Sign in for free

2 Corinthians 6

English Standard Version

from Crossway
1 Working together with him, then, we appeal to you not to receive the grace of God in vain. (Mr 16:20; Ac 15:4; 1Co 3:9; 2Co 5:20; Heb 12:15) 2 For he says, “In a favorable time I listened to you, and in a day of salvation I have helped you.” Behold, now is the favorable time; behold, now is the day of salvation. (Ps 32:6; Ps 69:13; Isa 49:8; Isa 55:6; Lu 4:19; Heb 3:13) 3 We put no obstacle in anyone’s way, so that no fault may be found with our ministry, (1Co 8:13; 1Co 9:12) 4 but as servants of God we commend ourselves in every way: by great endurance, in afflictions, hardships, calamities, (Ac 9:16; 2Co 3:6; 2Co 12:10; 2Co 12:12; 1Th 3:2; 2Ti 2:24; 2Ti 3:10) 5 beatings, imprisonments, riots, labors, sleepless nights, hunger; (Ac 16:23; Ac 17:5; 2Co 11:23) 6 by purity, knowledge, patience, kindness, the Holy Spirit, genuine love; (Ro 12:9; Ro 15:19; 2Co 11:6; 1Th 1:5; 1Th 2:10; Jas 3:17) 7 by truthful speech, and the power of God; with the weapons of righteousness for the right hand and for the left; (1Co 2:5; 2Co 10:4; Eph 1:13; Eph 6:11; Col 1:5) 8 through honor and dishonor, through slander and praise. We are treated as impostors, and yet are true; (Ro 3:8) 9 as unknown, and yet well known; as dying, and behold, we live; as punished, and yet not killed; (Ps 118:18; 2Co 4:10; 2Co 11:6) 10 as sorrowful, yet always rejoicing; as poor, yet making many rich; as having nothing, yet possessing everything. (Pr 13:7; Joh 16:22; Ac 3:6; 1Co 1:5; 1Co 7:30; 2Co 7:4; 2Co 8:9) 11 We have spoken freely to you,[1] Corinthians; our heart is wide open. (Ps 119:32; 2Co 7:3; 2Co 11:11; 2Co 12:15) 12 You are not restricted by us, but you are restricted in your own affections. (2Co 7:2) 13 In return (I speak as to children) widen your hearts also. (1Co 4:14; Ga 4:12) 14 Do not be unequally yoked with unbelievers. For what partnership has righteousness with lawlessness? Or what fellowship has light with darkness? (De 7:3; Jos 23:12; Ezr 9:2; Ne 13:25; Ac 26:18; 1Co 7:39; Eph 5:7; Eph 5:11; 1Jo 1:6) 15 What accord has Christ with Belial?[2] Or what portion does a believer share with an unbeliever? (1Co 10:21) 16 What agreement has the temple of God with idols? For we are the temple of the living God; as God said, “I will make my dwelling among them and walk among them, and I will be their God, and they shall be my people. (Ex 6:7; Ex 29:45; Le 26:12; Jer 31:33; Eze 11:20; 1Co 3:16; Eph 2:22; Re 2:1; Re 21:3) 17 Therefore go out from their midst, and be separate from them, says the Lord, and touch no unclean thing; then I will welcome you, (Isa 52:11; Eze 20:34; Eze 20:41; Zep 3:20; 2Co 7:1; Re 18:4) 18 and I will be a father to you, and you shall be sons and daughters to me, says the Lord Almighty.” (Ex 4:22; 2Sa 7:8; 2Sa 7:14; Isa 43:6; Jer 31:9; Ho 1:10; Re 21:7) 

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) copyright ©2001 by Crossway Bibles, a publishing ministry of Good News Publishers. ESV® Text Edition: 2016. The ESV® text has been reproduced in cooperation with and by permission of Good News Publishers. Unauthorized reproduction of this publication is prohibited. All rights reserved.

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) is adapted from the Revised Standard Version of the Bible, copyright Division of Christian Education of the National Council of the Churches of Christ in the U.S.A. All rights reserved.

2 Corinthians 6

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society
1 И ние, като съдействаме с Бога, също ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат. (1Co 3:9; 2Co 5:20; Heb 12:15) 2 Защото Той казва: „В благоприятно време те послушах и в спасителен ден ти помогнах.“ Ето, сега е благоприятно време, ето, сега е спасителен ден. (Isa 49:8; Lu 4:19; Heb 3:7) 3 Ние в нищо не даваме никаква причина за съблазън, да не би да се злослови нашето служение; (Ro 14:13; 1Co 9:12; 1Co 10:32) 4 но във всичко се проявяваме като Божии служители, с голяма твърдост, в скърби, в нужди, в утеснения, (1Co 4:1; 2Co 12:10) 5 в бичувания, в затваряния, в смутове, в трудове, в неспане, в неядене, (2Co 11:23) 6 с чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, със Святия Дух, с нелицемерна любов, 7 с говорене истината, с Божия сила, чрез оръжията на правдата в дясната ръка и в лявата; (1Co 2:4; 2Co 4:2; 2Co 7:14; 2Co 10:4; Eph 6:11; Eph 6:13; 2Ti 4:7) 8 всред слава и опозорение, всред укори и похвали; смятани за измамници, но пак истинни; 9 като непознати, а пък добре познати; като на умиране, а, ето, живеем; като наказвани, ала не умъртвявани; (Ps 118:18; 1Co 4:9; 2Co 1:9; 2Co 4:2; 2Co 4:10; 2Co 4:11; 2Co 5:11; 2Co 7:3; 2Co 11:6) 10 като наскърбени, а винаги радостни; като сиромаси, но обогатяваме мнозина; като че нищо нямаме, но притежаваме всичко. (Pr 13:7) 11 О, коринтяни, устата ни са отворени към вас, сърцето ни се разшири. (2Co 7:3) 12 На вас не е тясно в нас, но в самите вас е тясно за нас. (2Co 12:15) 13 И така като на деца говоря, разширете и вие сърцата си. (1Co 4:14) 14 Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината? (De 7:2; De 7:3; 1Sa 5:2; 1Sa 5:3; 1Ki 18:21; 1Co 5:9; 1Co 7:39; 1Co 10:21; Eph 5:7; Eph 5:11) 15 И какво съгласие има Христос с Велиал? Или какво съучастие има вярващият с невярващия? 16 Каква връзка има между Божия храм и идолите? Защото вие сте храм на живия Бог, както е казал Бог: Ще се заселя сред тях и ще вървя с тях, и ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ (Ex 29:45; Le 26:12; Jer 31:33; Jer 32:38; Eze 11:20; Eze 36:28; Eze 37:26; Zec 8:8; Zec 13:9; 1Co 3:16; 1Co 6:19; Eph 2:21; Eph 2:22; Heb 3:6) 17 Затова: „Излезте отсред тях и се отделете“, казва Господ, „и не се допирайте до нечисто“; и: „Аз ще ви приема (Isa 52:11; 2Co 7:1; Re 18:4) 18 и ще ви бъда Отец, и вие ще Ми бъдете синове и дъщери“, казва всемогъщият Господ. (Jer 3:19; Jer 31:1; Jer 31:9; Ho 1:10; Re 21:7) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.