1There was a certain man of Ramathaim-zophim of the hill country of Ephraim whose name was Elkanah the son of Jeroham, son of Elihu, son of Tohu, son of Zuph, an Ephrathite. (Jos 24:33; 1Sa 1:19; 1Ki 11:26)2He had two wives. The name of the one was Hannah, and the name of the other, Peninnah. And Peninnah had children, but Hannah had no children.3Now this man used to go up year by year from his city to worship and to sacrifice to the Lord of hosts at Shiloh, where the two sons of Eli, Hophni and Phinehas, were priests of the Lord. (Ex 23:14; De 12:5; De 16:16; Jos 18:1; 1Sa 1:21; Lu 2:41)4On the day when Elkanah sacrificed, he would give portions to Peninnah his wife and to all her sons and daughters. (De 12:17; De 16:11; Ne 8:10; Ne 8:12)5But to Hannah he gave a double portion, because he loved her, though the Lord had closed her womb.[1]6And her rival used to provoke her grievously to irritate her, because the Lord had closed her womb.7So it went on year by year. As often as she went up to the house of the Lord, she used to provoke her. Therefore Hannah wept and would not eat.8And Elkanah, her husband, said to her, “Hannah, why do you weep? And why do you not eat? And why is your heart sad? Am I not more to you than ten sons?” (Ru 4:15)9After they had eaten and drunk in Shiloh, Hannah rose. Now Eli the priest was sitting on the seat beside the doorpost of the temple of the Lord. (1Sa 3:3)10She was deeply distressed and prayed to the Lord and wept bitterly. (Job 7:11; Job 10:1)11And she vowed a vow and said, “O Lord of hosts, if you will indeed look on the affliction of your servant and remember me and not forget your servant, but will give to your servant a son, then I will give him to the Lord all the days of his life, and no razor shall touch his head.” (Ge 28:20; Ge 29:32; Ge 30:22; Nu 6:5; Jud 11:30; Jud 13:5; 1Sa 1:19)12As she continued praying before the Lord, Eli observed her mouth.13Hannah was speaking in her heart; only her lips moved, and her voice was not heard. Therefore Eli took her to be a drunken woman.14And Eli said to her, “How long will you go on being drunk? Put your wine away from you.”15But Hannah answered, “No, my lord, I am a woman troubled in spirit. I have drunk neither wine nor strong drink, but I have been pouring out my soul before the Lord. (Job 30:16; Ps 42:4; Ps 62:8; La 2:19)16Do not regard your servant as a worthless woman, for all along I have been speaking out of my great anxiety and vexation.” (Jud 19:22; 1Sa 2:12)17Then Eli answered, “Go in peace, and the God of Israel grant your petition that you have made to him.” (Jud 18:6; 1Sa 20:42; 2Ki 5:19; Ps 20:4; Mr 5:34)18And she said, “Let your servant find favor in your eyes.” Then the woman went her way and ate, and her face was no longer sad. (Ge 33:15; Ru 2:13; Ec 9:7)19They rose early in the morning and worshiped before the Lord; then they went back to their house at Ramah. And Elkanah knew Hannah his wife, and the Lord remembered her. (1Sa 1:1; 1Sa 1:11; 1Sa 2:11)20And in due time Hannah conceived and bore a son, and she called his name Samuel, for she said, “I have asked for him from the Lord.”[2]
Samuel Given to the Lord
21The man Elkanah and all his house went up to offer to the Lord the yearly sacrifice and to pay his vow. (1Sa 1:3)22But Hannah did not go up, for she said to her husband, “As soon as the child is weaned, I will bring him, so that he may appear in the presence of the Lord and dwell there forever.” (1Sa 1:11; 1Sa 1:28; 1Sa 2:11; 1Sa 2:18; 1Sa 3:1)23Elkanah her husband said to her, “Do what seems best to you; wait until you have weaned him; only, may the Lord establish his word.” So the woman remained and nursed her son until she weaned him. (Nu 30:7; 2Sa 7:25)24And when she had weaned him, she took him up with her, along with a three-year-old bull,[3] an ephah[4] of flour, and a skin of wine, and she brought him to the house of the Lord at Shiloh. And the child was young. (De 12:5; De 12:11; Jos 18:1; 1Sa 1:3; 1Sa 1:9)25Then they slaughtered the bull, and they brought the child to Eli.26And she said, “Oh, my lord! As you live, my lord, I am the woman who was standing here in your presence, praying to the Lord. (1Sa 17:55; 1Sa 20:3; 2Sa 11:11; 2Ki 2:2; 2Ki 2:4; 2Ki 2:6; 2Ki 4:30)27For this child I prayed, and the Lord has granted me my petition that I made to him. (1Sa 1:17; Ps 6:9)28Therefore I have lent him to the Lord. As long as he lives, he is lent to the Lord.” And he worshiped the Lord there. (Ge 24:26; Ge 24:52)
1Имаше един човек от Раматаим-софим, от Ефремовата хълмиста земя, на име Елкана, ефратец, син на Ероам, син на Елиу, син на Тоу, син на Суфа. (Ru 1:2; 1Ch 6:27; 1Ch 6:34)2Той имаше две жени. Името на едната беше Анна, а името на другата Фенина. И Фенина имаше деца, а Анна нямаше.3Този човек отиваше от града си всяка година, за да се поклони и да принесе жертва на ГОСПОДА на Силите в Сило, където двамата Илийеви синове, Офний и Финеес, бяха свещеници пред ГОСПОДА. (Ex 23:14; De 12:5; De 16:16; Jos 18:1; Lu 2:41)4И една година, когато настъпи денят, в който Елкана принесе жертвата си, той даде дялове на жена си Фенина; на всичките и синове и на дъщерите и; (De 12:17; De 12:18; De 16:11)5а на Анна даде двоен дял, защото обичаше Анна. Но ГОСПОД беше затворил утробата и. (Ge 30:2)6А съперницата и я дразнеше много, за да я накара да тъжи, затова че ГОСПОД беше затворил утробата и. (Job 24:21)7(Така ставаше всяка година. Колкото пъти отиваше в ГОСПОДНИЯ дом, всеки път Фенина я дразнеше; а Анна плачеше и не ядеше.)8Но мъжът и Елкана и каза: Анна, защо плачеш? Защо не ядеш и защо е натъжено сърцето ти? Не съм ли ти аз по-желан от десет сина? (Ru 4:15)
Обещанието на Анна и раждането на Самуил
9А като се нахраниха в Сило, Анна стана. (А свещеникът Илий седеше на стол близо до стълба на вратата при ГОСПОДНИЯ храм.) (1Sa 3:3)10И така, тя, преогорчена в духа си, се молеше на ГОСПОДА и плачеше много. (Job 7:11; Job 10:1)11И направи оброк, като каза: ГОСПОДИ на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, ако Си спомниш за мен и не забравиш слугинята Си, а дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам на ГОСПОДА за всичките дни на живота му и бръснач няма да мине през главата му. (Ge 8:1; Ge 28:20; Ge 29:32; Ge 30:22; Ex 4:31; Nu 6:5; Nu 30:3; Jud 11:30; Jud 13:5; 2Sa 16:12; Ps 25:18)12А като продължаваше да се моли пред ГОСПОДА, Илий забеляза движението на устата и.13Тъй като Анна говореше в сърцето си, само устните и мърдаха, а гласът и не се чуваше. Затова на Илий му се стори, че беше пияна.14И така, Илий и каза: Докога ще си пияна? Остави това твое вино.15А Анна му отговори: Не е така, господарю мой, аз съм жена пренаскърбена в духа си. Не съм пила нито вино, нито сикера, а излях душата си пред ГОСПОДА. (Ps 62:8; Ps 142:2)16Не смятай слугинята си за лоша жена; защото от голямата си мъка и скръб съм говорила досега. (De 13:13)17Тогава Илий и отговори: Иди си с мир; и Израилевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него. (Jud 18:6; Ps 20:4; Ps 20:5; Mr 5:34; Lu 7:50; Lu 8:48)18А тя каза: Дано слугинята ти придобие благословението ти. Тогава Анна си тръгна и яде, и лицето и не беше вече печално. (Ge 33:15; Ru 2:13; Ec 9:7)19И като станаха рано сутринта и се поклониха пред ГОСПОДА, се върнаха в дома си в Рама. И Елкана позна жена си Анна и ГОСПОД си спомни за нея. (Ge 4:1; Ge 30:22)20И когато се изпълни времето, откакто Анна зачена, тя роди син; и го нарече Самуил[1]; защото си каза: От ГОСПОДА го изпросих.
Самуил – посветен на Господа
21След това Елкана с целия си дом отиде, за да принесе на ГОСПОДА годишната жертва и оброка си. (1Sa 1:3)22Но Анна не отиде, като каза на мъжа си: Не искам да отида, докато не се отбие детето. След това ще го занеса, за да се яви пред ГОСПОДА и да живее там завинаги. (Ex 21:6; 1Sa 1:11; 1Sa 1:28; 1Sa 2:11; 1Sa 2:18; 1Sa 3:1; Lu 2:22)23Мъжът и Елкана и каза: Направи каквото ти се вижда за добре; остани, докато го отбиеш; само ГОСПОД да утвърди словото Си! И така, жената остана у дома и кърмеше сина си, докато го отби. (Nu 30:7; 2Sa 7:25)24И когато го отби, го взе със себе си заедно с едно тригодишно теле, с една ефа брашно и един мях вино и го доведе в ГОСПОДНИЯ дом в Сило. А детето беше малко. (De 12:5; De 12:6; De 12:11; Jos 18:1)25След като заклаха телето, донесоха детето при Илий. (Lu 2:22)26А Анна каза: О, господарю мой, заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, аз съм жената, която беше застанала тук, близо до теб, и се молеше на ГОСПОДА. (Ge 42:15; 2Ki 2:2; 2Ki 2:4; 2Ki 2:6)27За това дете се молех. И ГОСПОД изпълни прошението ми, което отправих към Него. (Mt 7:7)28Затова и аз го дадох на ГОСПОДА. През всичките дни на живота си ще бъде посветено[2] на ГОСПОДА. И тя се поклони там на ГОСПОДА. (Ge 24:26; Ge 24:52; 1Sa 1:11; 1Sa 1:22)