Sign in for free

Acts 14

English Standard Version

from Crossway
1 Now at Iconium they entered together into the Jewish synagogue and spoke in such a way that a great number of both Jews and Greeks believed. (Ac 13:5) 2 But the unbelieving Jews stirred up the Gentiles and poisoned their minds against the brothers.[1] (Joh 3:36; Joh 21:23; Ac 13:50; Ac 19:9; Ro 15:31) 3 So they remained for a long time, speaking boldly for the Lord, who bore witness to the word of his grace, granting signs and wonders to be done by their hands. (Mr 16:20; Ac 4:29; Ac 15:8; Ac 20:32; Heb 2:4) 4 But the people of the city were divided; some sided with the Jews and some with the apostles. (Ac 17:4; Ac 19:9; Ac 23:7; Ac 28:24) 5 When an attempt was made by both Gentiles and Jews, with their rulers, to mistreat them and to stone them, (Ac 14:19; 2Co 12:10; 1Th 2:2) 6 they learned of it and fled to Lystra and Derbe, cities of Lycaonia, and to the surrounding country, (Mt 10:23; 2Ti 3:11) 7 and there they continued to preach the gospel. 8 Now at Lystra there was a man sitting who could not use his feet. He was crippled from birth and had never walked. (Ac 3:2) 9 He listened to Paul speaking. And Paul, looking intently at him and seeing that he had faith to be made well,[2] (Mt 9:2) 10 said in a loud voice, “Stand upright on your feet.” And he sprang up and began walking. (Isa 35:6; Ac 3:8) 11 And when the crowds saw what Paul had done, they lifted up their voices, saying in Lycaonian, “The gods have come down to us in the likeness of men!” (Ac 8:10; Ac 28:6) 12 Barnabas they called Zeus, and Paul, Hermes, because he was the chief speaker. (Ac 19:35; Ac 28:11) 13 And the priest of Zeus, whose temple was at the entrance to the city, brought oxen and garlands to the gates and wanted to offer sacrifice with the crowds. (Da 2:46; Ac 14:12) 14 But when the apostles Barnabas and Paul heard of it, they tore their garments and rushed out into the crowd, crying out, (Ge 37:29) 15 “Men, why are you doing these things? We also are men, of like nature with you, and we bring you good news, that you should turn from these vain things to a living God, who made the heaven and the earth and the sea and all that is in them. (Ge 1:1; Ex 20:11; De 32:21; 1Sa 12:21; Ps 146:6; Jer 14:22; Mt 16:16; Lu 1:16; Ac 9:35; Ac 10:26; Ac 15:3; Ac 15:19; Ac 17:24; Ac 26:18; Ac 26:20; 1Co 8:4; 1Th 1:9; Jas 5:17; Jas 5:19; Re 4:11; Re 10:6; Re 14:7) 16 In past generations he allowed all the nations to walk in their own ways. (Ps 81:13; Mic 4:5; Ac 17:30; 1Pe 4:3) 17 Yet he did not leave himself without witness, for he did good by giving you rains from heaven and fruitful seasons, satisfying your hearts with food and gladness.” (Le 26:4; Nu 10:32; De 11:14; De 28:12; Job 5:10; Ps 65:10; Ps 67:6; Ps 85:12; Ps 104:15; Ps 104:27; Ps 147:8; Ps 147:18; Eze 34:26; Eze 34:27; Joe 2:23; Joe 2:24; Zec 8:12; Ac 17:27; Ro 1:19) 18 Even with these words they scarcely restrained the people from offering sacrifice to them. 19 But Jews came from Antioch and Iconium, and having persuaded the crowds, they stoned Paul and dragged him out of the city, supposing that he was dead. (Ac 7:58; Ac 13:45; Ac 13:50; Ac 14:5; 2Co 11:25; 2Ti 3:11) 20 But when the disciples gathered about him, he rose up and entered the city, and on the next day he went on with Barnabas to Derbe. 21 When they had preached the gospel to that city and had made many disciples, they returned to Lystra and to Iconium and to Antioch, (Mt 28:19) 22 strengthening the souls of the disciples, encouraging them to continue in the faith, and saying that through many tribulations we must enter the kingdom of God. (Mr 10:30; Lu 22:28; Joh 15:20; Joh 16:33; Ac 6:7; Ac 9:16; Ac 13:43; Ac 15:32; Ac 15:41; Ac 18:23; Ro 8:17; Php 1:20; Col 1:23; 1Th 3:2; 1Th 3:3; 1Th 3:13; 2Th 1:5; 2Ti 2:12; 2Ti 3:12; 1Pe 5:10; Re 1:9) 23 And when they had appointed elders for them in every church, with prayer and fasting they committed them to the Lord in whom they had believed. (Ac 11:30; Ac 20:32; Tit 1:5) 24 Then they passed through Pisidia and came to Pamphylia. 25 And when they had spoken the word in Perga, they went down to Attalia, 26 and from there they sailed to Antioch, where they had been commended to the grace of God for the work that they had fulfilled. (Ac 13:3; Ac 15:40) 27 And when they arrived and gathered the church together, they declared all that God had done with them, and how he had opened a door of faith to the Gentiles. (Ho 2:15; Ac 11:18; Ac 15:3; Ac 15:4; Ac 15:12; Ac 21:19; 1Co 16:9; 2Co 2:12; Col 4:3; Re 3:8) 28 And they remained no little time with the disciples. 

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) copyright ©2001 by Crossway Bibles, a publishing ministry of Good News Publishers. ESV® Text Edition: 2016. The ESV® text has been reproduced in cooperation with and by permission of Good News Publishers. Unauthorized reproduction of this publication is prohibited. All rights reserved.

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) is adapted from the Revised Standard Version of the Bible, copyright Division of Christian Education of the National Council of the Churches of Christ in the U.S.A. All rights reserved.

Acts 14

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society
1 А в Икония те влязоха заедно в юдейската синагога и така говориха, че повярваха голямо множество юдеи и гърци. 2 А непокорните на Божието учение юдеи подбудиха и раздразниха духовете на езичниците против братята. 3 Но те останаха там доста време и дръзновено говореха за Господа, Който свидетелстваше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце. (Mr 16:20; Heb 2:4) 4 И множеството в града се раздвои: едни бяха с юдеите, други – с апостолите. 5 И когато се породи стремеж в езичниците и юдеите с началниците им да ги опозорят и да ги убият с камъни, (2Ti 3:11) 6 те научиха и избягаха в ликаонските градове Листра и Дервия и в околните им места, (Mt 10:23) 7 и там проповядваха благовестието. 8 А в Листра седеше някой си човек, немощен в краката, куц по рождение, който никога не беше ходил. (Ac 3:2) 9 Той слушаше Павел като говореше; а Павел, като се взря в него и видя, че има вяра да бъде изцелен, (Mt 8:10; Mt 9:28; Mt 9:29) 10 каза със силен глас: Стани на краката си. И той скочи и ходеше. (Isa 35:6) 11 А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, като казваше на ликаонски: Боговете, оприличени на човеци, са слезли при нас. (Ac 8:10; Ac 28:6) 12 И наричаха Варнава Зевс, а Павел – Хермес, понеже той беше главният говорител. 13 И жрецът при Зевсовото капище, което беше пред града, доведе телета и донесе венци при портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва. (Da 2:46) 14 Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа и извикаха: (Mt 26:65) 15 О, мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас и ви благовестяваме да се обърнете от тези суети към живия Бог, Който е направил небето, земята, морето и всичко, което има в тях; (Ge 1:1; 1Sa 12:21; Ps 33:6; Ps 146:6; Jer 14:22; Am 2:4; Ac 10:26; 1Co 8:4; 1Th 1:9; Jas 5:17; Re 14:7; Re 19:10) 16 Който през миналите поколения е оставял всички народи да ходят по своите пътища, (Ps 81:12; Ac 17:30; 1Pe 4:3) 17 макар и да не е преставал да свидетелства за Себе Си, като е правил добрини и ви е давал от небето дъждове и плодоносни времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба. (Le 26:4; De 11:14; De 28:12; Job 5:10; Ps 65:10; Ps 68:9; Ps 147:8; Jer 14:22; Mt 5:45; Ac 17:27; Ro 1:19; Ro 1:20) 18 И като казаха това, те едва възпряха множествата да не им принасят жертва. 19 Между това дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и като пребиха Павел с камъни, извлякоха го извън града, като мислеха, че е умрял. (Ac 13:45; 2Co 11:25; 2Ti 3:11) 20 А когато учениците още стояха около него, той стана и влезе в града; и на сутринта отиде с Варнава в Дервия. 21 И след като проповядваха благовестието в този град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Антиохия (Mt 28:19) 22 и утвърждаваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянстват във вярата, и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство. (Mt 7:14; Mt 10:38; Mt 16:24; Lu 13:24; Lu 22:28; Lu 22:29; Ac 11:23; Ac 13:43; Ro 8:17; 2Ti 2:11; 2Ti 2:12; 2Ti 3:12; Re 14:12) 23 И след като им ръкоположиха презвитери във всяка църква и се помолиха с пост, препоръчаха ги на Господа, в Когото бяха повярвали. (Tit 1:5) 24 И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия; 25 и проповядваха учението в Перга и слязоха в Аталия. 26 Оттам отплаваха за Антиохия, откъдето бяха препоръчани на Божията благодат за делото, което бяха извършили. (Ac 13:1; Ac 13:2; Ac 13:3; Ac 15:40) 27 И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което Бог беше извършил чрез тях и как беше отворил врата за езичниците, за да повярват. (Ac 15:4; Ac 15:12; Ac 21:19; 1Co 16:9; 2Co 2:12; Col 4:3; Re 3:8) 28 И прекараха там доста време с учениците си. 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.