Sign in for free

Acts 16

English Standard Version

from Crossway
1 Paul[1] came also to Derbe and to Lystra. A disciple was there, named Timothy, the son of a Jewish woman who was a believer, but his father was a Greek. (Ac 17:14; Ac 18:5; Ac 19:22; Ac 20:4; Ro 16:21; 1Co 4:17; Php 2:19; Col 1:1; 1Th 3:2; 2Th 1:1; 1Ti 1:2; 1Ti 1:18; 2Ti 1:2; 2Ti 1:5; 2Ti 3:15) 2 He was well spoken of by the brothers[2] at Lystra and Iconium. (Joh 21:23) 3 Paul wanted Timothy to accompany him, and he took him and circumcised him because of the Jews who were in those places, for they all knew that his father was a Greek. (Ga 2:3) 4 As they went on their way through the cities, they delivered to them for observance the decisions that had been reached by the apostles and elders who were in Jerusalem. (Ac 15:2; Ac 15:28; Ac 17:7) 5 So the churches were strengthened in the faith, and they increased in numbers daily. (Ac 2:47; Ac 6:7; Ac 9:31) 6 And they went through the region of Phrygia and Galatia, having been forbidden by the Holy Spirit to speak the word in Asia. (Ac 18:23; Ga 4:13) 7 And when they had come up to Mysia, they attempted to go into Bithynia, but the Spirit of Jesus did not allow them. (Ac 8:29; Ac 16:6; Ro 8:9; Ga 4:6; Php 1:19; 1Pe 1:11) 8 So, passing by Mysia, they went down to Troas. (Ac 20:5; 2Co 2:12; 2Ti 4:13) 9 And a vision appeared to Paul in the night: a man of Macedonia was standing there, urging him and saying, “Come over to Macedonia and help us.” 10 And when Paul[3] had seen the vision, immediately we sought to go on into Macedonia, concluding that God had called us to preach the gospel to them. (Ac 16:11; Ac 20:5; Ac 20:13; Ac 21:1; Ac 27:1) 11 So, setting sail from Troas, we made a direct voyage to Samothrace, and the following day to Neapolis, (Ac 21:1) 12 and from there to Philippi, which is a leading city of the[4] district of Macedonia and a Roman colony. We remained in this city some days. (Ac 16:21; Php 1:1; 1Th 2:2) 13 And on the Sabbath day we went outside the gate to the riverside, where we supposed there was a place of prayer, and we sat down and spoke to the women who had come together. (Ezr 8:15; Ezr 8:21; Ps 137:1; Mt 5:1; Ac 13:14) 14 One who heard us was a woman named Lydia, from the city of Thyatira, a seller of purple goods, who was a worshiper of God. The Lord opened her heart to pay attention to what was said by Paul. (Lu 24:45; Ac 18:7) 15 And after she was baptized, and her household as well, she urged us, saying, “If you have judged me to be faithful to the Lord, come to my house and stay.” And she prevailed upon us. (Ge 19:3; Lu 24:29; Ac 11:14) 16 As we were going to the place of prayer, we were met by a slave girl who had a spirit of divination and brought her owners much gain by fortune-telling. (Le 19:31; Lu 13:11; Ac 16:13; Ac 16:19) 17 She followed Paul and us, crying out, “These men are servants of the Most High God, who proclaim to you the way of salvation.” (Da 3:26; Mt 7:14; Mr 5:7; Ac 9:2; Jas 2:19) 18 And this she kept doing for many days. Paul, having become greatly annoyed, turned and said to the spirit, “I command you in the name of Jesus Christ to come out of her.” And it came out that very hour. (Mt 17:18; Mr 1:25; Mr 1:34; Mr 9:38) 19 But when her owners saw that their hope of gain was gone, they seized Paul and Silas and dragged them into the marketplace before the rulers. (Mt 10:18; Ac 8:3; Ac 16:16; Ac 17:6; Ac 18:12; Ac 19:25; Ac 21:30; Jas 2:6) 20 And when they had brought them to the magistrates, they said, “These men are Jews, and they are disturbing our city. 21 They advocate customs that are not lawful for us as Romans to accept or practice.” (Es 3:8; Ac 16:12) 22 The crowd joined in attacking them, and the magistrates tore the garments off them and gave orders to beat them with rods. (2Co 6:5; 2Co 11:23; 1Th 2:2) 23 And when they had inflicted many blows upon them, they threw them into prison, ordering the jailer to keep them safely. 24 Having received this order, he put them into the inner prison and fastened their feet in the stocks. (Job 13:27; Job 33:11; Jer 20:2; Jer 29:26; Lu 21:12) 25 About midnight Paul and Silas were praying and singing hymns to God, and the prisoners were listening to them, (Job 35:10; Ps 42:8; Ps 77:6; Ps 119:62) 26 and suddenly there was a great earthquake, so that the foundations of the prison were shaken. And immediately all the doors were opened, and everyone’s bonds were unfastened. (Ac 4:31; Ac 5:19; Ac 12:7; Ac 12:10) 27 When the jailer woke and saw that the prison doors were open, he drew his sword and was about to kill himself, supposing that the prisoners had escaped. (1Ki 20:39; Ac 12:19; Ac 27:42) 28 But Paul cried with a loud voice, “Do not harm yourself, for we are all here.” 29 And the jailer[5] called for lights and rushed in, and trembling with fear he fell down before Paul and Silas. (Ac 10:25) 30 Then he brought them out and said, “Sirs, what must I do to be saved?” (Lu 3:10; Lu 3:12; Lu 3:14; Joh 6:28; Ac 2:37; Ac 16:17; Ac 22:10) 31 And they said, “Believe in the Lord Jesus, and you will be saved, you and your household.” (Mr 16:16; Ac 11:14) 32 And they spoke the word of the Lord to him and to all who were in his house. 33 And he took them the same hour of the night and washed their wounds; and he was baptized at once, he and all his family. (Ac 8:12; Ac 16:25) 34 Then he brought them up into his house and set food before them. And he rejoiced along with his entire household that he had believed in God. (Ps 9:14; Ps 13:5; Isa 25:9; Lu 1:47; Ac 2:46; 1Pe 1:6; 1Pe 1:8) 35 But when it was day, the magistrates sent the police, saying, “Let those men go.” 36 And the jailer reported these words to Paul, saying, “The magistrates have sent to let you go. Therefore come out now and go in peace.” 37 But Paul said to them, “They have beaten us publicly, uncondemned, men who are Roman citizens, and have thrown us into prison; and do they now throw us out secretly? No! Let them come themselves and take us out.” (Ac 22:25; Ac 22:29) 38 The police reported these words to the magistrates, and they were afraid when they heard that they were Roman citizens. (Ac 16:37) 39 So they came and apologized to them. And they took them out and asked them to leave the city. (Mt 8:34) 40 So they went out of the prison and visited Lydia. And when they had seen the brothers, they encouraged them and departed. (Joh 21:23; Ac 16:14) 

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) copyright ©2001 by Crossway Bibles, a publishing ministry of Good News Publishers. ESV® Text Edition: 2016. The ESV® text has been reproduced in cooperation with and by permission of Good News Publishers. Unauthorized reproduction of this publication is prohibited. All rights reserved.

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) is adapted from the Revised Standard Version of the Bible, copyright Division of Christian Education of the National Council of the Churches of Christ in the U.S.A. All rights reserved.

Acts 16

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society
1 После пристигна и в Дервия и Листра; и ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а баща му беше грък. (Ac 14:6; Ac 19:22; Ro 16:21; 1Co 4:17; Php 2:19; 1Th 1:1; 1Th 3:2; 1Ti 1:2; 2Ti 1:2; 2Ti 1:5) 2 Този ученик имаше характер, одобрен от братята в Листра и Икония. (Ac 6:3) 3 Него Павел пожела да води със себе си, затова го взе и го обряза заради юдеите, които бяха по онези места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък. (1Co 9:20; Ga 2:3; Ga 5:2) 4 И като ходиха по градовете, предаваха им наредбите, определени от апостолите и презвитерите в Йерусалим, за да ги пазят. (Ac 15:28; Ac 15:29) 5 Така църквите се утвърждаваха във вярата и от ден на ден се умножаваха числено. (Ac 15:41) 6 И апостолите преминаха Фригийската и Галатийската земя, като им бе забранено от Святия Дух да проповядват словото в Азия; 7 и като дойдоха до Мизия, опитаха се да отидат във Витиния, но Исусовият Дух не им позволи. 8 И така, като отминаха Мизия, слязоха в Троада. (2Co 2:12; 2Ti 4:13) 9 А през нощта на Павел се яви видение: един македонец стоеше и му се молеше: Ела в Македония и ни помогни. (Ac 10:30) 10 И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях. (2Co 2:13) 11 И така, като отплавахме от Троада, отправихме се право към Самотраки, а на следващия ден – към Неапол, 12 и оттам към Филипи, който е главният град на онази част от Македония и римска колония. В този град престояхме няколко дни. (Php 1:1) 13 А в събота излязохме вън от портата край една река, където предполагахме, че става молитва; и седнахме и говорихме на събраните там жени. 14 И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, слушаше и Господ отвори сърцето да внимава в това, което Павел говореше. (Lu 24:45) 15 И като се кръсти тя и домът, ни помоли: Ако ме признавате за вярна на Господа, влезте в къщата ми и останете. И ни принуди. (Ge 19:3; Ge 33:11; Jud 19:21; Lu 24:29; Heb 13:2) 16 И един ден, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една слугиня, която имаше предсказвателен дух и чрез врачуването си носеше голяма печалба на господарите си. (1Sa 28:7; Ac 19:24) 17 Тя вървеше след Павел и нас и викаше: Тези човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение. 18 Това тя правеше много дни наред. А понеже твърде дотегна на Павел, той се обърна и каза на духа: Заповядвам ти в името на Исус Христос да излезеш от нея. И излезе в същия час. (Mt 10:1; Mr 1:25; Mr 1:34; Mr 16:17) 19 А когато господарите видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на пазара пред началниците. (Ac 19:25; Ac 19:26; 2Co 6:5) 20 И като ги изведоха при градските съдии, казаха: Тези човеци са юдеи и смущават града ни (1Ki 18:17; Ac 17:6) 21 като проповядват обичаи, които на нас, като римляни, не е позволено да приемаме или да пазим. 22 Тогава тълпата вкупом се надигна против тях, градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги. (2Co 6:5; 2Co 11:23; 2Co 11:25; 1Th 2:2) 23 И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница и заповядаха на началника на тъмницата да ги пази здраво; 24 а той, като получи такава заповед, ги хвърли в по-вътрешната тъмница и стегна добре краката им в клада. 25 Но посред нощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха, 26 внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички се развързаха. (Ac 4:31; Ac 5:19; Ac 12:7; Ac 12:10) 27 И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна меча си и щеше да се убие, като мислеше, че затворниците са избягали. 28 Но Павел извика със силен глас и каза: Недей прави никакво зло на себе си, защото всички сме тук. 29 Тогава началникът поиска светило, скочи вътре и разтреперан падна пред Павел и Сила; 30 и ги изведе навън и каза: Господа, какво трябва да направя, за да се спася? (Lu 3:10; Ac 2:37; Ac 9:6) 31 А те казаха: Повярвай в Господ Исус Христос и ще се спасиш – ти и домът ти. (Mr 16:16; Joh 3:16; Joh 3:36; Joh 6:47; 1Jo 5:10) 32 И говориха Господнето учение на него и на всички, които бяха в дома му. 33 И той ги взе в същия час през нощта и им изми раните; и незабавно се кръстиха, той и домашните му. 34 И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом. (Lu 5:29; Lu 19:5; Lu 19:6) 35 А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да кажат: Пусни онези човеци. 36 И началникът съобщи думите на Павел, като каза: Градските съдии са пратили да ви пуснем; затова сега излезте и си идете с мир. 37 Но Павел им каза: Биха ни публично, без да сме били осъдени – нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? Така не става; но те нека дойдат и ни изведат. (Ac 22:25) 38 И палачите съобщиха тези думи на градските съдии; а те, като чуха, че са римляни[1], се уплашиха; 39 и дойдоха и ги помолиха да бъдат снизходителни, и като ги изведоха, поканиха ги да си отидат от града. (Mt 8:34) 40 А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидия и като се видяха с братята, увещаха ги и си заминаха. (Ac 16:14) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.