъпче плявата на бунището.11ГОСПОД ще протегне ръцете Си сред него, както плуващият протяга ръце да плува, и ще повали гордостта му въпреки лукавството на ръцете му.12Ще сниши и крепостта ти, силната, с високите стени, ще я събори и хвърли на земята, дори в пръстта. (Isa 26:5)