Sign in for free

Acts 15

English Standard Version

from Crossway
1 But some men came down from Judea and were teaching the brothers, “Unless you are circumcised according to the custom of Moses, you cannot be saved.” (Le 12:3; Joh 21:23; Ac 6:14; Ac 15:3; Ac 15:5; Ac 15:22; Ac 15:24; Ac 15:36; Ac 15:40; 1Co 7:18; Ga 2:11; Ga 2:14; Ga 5:2) 2 And after Paul and Barnabas had no small dissension and debate with them, Paul and Barnabas and some of the others were appointed to go up to Jerusalem to the apostles and the elders about this question. (Ac 5:12; Ac 11:30; Ac 15:4; Ac 15:6; Ac 15:7; Ac 15:22; Ac 16:4; Ga 2:1) 3 So, being sent on their way by the church, they passed through both Phoenicia and Samaria, describing in detail the conversion of the Gentiles, and brought great joy to all the brothers.[1] (Ac 11:18; Ac 14:27; Ac 15:1; Ac 17:15; Ac 21:5; Ro 15:24; 1Co 16:6; 1Co 16:11; 2Co 1:16; Tit 3:13; 3Jo 1:6) 4 When they came to Jerusalem, they were welcomed by the church and the apostles and the elders, and they declared all that God had done with them. (Ac 15:2; Ac 15:3; Ac 21:17) 5 But some believers who belonged to the party of the Pharisees rose up and said, “It is necessary to circumcise them and to order them to keep the law of Moses.” (Ac 15:1; Ac 24:5; Ga 5:3) 6 The apostles and the elders were gathered together to consider this matter. (Ac 15:4; Ac 15:12; Ac 15:25) 7 And after there had been much debate, Peter stood up and said to them, “Brothers, you know that in the early days God made a choice among you, that by my mouth the Gentiles should hear the word of the gospel and believe. (Ac 10:20; Ac 15:2; Ac 20:24; Eph 1:13; Col 1:5; 1Th 1:5) 8 And God, who knows the heart, bore witness to them, by giving them the Holy Spirit just as he did to us, (Ac 1:24; Ac 10:44; Ac 10:47; Ac 11:15; Ac 11:17; Ac 14:3; Ac 15:28; Ga 3:2) 9 and he made no distinction between us and them, having cleansed their hearts by faith. (Ps 51:10; Ac 10:28; Ac 10:34; Ac 10:43; Ac 11:12; Ac 26:18; Ro 3:22; 2Co 7:1; Eph 3:6; 1Pe 1:22) 10 Now, therefore, why are you putting God to the test by placing a yoke on the neck of the disciples that neither our fathers nor we have been able to bear? (Ps 106:14; Isa 7:12; Mt 11:28; Mt 23:4; Lu 11:46; Ac 15:28; Ga 5:1) 11 But we believe that we will be saved through the grace of the Lord Jesus, just as they will.” (Ac 15:9; Ac 16:31; Ro 3:24; Ro 5:15; Eph 2:5; Eph 2:8; 1Th 5:9; 2Ti 1:9; Tit 2:11; Tit 3:7) 12 And all the assembly fell silent, and they listened to Barnabas and Paul as they related what signs and wonders God had done through them among the Gentiles. (Ac 14:27; Ac 15:4) 13 After they finished speaking, James replied, “Brothers, listen to me. (Ac 12:17) 14 Simeon has related how God first visited the Gentiles, to take from them a people for his name. (De 7:6; Isa 43:21; Ac 15:7; Ac 18:10; Ro 9:24) 15 And with this the words of the prophets agree, just as it is written, 16 “‘After this I will return, and I will rebuild the tent of David that has fallen; I will rebuild its ruins, and I will restore it, (Jer 12:15; Am 9:11) 17 that the remnant[2] of mankind may seek the Lord, and all the Gentiles who are called by my name, says the Lord, who makes these things (Isa 43:7; Jer 14:9; Da 9:19; Ac 17:27) 18 known from of old.’ (Isa 45:21) 19 Therefore my judgment is that we should not trouble those of the Gentiles who turn to God, (Ac 14:15; Ac 15:28) 20 but should write to them to abstain from the things polluted by idols, and from sexual immorality, and from what has been strangled, and from blood. (Le 3:17; Eze 4:13; Da 1:8; Mal 1:7; Mal 1:12; Ac 15:29; Ac 21:25; 1Co 6:18; 1Co 10:7; Re 2:14; Re 2:20) 21 For from ancient generations Moses has had in every city those who proclaim him, for he is read every Sabbath in the synagogues.” (Ac 13:15; Ac 13:27; 2Co 3:14) 22 Then it seemed good to the apostles and the elders, with the whole church, to choose men from among them and send them to Antioch with Paul and Barnabas. They sent Judas called Barsabbas, and Silas, leading men among the brothers, (Ac 1:23; Ac 15:1; Ac 15:2; 1Pe 5:12) 23 with the following letter: “The brothers, both the apostles and the elders, to the brothers[3] who are of the Gentiles in Antioch and Syria and Cilicia, greetings. (Ac 15:22; Ac 23:26; Jas 1:1; 2Jo 1:10) 24 Since we have heard that some persons have gone out from us and troubled you[4] with words, unsettling your minds, although we gave them no instructions, (Ac 15:1; Ga 1:7; Ga 2:4; Ga 5:10; Ga 5:12; Tit 1:10) 25 it has seemed good to us, having come to one accord, to choose men and send them to you with our beloved Barnabas and Paul, (Ac 1:14; 2Pe 3:15) 26 men who have risked their lives for the name of our Lord Jesus Christ. (Ac 9:23; Ac 14:19; Ac 20:24; Ac 21:13; 2Co 4:11; 1Jo 3:16) 27 We have therefore sent Judas and Silas, who themselves will tell you the same things by word of mouth. (Ac 15:22; Ac 15:32) 28 For it has seemed good to the Holy Spirit and to us to lay on you no greater burden than these requirements: (Joh 16:13; Ac 5:32; Ac 15:8; Ac 15:10; Ac 15:19; 1Co 7:40; Re 2:24) 29 that you abstain from what has been sacrificed to idols, and from blood, and from what has been strangled, and from sexual immorality. If you keep yourselves from these, you will do well. Farewell.” (Ac 15:20; Ac 21:25; 1Co 8:1; 1Co 8:4; 1Co 8:7; 1Co 8:10; 1Co 10:19; Re 2:14; Re 2:20) 30 So when they were sent off, they went down to Antioch, and having gathered the congregation together, they delivered the letter. 31 And when they had read it, they rejoiced because of its encouragement. 32 And Judas and Silas, who were themselves prophets, encouraged and strengthened the brothers with many words. (Ac 13:1; Ac 14:22; Ac 15:1) 33 And after they had spent some time, they were sent off in peace by the brothers to those who had sent them.[5] (Ge 26:29; Ac 15:32; 1Co 16:11; Heb 11:31) 35 But Paul and Barnabas remained in Antioch, teaching and preaching the word of the Lord, with many others also. (Ac 13:1) 36 And after some days Paul said to Barnabas, “Let us return and visit the brothers in every city where we proclaimed the word of the Lord, and see how they are.” (Ac 13:4; Ac 13:13; Ac 13:51; Ac 14:6; Ac 14:24; Ac 15:32) 37 Now Barnabas wanted to take with them John called Mark. (Ac 12:12) 38 But Paul thought best not to take with them one who had withdrawn from them in Pamphylia and had not gone with them to the work. (Ac 13:13) 39 And there arose a sharp disagreement, so that they separated from each other. Barnabas took Mark with him and sailed away to Cyprus, (Ac 17:16; Col 4:10) 40 but Paul chose Silas and departed, having been commended by the brothers to the grace of the Lord. (Ac 11:23; Ac 14:26; Ac 15:1; Ac 15:11; Ro 16:20) 41 And he went through Syria and Cilicia, strengthening the churches. (Ac 15:32; Ac 16:5) 

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) copyright ©2001 by Crossway Bibles, a publishing ministry of Good News Publishers. ESV® Text Edition: 2016. The ESV® text has been reproduced in cooperation with and by permission of Good News Publishers. Unauthorized reproduction of this publication is prohibited. All rights reserved.

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) is adapted from the Revised Standard Version of the Bible, copyright Division of Christian Education of the National Council of the Churches of Christ in the U.S.A. All rights reserved.

Acts 15

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society
1 А някои слязоха от Юдея и учеха братята, като казваха: Ако не се обрежете според Моисеевия обряд, не можете да се спасите. (Ge 17:10; Le 12:3; Joh 7:22; Ac 15:5; Ga 2:3; Ga 2:4; Ga 2:12; Ga 5:2; Php 3:2; Php 3:3; Col 2:8; Col 2:11; Col 2:16) 2 И така, като се получиха немалко противоречия и спорове между тях и Павел и Варнава, братята наредиха Павел и Варнава и някои други от тях да отидат по този въпрос в Йерусалим при апостолите и презвитерите. (Ga 2:1) 3 И те, изпратени от църквата, минаваха през Финикия и през Самария, като разказваха за обръщението на езичниците и доставяха голяма радост на всички братя. (Ac 14:27; Ro 15:24; 1Co 16:6; 1Co 16:11) 4 А като стигнаха в Йерусалим, бяха приети от църквата и от апостолите и презвитерите и разказваха всичко, което беше извършил Бог чрез тях. (Ac 14:27; Ac 15:12; Ac 21:19) 5 Но някои от повярвалите сред фарисейската секта станаха и казаха: Нужно е да се обрязват езичниците и да им се заръча да пазят Моисеевия закон. (Ac 15:1) 6 Тогава апостолите и презвитерите се събраха да разискват този въпрос. 7 И след много разисквания Петър стана и им каза: Братя, вие знаете, че в първите дни Бог избра между вас мене, така че езичниците чрез моите уста да чуят евангелското учение и да повярват. (Ac 10:20; Ac 11:12) 8 И сърцеведецът Бог им засвидетелства Своята милост, като даде и на тях Святия Дух, както и на нас; (1Ch 28:9; Ps 7:10; Ac 1:24; Ac 10:44; Ac 11:15) 9 и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра. (Ac 10:15; Ac 10:28; Ac 10:43; Ro 10:11; 1Co 1:2; 1Pe 1:22) 10 Ако е тъй, сега защо изпитвате Бога, за да налагате на шията на учениците хомот, който нито бащите ни, нито ние можем да носим? (Mt 23:4; Lu 11:46; Ga 5:1) 11 Но ние вярваме, че ще се спасим чрез благодатта на Господ Исус, също както и те. (Ro 3:24; Ga 3:22; Eph 2:8; Tit 2:11; Tit 3:4; Tit 3:5) 12 Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павел да разказват какви знамения и чудеса Бог беше извършил чрез тях между езичниците. (Ac 14:27) 13 И след като те свършиха да говорят, Яков взе думата и каза: Братя, послушайте мене. (Ac 12:17) 14 Симон обясни как Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях хора за Своето име. (Ac 15:7) 15 Това е в съгласие и с думите на пророците, както е писано: 16 „След това ще се върна. И пак ще издигна падналата Давидова скиния, и ще съградя наново развалините, и ще я изправя; (Am 9:11; Am 9:12) 17 за да потърсят Господа останалите от човеците и всичките народи, които се наричат с името Ми, 18 казва Господ, Който прави това да е известно отвека.“ 19 Затова аз съм на мнение да не отегчаваме тези от езичниците, които се обръщат към Бога, (Ac 15:28; 1Th 1:9) 20 а да им пишем да се въздържат от оскверняване чрез идоли, чрез блудство и чрез яденето на удушени животни и кръв. (Ge 9:4; Ge 35:2; Ex 20:3; Ex 20:23; Ex 34:15; Le 3:17; De 12:16; De 12:23; Eze 20:30; Ac 21:25; Ro 1:27; 1Co 6:9; 1Co 6:15; 1Co 6:18; 1Co 8:1; 1Co 10:20; 1Co 10:28; Ga 5:19; Eph 5:3; Col 3:5; 1Th 4:3; 1Pe 4:3; Re 2:14; Re 2:20; Re 9:20; Re 9:21) 21 Защото още от старо време по всички градове е имало такива, които са проповядвали Моисеевия закон, който се прочита всяка събота в синагогите. (Ac 13:15; Ac 13:27) 22 Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат помежду си мъже и да ги пратят в Антиохия с Павел и Варнава, а именно: Юда, наречен Варсава, и Сила, изтъкнати между братята. (Ac 1:23) 23 И им писаха по тях следното: От апостолите и по-старите братя поздрав до братята, които са от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия. 24 Понеже чухме, че някои, които са излезли от нас, са ви смутили с думите си и са разстроили душите ви като ви казват да се обрязвате и да пазите закона, без да са приели заповед от нас, (Ac 15:1; Ga 2:4; Ga 5:12; Tit 1:10; Tit 1:11) 25 то ние, като дойдохме до единодушие, намерихме за добре да изберем мъже и да ги пратим до вас заедно с любимите ни Варнава и Павел, 26 човеци, които изложиха живота си на опасност за името на нашия Господ Исус Христос. (Ac 13:50; Ac 14:19; 1Co 15:30; 2Co 11:23; 2Co 11:26) 27 И така, изпращаме Юда и Сила да ви съобщят и те устно същите неща. 28 Защото се видя добре на Святия Дух и на нас да не ви налагаме никое друго бреме, освен следните необходими неща: 29 да се въздържате от ядене на идоложертвено, кръв и удушени животни, също и от блудство; от които ако се пазите, ще направите добре. Здравейте! (Le 17:14; Ac 15:20; Ac 21:25; Re 2:14; Re 2:20) 30 И така, изпратените слязоха в Антиохия и като събраха всички вярващи, дадоха им посланието. 31 И те, като го прочетоха, зарадваха се за успокоението, което им даваше. 32 А Юда и Сила, които бяха и сами пророци, увещаваха братята с много думи и ги утвърдиха. (Ac 14:22; Ac 18:23) 33 И след като престояха там известно време, братята ги оставиха с мир да се върнат при онези, които ги бяха изпратили. (1Co 16:11) 34 Но Сила намери за добре да остане още там. 35 А Павел и Варнава останаха в Антиохия и заедно с мнозина други поучаваха и проповядваха Господнето учение. (Ac 13:1) 36 А след няколко дни Павел каза на Варнава: Да се върнем сега по всички градове, където сме проповядвали Господнето учение, и да нагледаме как са братята. (Ac 13:4; Ac 13:13; Ac 13:14; Ac 13:51; Ac 14:1; Ac 14:6; Ac 14:24; Ac 14:25) 37 И Варнава беше на мнение да вземат със себе си Йоан, наречен Марк; (Ac 12:12; Ac 12:25; Ac 13:5; Col 4:10; 2Ti 4:11; Phm 1:24) 38 а Павел не намираше за добре да вземат със себе си този, който се беше отделил от тях още от Памфилия и не отиде с тях на делото. (Ac 13:13) 39 И така, възникна разпра помежду им, така че те се отделиха един от друг; и Варнава взе Марк и отплаваха за Кипър, 40 а Павел си избра Сила и тръгна, препоръчан от братята на Господнята благодат. (Ac 14:26) 41 И минаваше през Сирия и Киликия и утвърждаваше църквите. (Ac 14:22; Ac 16:5) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.