Acts 7

English Standard Version

from Crossway

Stephen’s Speech

1 And the high priest said, “Are these things so?” 

2 And Stephen said: “Brothers and fathers, hear me. The God of glory appeared to our father Abraham when he was in Mesopotamia, before he lived in Haran, (Ge 11:31; Ge 15:7; Jos 24:3; Ne 9:7; Ps 29:3; Ac 22:1; 1Co 2:8; Jas 2:1) 

3 and said to him, ‘Go out from your land and from your kindred and go into the land that I will show you.’ (Ge 12:1) 

4 Then he went out from the land of the Chaldeans and lived in Haran. And after his father died, God removed him from there into this land in which you are now living. (Ge 11:32; Ge 12:4; Ac 7:2) 

5 Yet he gave him no inheritance in it, not even a foot’s length, but promised to give it to him as a possession and to his offspring after him, though he had no child. (Ge 12:7; Ge 13:15; Ge 15:3; Ge 15:18; Ge 17:8; Ge 18:10; Ge 48:4; Heb 11:8) 

6 And God spoke to this effect—that his offspring would be sojourners in a land belonging to others, who would enslave them and afflict them four hundred years. (Ge 15:13; Ex 2:22; Ex 12:40; Ac 7:17; Heb 11:9) 

7 ‘But I will judge the nation that they serve,’ said God, ‘and after that they shall come out and worship me in this place.’ (Ex 3:12; Jer 25:12; Jer 30:20) 

8 And he gave him the covenant of circumcision. And so Abraham became the father of Isaac, and circumcised him on the eighth day, and Isaac became the father of Jacob, and Jacob of the twelve patriarchs. (Ge 17:9; Ge 21:2; Ge 25:26; Ge 29:31; Ge 30:5; Ge 35:18; Ge 35:23; Lu 1:59) 

9 “And the patriarchs, jealous of Joseph, sold him into Egypt; but God was with him (Ge 37:11; Ge 37:28; Ge 39:2; Ge 39:21; Ge 39:23; Ge 45:4; Ps 105:17) 

10 and rescued him out of all his afflictions and gave him favor and wisdom before Pharaoh, king of Egypt, who made him ruler over Egypt and over all his household. (Ge 41:37; Ge 41:41; Ge 41:43; Ge 41:46; Ge 42:6; Ps 105:21) 

11 Now there came a famine throughout all Egypt and Canaan, and great affliction, and our fathers could find no food. (Ge 41:54; Ge 42:5; Ps 105:16) 

12 But when Jacob heard that there was grain in Egypt, he sent out our fathers on their first visit. (Ge 42:1) 

13 And on the second visit Joseph made himself known to his brothers, and Joseph’s family became known to Pharaoh. (Ge 43:2; Ge 45:1; Ge 45:16) 

14 And Joseph sent and summoned Jacob his father and all his kindred, seventy-five persons in all. (Ge 45:9; Ge 45:27; Ge 46:26; Ex 1:5; De 10:22) 

15 And Jacob went down into Egypt, and he died, he and our fathers, (Ge 46:5; Ge 46:28; Ge 49:33; Ex 1:6; Ps 105:23) 

16 and they were carried back to Shechem and laid in the tomb that Abraham had bought for a sum of silver from the sons of Hamor in Shechem. (Ge 23:16; Ge 33:19; Ge 50:25; Ex 13:19; Jos 24:32) 

17 “But as the time of the promise drew near, which God had granted to Abraham, the people increased and multiplied in Egypt (Ex 1:7; Ex 1:12; Ps 105:24; Ac 7:5; Ac 13:17) 

18 until there arose over Egypt another king who did not know Joseph. (Ex 1:8) 

19 He dealt shrewdly with our race and forced our fathers to expose their infants, so that they would not be kept alive. (Ex 1:9; Ex 1:16; Ex 1:22; Ps 105:25) 

20 At this time Moses was born; and he was beautiful in God’s sight. And he was brought up for three months in his father’s house, (Ex 2:2; Heb 11:23) 

21 and when he was exposed, Pharaoh’s daughter adopted him and brought him up as her own son. (Ex 2:3) 

22 And Moses was instructed in all the wisdom of the Egyptians, and he was mighty in his words and deeds. (1Ki 4:30; Isa 19:11; Da 1:4; Da 1:17; Lu 24:19) 

23 “When he was forty years old, it came into his heart to visit his brothers, the children of Israel. (Ex 2:11) 

24 And seeing one of them being wronged, he defended the oppressed man and avenged him by striking down the Egyptian. 

25 He supposed that his brothers would understand that God was giving them salvation by his hand, but they did not understand. 

26 And on the following day he appeared to them as they were quarreling and tried to reconcile them, saying, ‘Men, you are brothers. Why do you wrong each other?’ (Ex 2:13) 

27 But the man who was wronging his neighbor thrust him aside, saying, ‘Who made you a ruler and a judge over us? (Lu 12:14; Ac 7:35) 

28 Do you want to kill me as you killed the Egyptian yesterday?’ 

29 At this retort Moses fled and became an exile in the land of Midian, where he became the father of two sons. (Ex 2:15; Ex 2:22; Ex 18:3) 

30 “Now when forty years had passed, an angel appeared to him in the wilderness of Mount Sinai, in a flame of fire in a bush. (Ex 3:1; Ex 3:2) 

31 When Moses saw it, he was amazed at the sight, and as he drew near to look, there came the voice of the Lord: 

32 ‘I am the God of your fathers, the God of Abraham and of Isaac and of Jacob.’ And Moses trembled and did not dare to look. (Ex 3:6) 

33 Then the Lord said to him, ‘Take off the sandals from your feet, for the place where you are standing is holy ground. (Ex 3:5; Jos 5:15) 

34 I have surely seen the affliction of my people who are in Egypt, and have heard their groaning, and I have come down to deliver them. And now come, I will send you to Egypt.’ (Ex 2:24; Ex 3:7; Ex 3:8; Ex 3:10) 

35 “This Moses, whom they rejected, saying, ‘Who made you a ruler and a judge?’—this man God sent as both ruler and redeemer by the hand of the angel who appeared to him in the bush. (Ex 3:2; Ex 14:19; Ex 23:20; Nu 20:16; Ac 7:27) 

36 This man led them out, performing wonders and signs in Egypt and at the Red Sea and in the wilderness for forty years. (Ex 7:3; Ex 12:41; Ex 14:21; Ex 14:27; Ex 16:1; Ex 16:35; Ex 17:1; Ex 33:1; Nu 14:33; Ps 78:15; Ps 78:43; Ps 78:53; Ps 95:10; Ps 105:27; Ps 106:9; Ac 7:42; Ac 13:18; Heb 3:9; Heb 3:17; Heb 8:9) 

37 This is the Moses who said to the Israelites, ‘God will raise up for you a prophet like me from your brothers.’ (De 18:15; Ac 3:22) 

38 This is the one who was in the congregation in the wilderness with the angel who spoke to him at Mount Sinai, and with our fathers. He received living oracles to give to us. (Ex 19:3; Ex 19:17; De 5:27; De 5:31; De 32:47; De 33:4; Isa 63:9; Joh 1:17; Ac 7:53; Ro 3:2; Heb 5:12; 1Pe 4:11) 

39 Our fathers refused to obey him, but thrust him aside, and in their hearts they turned to Egypt, (Ex 16:3; Nu 11:4; Nu 14:3; Eze 20:8; Eze 20:24) 

40 saying to Aaron, ‘Make for us gods who will go before us. As for this Moses who led us out from the land of Egypt, we do not know what has become of him.’ (Ex 32:1; Ex 32:23) 

41 And they made a calf in those days, and offered a sacrifice to the idol and were rejoicing in the works of their hands. (Ex 32:4; Ex 32:35; De 9:16; Ps 106:19; Isa 2:8; Jer 1:16; Jer 25:6; Am 6:13) 

42 But God turned away and gave them over to worship the host of heaven, as it is written in the book of the prophets: “‘Did you bring to me slain beasts and sacrifices, during the forty years in the wilderness, O house of Israel? (De 4:19; Jos 24:20; 2Ki 17:16; 2Ki 21:3; 2Ki 23:5; Ps 81:12; Isa 63:10; Jer 19:13; Eze 20:39; Am 5:25; Zep 1:5; Ac 7:36; Ro 1:28) 

43 You took up the tent of Moloch and the star of your god Rephan, the images that you made to worship; and I will send you into exile beyond Babylon.’ (1Ki 11:7) 

44 “Our fathers had the tent of witness in the wilderness, just as he who spoke to Moses directed him to make it, according to the pattern that he had seen. (Ex 25:40; Ex 38:21; Re 15:5) 

45 Our fathers in turn brought it in with Joshua when they dispossessed the nations that God drove out before our fathers. So it was until the days of David, (Nu 32:5; De 32:49; Jos 3:10; Jos 3:14; Jos 23:9; Jos 24:18; 2Sa 7:1; 2Ch 20:7; Ac 13:19) 

46 who found favor in the sight of God and asked to find a dwelling place for the God of Jacob. (Ge 49:24; 1Sa 16:1; 1Ki 8:17; 1Ch 22:7; Ps 89:19; Ps 132:5; Isa 49:26; Ac 13:22) 

47 But it was Solomon who built a house for him. (2Sa 7:13; 1Ki 6:1; 1Ki 8:20; 2Ch 3:1) 

48 Yet the Most High does not dwell in houses made by hands, as the prophet says, (1Ki 8:27; 2Ch 2:6; Ac 17:24) 

49 “‘Heaven is my throne, and the earth is my footstool. What kind of house will you build for me, says the Lord, or what is the place of my rest? (Ps 11:4; Isa 66:1; Mt 5:34) 

50 Did not my hand make all these things?’ 

51 “You stiff-necked people, uncircumcised in heart and ears, you always resist the Holy Spirit. As your fathers did, so do you. (Ex 32:9; Le 26:41; De 10:16; Jer 6:10; Jer 9:26; Eze 44:7; Eze 44:9; Mal 3:7) 

52 Which of the prophets did your fathers not persecute? And they killed those who announced beforehand the coming of the Righteous One, whom you have now betrayed and murdered, (1Ki 19:10; 2Ch 36:16; Jer 2:30; Mt 5:12; Mt 21:35; Mt 23:31; Mt 23:37; Ac 3:14; Ac 5:28) 

53 you who received the law as delivered by angels and did not keep it.” (De 33:2; Joh 7:19; Ac 7:38; Ga 3:19; Heb 2:2) 

The Stoning of Stephen

54 Now when they heard these things they were enraged, and they ground their teeth at him. (Job 16:9; Ps 35:16; Ps 37:12; Ac 2:37; Ac 5:33) 

55 But he, full of the Holy Spirit, gazed into heaven and saw the glory of God, and Jesus standing at the right hand of God. (Ex 24:16; Ps 110:1; Mr 16:19; Lu 2:9; Joh 12:41; Ac 6:5) 

56 And he said, “Behold, I see the heavens opened, and the Son of Man standing at the right hand of God.” (Da 7:13; Joh 1:51; Ac 7:55) 

57 But they cried out with a loud voice and stopped their ears and rushed together at him. 

58 Then they cast him out of the city and stoned him. And the witnesses laid down their garments at the feet of a young man named Saul. (Le 24:14; Nu 15:35; De 13:9; De 17:7; 1Ki 21:13; Mt 21:35; Mt 23:37; Lu 4:29; Ac 6:13; Ac 8:1; Ac 22:4; Ac 22:20; Heb 11:37; Heb 13:12) 

59 And as they were stoning Stephen, he called out, “Lord Jesus, receive my spirit.” (Ps 31:5; Lu 23:46; Ac 9:14) 

60 And falling to his knees he cried out with a loud voice, “Lord, do not hold this sin against them.” And when he had said this, he fell asleep. (Mt 5:44; Mt 27:52; Lu 22:41; Ac 9:40; Ac 20:36; Ac 21:5; Eph 3:14) 

The ESV^® Bible (The Holy Bible, English Standard Version^®) copyright ©2001 by Crossway Bibles, a publishing ministry of Good News Publishers. ESV^® Text Edition: 2016. The ESV^® text has been reproduced in cooperation with and by permission of Good News Publishers. Unauthorized reproduction of this publication is prohibited. All rights reserved.

The ESV^® Bible (The Holy Bible, English Standard Version^®) is adapted from the Revised Standard Version of the Bible, copyright Division of Christian Education of the National Council of the Churches of Christ in the U.S.A. All rights reserved.

Acts 7

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society

Защитната реч на Стефан

1 Тогава първосвещеникът каза: Вярно ли е това? 

2 А той каза: Братя и бащи, слушайте: Бог на славата се яви на отца ни Авраам, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му каза: (Ac 22:1) 

3 „Излез от отечеството си и изсред рода си и иди в земята, която ще ти покажа.“ (Ge 12:1; Ne 9:7) 

4 Тогава той излезе от халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, Бог го пресели в тази земя, в която вие сега живеете. (Ge 12:7; Ge 13:15; Ge 15:3; Ge 15:18; Ge 17:8; Ge 26:3) 

5 И не му даде наследство нито педя земя, а обеща да я даде за притежание на него и на потомството му след него, когато той още нямаше дете. 

6 И Бог му говор, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, където щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години. (Ge 15:13; Ge 15:16; Ex 12:40; Ga 3:17) 

7 Но Аз, каза Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и след това ще излязат и ще Ми служат на това място. (Ex 3:12) 

8 И му даде в завет обрязването; и така от Авраам се роди Исаак и го обряза в осмия ден; от Исак се роди Яков, а от Яков – дванадесетте патриарси. (Ge 10:11; Ge 17:9; Ge 21:2; Ge 25:26; Ge 29:31; Ge 30:5; Ge 35:18; Ge 35:22; Ge 35:23) 

9 А патриарсите завидяха на Йосиф и го продадоха в Египет; обаче Бог беше с него (Ge 37:4; Ge 37:11; Ge 37:28; Ge 39:2; Ge 39:21; Ge 39:23; Ps 105:17) 

10 и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар – Фараон, който го постави управител над Египет и над целия си дом. (Ge 41:38; Ge 41:41; Ge 42:6) 

11 И настана глад по цялата Египетска и Ханаанска земя и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана. (Ge 41:54) 

12 А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първо бащите ни; (Ge 42:1) 

13 и на втория път Йосиф се откри на братята си и родът на Йосиф стана известен на Фараон. (Ge 45:4; Ge 45:16) 

14 Йосиф прати да повикат баща му Яков и целия му род, седемдесет и пет души. (Ge 45:9; Ge 45:27; Ge 46:27; De 10:22) 

15 И така, Яков слезе в Египет, където умря, той и бащите ни; (Ge 46:5; Ge 49:33; Ex 1:6) 

16 и ги пренесоха в Сихем и ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил с пари в сребро от синовете на Емор. (Ge 23:16; Ge 33:19; Ge 50:13; Ex 13:19; Jos 24:32) 

17 А като наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог беше дал с клетва на Авраам, народът беше нараснал и се беше умножил в Египет, (Ge 15:13; Ex 1:7; Ps 105:24; Ps 105:25; Ac 7:6) 

18 докато се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Йосиф. 

19 Той постъпваше коварно против нашия род и дотолкова притесняваше бащите ни, че да хвърлят децата си, за да не остават живи. (Ex 1:22) 

20 В това време се роди Моисей, който беше прекрасно дете и когото храниха три месеца в бащиния му дом. (Ex 2:2; Heb 11:23) 

21 И когато го подхвърлиха, Фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син. (Ex 2:5; Ex 2:10) 

22 И Моисей беше научен на цялата египетска мъдрост и беше силен в слово и дело. (Lu 24:19) 

23 А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си, израилтяните. (Ex 2:11; Ex 2:12) 

24 И като видя да онеправдават един от тях, защити го и отмъсти за потискания, като уби египтянина, (Ex 2:12) 

25 като мислеше, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха. 

26 На следващия ден той се появи, когато двама от тях се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Хора, вие сте братя; защо си вредите един на друг? (Ex 2:13) 

27 А този, който онеправдаваше ближния си, отблъсна Моисей и каза: Кой те е поставил началник и съдия над нас? (Lu 12:14; Ac 4:7) 

28 И мене ли искаш да убиеш, както уби вчера египтянина? 

29 Поради тази дума Моисей побегна и стана пришълец в Мадиамската земя, където му се родиха двама сина. (Ex 2:15; Ex 2:22; Ex 4:20; Ex 18:3; Ex 18:4) 

30 И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел от Господа в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на един горящ бодлив храст. (Ex 3:2) 

31 А Моисей, като видя гледката, се почуди; но когато се приближаваше да разгледа, дойде глас от Господа: 

32 „Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков и Яковов.“ И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне. (Heb 11:16) 

33 И Господ му каза: „Събуй обувките от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя. (Ex 3:5; Jos 5:15) 

34 Видях страданието на народа Ми, който е в Египет, чух стенанието им и слязох, за да ги избавя. И сега ела, и ще те изпратя в Египет.“ (Ex 3:7) 

35 Този Моисей, когото бяха отказали да приемат, като му казаха: Кой те постави началник и съдия? Него Бог чрез ръката на ангела, който му се яви в бодливия храст, изпрати и за началник, и за избавител. (Ex 3:10; Ex 14:19; Nu 20:16) 

36 Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червено море и в пустинята през тези четиридесет години. (Ex 7:11; Ex 7:14; Ex 12:41; Ex 14:21; Ex 14:27; Ex 16:1; Ex 16:35; Ex 33:1; Ps 105:27) 

37 Този е същият Моисей, който каза на израилтяните: „Бог ще ви издигне от братята ви Пророк, както издигна и мене.“ (De 18:15; De 18:18; Mt 17:5; Ac 3:22) 

38 Това е онзи, който е бил сред събранието в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас; (Ex 19:3; Ex 19:17; Ex 21:1; De 5:27; De 5:31; De 33:4; Isa 63:9; Joh 1:17; Ro 3:2; Ga 3:19; Heb 2:2) 

39 когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха и в сърцата си се върнаха назад в Египет, 

40 като казаха на Аарон: „Направ ни богове, които да ходят пред нас, защото този Моисей, който ни изведе от Египетската земя, не знаем какво му стана.“ (Ex 32:1) 

41 И през онези дни те си направиха теле и принесоха жертва на идола, и се веселиха с това, което техните ръце бяха направили. (De 9:16; Ps 106:19) 

42 Затова Бог се отвърна от тях и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: „Доме Израилев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви четиридесет години в пустинята?“ (De 4:19; De 17:3; 2Ki 17:16; 2Ki 21:3; Ps 81:12; Jer 19:13; Eze 20:25; Eze 20:39; Am 5:25; Ro 1:24; 2Th 2:11) 

43 Напротив, носехте скинията на Молох и звездата на бога Рефан, изображенията, които си направихте, за да им се кланяте; затова ще ви преселя оттатък Вавилон. (Am 5:25) 

44 Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, според както заповяда Онзи, Който каза на Моисей да я направи по образеца, който бе видял; (Ex 25:40; Ex 26:30; Heb 8:5) 

45 която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исус Навин във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи; и така стоеше до дните на Давид, (Jos 3:14; Ne 9:24; Ps 44:2; Ps 78:55; Ac 13:19) 

46 който придоби Божието благоволение и поиска да намери обиталище за Якововия Бог. (1Sa 16:1; 2Sa 7:2; Ps 89:19; Ps 132:5; Ac 13:22) 

47 А Соломон Му построи дом. (1Ki 6:1; 1Ki 8:20; 1Ch 17:12; 2Ch 3:1) 

48 Но Всевишният не обитава в ръкотворни храмове, както казва пророкът: (1Ki 8:27; 2Ch 2:6; 2Ch 6:18; Ac 17:24) 

49 „Небето Ми е престол. А земята е Мое подножие. Какъв дом ще построите за Мене – казва Господ, – или какво е мястото за Моя покой? (Isa 66:1; Mt 5:34; Mt 5:35; Mt 23:22) 

50 Не направи ли Моята ръка всичко това?“ 

51 Твърдоглави и с необрязано сърце и уши! Вие винаги се противите на Святия Дух; както правеха бащите ви, така правите и вие. (Ex 32:9; Ex 33:3; Le 26:41; De 9:13; De 10:16; Isa 48:4; Jer 4:4; Jer 6:10; Jer 9:26; Eze 44:9) 

52 Кого от пророците не гониха бащите ви? А при това и избиха онези, които предизвестиха за идването на Този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци, (2Ch 36:16; Mt 21:35; Mt 23:34; Mt 23:37; Ac 3:14; 1Th 2:15) 

53 вие, които приехте закона чрез ангелско служение и не го опазихте. (Ex 20:1; De 33:2; Ga 3:19; Heb 2:2) 

Убиването на Стефан с камъни

54 А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд и те скърцаха със зъби към него. (Ac 5:33) 

55 А Стефан, изпълнен със Святия Дух, погледна към небето и видя Божията слава и Исус, стоящ отдясно на Бога; (Ac 6:5; Ac 6:10) 

56 и каза: Ето, виждам небесата отворени и Човешкия Син, Който стои отдясно на Бога. (Eze 1:1; Da 7:13; Mt 3:16; Ac 10:11) 

57 Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и като един се нахвърлиха върху него. 

58 И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни по него. И свидетелите сложиха дрехите си при краката на един млад мъж на име Савел. (Le 24:16; De 13:9; De 13:10; De 17:7; 1Ki 21:13; Lu 4:29; Ac 8:1; Ac 22:20; Heb 13:12) 

59 И хвърляха камъни върху Стефан, който призоваваше Христа с думите: Господи Исусе, приеми духа ми. (Ps 31:5; Lu 23:46; Ac 9:14) 

60 И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им зачитай този грях. И като каза това, заспа. (Mt 5:44; Lu 6:28; Lu 23:34; Ac 9:40; Ac 20:36; Ac 21:5; 1Co 4:12) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.