1Then Nahash the Ammonite went up and besieged Jabesh-gilead, and all the men of Jabesh said to Nahash, “Make a treaty with us, and we will serve you.” (Ge 26:28; Ex 23:32; Ex 34:12; Ex 34:15; De 7:2; Jud 21:8; 1Sa 12:12; 1Ki 20:34; Eze 17:13)2But Nahash the Ammonite said to them, “On this condition I will make a treaty with you, that I gouge out all your right eyes, and thus bring disgrace on all Israel.” (Ge 34:14; Nu 16:14; 1Sa 17:26)3The elders of Jabesh said to him, “Give us seven days’ respite that we may send messengers through all the territory of Israel. Then, if there is no one to save us, we will give ourselves up to you.”4When the messengers came to Gibeah of Saul, they reported the matter in the ears of the people, and all the people wept aloud. (Jud 2:4; Jud 21:2; 1Sa 10:26)5Now, behold, Saul was coming from the field behind the oxen. And Saul said, “What is wrong with the people, that they are weeping?” So they told him the news of the men of Jabesh.6And the Spirit of God rushed upon Saul when he heard these words, and his anger was greatly kindled. (1Sa 10:6; 1Sa 10:10)7He took a yoke of oxen and cut them in pieces and sent them throughout all the territory of Israel by the hand of the messengers, saying, “Whoever does not come out after Saul and Samuel, so shall it be done to his oxen!” Then the dread of the Lord fell upon the people, and they came out as one man. (Jud 19:29; Jud 20:1; Jud 21:5; Jud 21:8; Jud 21:10)8When he mustered them at Bezek, the people of Israel were three hundred thousand, and the men of Judah thirty thousand. (Jud 1:5; Jud 20:15; 2Sa 24:9)9And they said to the messengers who had come, “Thus shall you say to the men of Jabesh-gilead: ‘Tomorrow, by the time the sun is hot, you shall have salvation.’” When the messengers came and told the men of Jabesh, they were glad. (1Sa 11:13)10Therefore the men of Jabesh said, “Tomorrow we will give ourselves up to you, and you may do to us whatever seems good to you.” (1Sa 11:3)11And the next day Saul put the people in three companies. And they came into the midst of the camp in the morning watch and struck down the Ammonites until the heat of the day. And those who survived were scattered, so that no two of them were left together. (Jud 7:16; 1Sa 31:11)
The Kingdom Is Renewed
12Then the people said to Samuel, “Who is it that said, ‘Shall Saul reign over us?’ Bring the men, that we may put them to death.” (1Sa 10:27; Lu 19:27)13But Saul said, “Not a man shall be put to death this day, for today the Lord has worked salvation in Israel.” (Ex 14:13; 1Sa 11:9; 1Sa 19:5; 2Sa 19:22)14Then Samuel said to the people, “Come, let us go to Gilgal and there renew the kingdom.”15So all the people went to Gilgal, and there they made Saul king before the Lord in Gilgal. There they sacrificed peace offerings before the Lord, and there Saul and all the men of Israel rejoiced greatly. (Jud 11:11; 1Sa 10:8; 1Sa 10:17; 1Sa 15:33)
1След това амонецът Наас излезе и разположи стан против Явис-галаад; и всички явиски мъже казаха на Наас: Сключи договор с нас и ще ти слугуваме. (Ge 26:28; Ex 23:32; Jud 21:8; 1Sa 12:12; 1Ki 20:34; Job 41:4; Eze 17:13)2А амонецът Наас им отвърна: При едно условие ще сключа договор с вас: ще извадя десните очи на всички ви; и ще поставя това за позор върху целия Израил. (Ge 34:14; 1Sa 17:26)3Явиските старейшини му казаха: Дай ни седемдневен срок, за да пратим вестоносци по всички предели на Израил. И тогава, ако няма кой да ни избави, ще ти се предадем.4И така, вестоносците отидоха в Сауловия град Гавая и разказаха всичко на всеослушание пред народа; и целият народ плака със силен глас. (Jud 2:4; Jud 21:2; 1Sa 10:26; 1Sa 15:34; 2Sa 21:6)5А Саул идваше след воловете си от полето. Той запита: Какво се е случило, че народът плаче? И му съобщиха думите на явиските мъже.6Тогава Божият дух дойде със сила върху Саул, когато чу онези думи, и той силно се разгневи. (Jud 3:10; Jud 6:34; Jud 11:29; Jud 13:25; Jud 14:6; 1Sa 10:10; 1Sa 16:13)7Взе два вола, наряза ги на части и ги прати по всички предели на Израил по вестоносци, за да кажат: Който не излезе след Саул и след Самуил, така ще бъде направено с воловете му. И страх от ГОСПОДА обзе народа. Всички излязоха като един човек. (Jud 19:29; Jud 21:5; Jud 21:8; Jud 21:10)8След като Саул ги преброи във Везек, израилтяните бяха триста хиляди души, а Юдовите мъже – тридесет хиляди души. (Jud 1:5; 2Sa 24:9)9И казаха на вестоносците, които бяха дошли: Кажете на явисгалаадските мъже, че утре, като припече слънцето, ще ви дойде избавление. А когато вестоносците дойдоха и донесоха вестта на явиските мъже, те се зарадваха.10Явиските мъже казаха на амонците: Утре ще ви се предадем и вие правете с нас каквото искате. (1Sa 11:3)11На сутринта Саул раздели народа на три дружини; и по време на утринната стража те нападнаха стана и избиваха амонците, докато се стопли денят; и оцелелите от тях се разпръснаха, така че нито двама от тях не останаха заедно. (Jud 7:16; 1Sa 31:11)12Тогава народът попита Самуил: Кой е онзи, който каза: Саул ли ще се възцари над нас? Доведете тези мъже, за да ги избием. (1Sa 10:27; Lu 19:27)13Но Саул каза: Никой няма да бъде убит този ден; защото днес ГОСПОД извърши избавление в Израил. (Ex 14:13; Ex 14:30; 1Sa 19:5; 2Sa 19:22)14Тогава Самуил се обърна към народа с думите: Елате да идем в Галгал и там да възобновим царството. (1Sa 10:8)15И така, целият народ отиде в Галгал и поставиха Саул цар пред ГОСПОДА там, в Галгал. Там и пожертваха мирни жертви пред ГОСПОДА; и Саул и всички Израилеви мъже се развеселиха там твърде много. (1Sa 10:8; 1Sa 10:17)