1 Samuel 2 | English Standard Version

English Standard Version

Hannah’s Prayer

1 And Hannah prayed and said, “My heart exults in the Lord; my horn is exalted in the Lord. My mouth derides my enemies, because I rejoice in your salvation. (1Sa 2:10; Ps 9:14; Ps 13:5; Ps 20:5; Ps 35:9; Ps 75:10; Ps 89:17; Ps 89:24; Ps 92:10; Ps 112:9; Ps 148:14; Lu 1:46)

1Sa 2:10Ps 9:14Ps 13:5Ps 20:5Ps 35:9Ps 75:10Ps 89:17Ps 89:24Ps 92:10Ps 112:9Ps 148:14Lu 1:46

2 “There is none holy like the Lord: for there is none besides you; there is no rock like our God. (Ex 15:11; De 32:30; Ps 86:8; Ps 89:6; Ps 89:8)

Ex 15:11De 32:30Ps 86:8Ps 89:6Ps 89:8

3 Talk no more so very proudly, let not arrogance come from your mouth; for the Lord is a God of knowledge, and by him actions are weighed. 4 The bows of the mighty are broken, but the feeble bind on strength. (Ps 37:15; Ps 46:9; Ps 76:3) 5 Those who were full have hired themselves out for bread, but those who were hungry have ceased to hunger. The barren has borne seven, but she who has many children is forlorn. (Ps 113:9; Isa 54:1; Jer 15:9) 6 The Lord kills and brings to life; he brings down to Sheol and raises up. (De 32:39) 7 The Lord makes poor and makes rich; he brings low and he exalts. (Job 1:21; Job 5:11; Ps 75:7) 8 He raises up the poor from the dust; he lifts the needy from the ash heap to make them sit with princes and inherit a seat of honor. For the pillars of the earth are the Lord’s, and on them he has set the world. (Job 36:7; Job 38:4; Ps 24:2; Ps 102:25; Ps 104:5; Ps 113:7; Da 4:17; Lu 1:52)

Job 36:7Job 38:4Ps 24:2Ps 102:25Ps 104:5Ps 113:7Da 4:17Lu 1:52

9 “He will guard the feet of his faithful ones, but the wicked shall be cut off in darkness, for not by might shall a man prevail. (Ps 91:11; Ps 121:3; Pr 3:26) 10 The adversaries of the Lord shall be broken to pieces; against them he will thunder in heaven. The Lord will judge the ends of the earth; he will give strength to his king and exalt the horn of his anointed.” (1Sa 2:1; 1Sa 7:10; 2Sa 22:14; Ps 2:9; Ps 18:13; Ps 89:24; Ps 96:10; Ps 96:13; Ps 98:9)

1Sa 2:11Sa 7:102Sa 22:14Ps 2:9Ps 18:13Ps 89:24Ps 96:10Ps 96:13Ps 98:9

11 Then Elkanah went home to Ramah. And the boy^[1] was ministering to the Lord in the presence of Eli the priest. (1Sa 1:19; 1Sa 2:18; 1Sa 3:1)

Eli’s Worthless Sons

12 Now the sons of Eli were worthless men. They did not know the Lord. (Jud 2:10; 1Sa 1:16) 13 The custom of the priests with the people was that when any man offered sacrifice, the priest’s servant would come, while the meat was boiling, with a three-pronged fork in his hand, 14 and he would thrust it into the pan or kettle or cauldron or pot. All that the fork brought up the priest would take for himself. This is what they did at Shiloh to all the Israelites who came there. 15 Moreover, before the fat was burned, the priest’s servant would come and say to the man who was sacrificing, “Give meat for the priest to roast, for he will not accept boiled meat from you but only raw.” (Le 3:5; Le 3:16; Le 7:23; Le 7:25; Le 7:31)

Le 3:5Le 3:16Le 7:23Le 7:25Le 7:31

16 And if the man said to him, “Let them burn the fat first, and then take as much as you wish,” he would say, “No, you must give it now, and if not, I will take it by force.” 17 Thus the sin of the young men was very great in the sight of the Lord, for the men treated the offering of the Lord with contempt. (Ge 6:11; Mal 2:8) 18 Samuel was ministering before the Lord, a boy clothed with a linen ephod. (Ex 28:4; 1Sa 2:11; 1Sa 3:1; 2Sa 6:14; 1Ch 15:27)

Ex 28:41Sa 2:111Sa 3:12Sa 6:141Ch 15:27

19 And his mother used to make for him a little robe and take it to him each year when she went up with her husband to offer the yearly sacrifice. (1Sa 1:3) 20 Then Eli would bless Elkanah and his wife, and say, “May the Lord give you children by this woman for the petition she asked of the Lord.” So then they would return to their home. (1Sa 1:28) 21 Indeed the Lord visited Hannah, and she conceived and bore three sons and two daughters. And the boy Samuel grew in the presence of the Lord. (Ge 21:1; Jud 13:24; 1Sa 2:26; 1Sa 3:19; Lu 1:80; Lu 2:40)

Ge 21:1Jud 13:241Sa 2:261Sa 3:19Lu 1:80Lu 2:40

Eli Rebukes His Sons

22 Now Eli was very old, and he kept hearing all that his sons were doing to all Israel, and how they lay with the women who were serving at the entrance to the tent of meeting. (Ex 38:8) 23 And he said to them, “Why do you do such things? For I hear of your evil dealings from all these people. 24 No, my sons; it is no good report that I hear the people of the Lord spreading abroad. 25 If someone sins against a man, God will mediate for him, but if someone sins against the Lord, who can intercede for him?” But they would not listen to the voice of their father, for it was the will of the Lord to put them to death. (Jos 11:20) 26 Now the boy Samuel continued to grow both in stature and in favor with the Lord and also with man. (Lu 2:52)

The Lord Rejects Eli’s Household

27 And there came a man of God to Eli and said to him, “Thus says the Lord, ‘Did I indeed reveal myself to the house of your father when they were in Egypt subject to the house of Pharaoh? (1Ki 13:1) 28 Did I choose him out of all the tribes of Israel to be my priest, to go up to my altar, to burn incense, to wear an ephod before me? I gave to the house of your father all my offerings by fire from the people of Israel. (Ex 28:1; Le 2:3; Le 2:10; Le 6:16; Le 7:7; Le 7:34; Le 10:14; Nu 5:9; Nu 18:1; Nu 18:7; Nu 18:8; 1Sa 14:3; 1Sa 22:18)

Ex 28:1Le 2:3Le 2:10Le 6:16Le 7:7Le 7:34Le 10:14Nu 5:9Nu 18:1Nu 18:7Nu 18:81Sa 14:31Sa 22:18

29 Why then do you scorn^[2] my sacrifices and my offerings that I commanded for my dwelling, and honor your sons above me by fattening yourselves on the choicest parts of every offering of my people Israel?’ (De 32:15) 30 Therefore the Lord, the God of Israel, declares: ‘I promised that your house and the house of your father should go in and out before me forever,’ but now the Lord declares: ‘Far be it from me, for those who honor me I will honor, and those who despise me shall be lightly esteemed. (Ex 27:21; Ex 29:9; Jer 18:9) 31 Behold, the days are coming when I will cut off your strength and the strength of your father’s house, so that there will not be an old man in your house. (1Sa 4:11; 1Sa 4:18; 1Sa 4:20; 1Sa 22:18; 1Ki 2:27)

1Sa 4:111Sa 4:181Sa 4:201Sa 22:181Ki 2:27

32 Then in distress you will look with envious eye on all the prosperity that shall be bestowed on Israel, and there shall not be an old man in your house forever. (Jud 18:30; 1Sa 4:11; Ps 78:59; Zec 8:4)

Jud 18:301Sa 4:11Ps 78:59Zec 8:4

33 The only one of you whom I shall not cut off from my altar shall be spared to weep his^[3] eyes out to grieve his heart, and all the descendants^[4] of your house shall die by the sword of men.^[5] 34 And this that shall come upon your two sons, Hophni and Phinehas, shall be the sign to you: both of them shall die on the same day. (1Sa 4:11; 1Ki 13:3) 35 And I will raise up for myself a faithful priest, who shall do according to what is in my heart and in my mind. And I will build him a sure house, and he shall go in and out before my anointed forever. (1Sa 25:28; 2Sa 7:11; 2Sa 7:27; 2Sa 22:51; 1Ki 2:35; 1Ki 11:38; 1Ch 29:22; Ps 18:50; Ps 89:20)

1Sa 25:282Sa 7:112Sa 7:272Sa 22:511Ki 2:351Ki 11:381Ch 29:22Ps 18:50Ps 89:20

36 And everyone who is left in your house shall come to implore him for a piece of silver or a loaf of bread and shall say, “Please put me in one of the priests’ places, that I may eat a morsel of bread.”’”

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society

Молитвата на Анна

1 Тогава Анна се помоли: Развесели се сърцето ми в ГОСПОДА; въздигна се рогът ми чрез ГОСПОДА; разшириха се устата ми срещу неприятелите ми, защото се развеселих в спасението Ти. (Ps 9:14; Ps 13:5; Ps 20:5; Ps 35:9; Ps 92:10; Ps 112:9; Lu 1:46; Php 4:6)

Ps 9:14Ps 13:5Ps 20:5Ps 35:9Ps 92:10Ps 112:9Lu 1:46Php 4:6

2 Няма друг свят, какъвто е ГОСПОД; защото няма друг освен Теб, нито канара като нашия Бог. (Ex 15:11; De 3:24; De 4:35; De 32:4; 2Sa 22:32; Ps 86:8; Ps 89:6; Ps 89:8)

Ex 15:11De 3:24De 4:35De 32:42Sa 22:32Ps 86:8Ps 89:6Ps 89:8

3 Не продължавайте да говорите горделиво; да не излезе високомерие от устата ви; защото ГОСПОД е Бог на знание и от Него се претеглят делата. (Ps 94:4; Mal 3:13; Jud 1:15)

Ps 94:4Mal 3:13Jud 1:15

4 Лъковете на силните се строшиха; а немощните се препасаха със сила. (Ps 37:15; Ps 37:17; Ps 76:3)

Ps 37:15Ps 37:17Ps 76:3

5 Ситите се пазариха да получат хляб; а гладните престанаха да гладуват. Дори и неплодната роди седем, а многодетната изнемощя. (Ps 34:10; Ps 113:9; Isa 54:1; Jer 15:9; Lu 1:53)

Ps 34:10Ps 113:9Isa 54:1Jer 15:9Lu 1:53

6 ГОСПОД умъртвява и съживява; сваля в ада^[1] и извежда. (De 32:39; Job 5:18; Ho 6:1)

De 32:39Job 5:18Ho 6:1

7 ГОСПОД осиромашава човека и Той го обогатява. Смирява човека и го въздига. (Job 1:21; Ps 75:7) 8 Въздига бедния от пръстта и възвисява сиромаха от бунището, за да ги постави да седнат между князете и да наследят славен престол. Защото стълбовете на земята са на ГОСПОДА, Който и постави на тях вселената. (Job 36:7; Job 38:4; Ps 24:2; Ps 102:25; Ps 104:5; Ps 113:7; Ps 113:8; Da 4:17; Lu 1:52; Heb 1:3)

Job 36:7Job 38:4Ps 24:2Ps 102:25Ps 104:5Ps 113:7Ps 113:8Da 4:17Lu 1:52Heb 1:3

9 Ще пази стъпките на светиите Си; а нечестивите ще погинат в тъмнината; понеже със сила няма да надделее човек. (Ps 91:11; Ps 121:3) 10 Противниците на ГОСПОДА ще бъдат сломени, ще гръмне от небето против тях; ГОСПОД ще съди краищата на земята и ще даде сила на царя Си, ще въздигне рога на помазаника Си. (1Sa 7:10; Ps 2:9; Ps 18:13; Ps 89:24; Ps 96:13; Ps 98:9)

1Sa 7:10Ps 2:9Ps 18:13Ps 89:24Ps 96:13Ps 98:9

Служението на Самуил пред Господа

11 Тогава Елкана си отиде у дома в Рама. А детето слугуваше на ГОСПОДА пред свещеника Илий. (1Sa 2:18; 1Sa 3:1) 12 А Илийевите синове бяха лоши хора, които не познават ГОСПОДА. (De 13:13; Jud 2:10; Jer 22:16; Ro 1:28)

De 13:13Jud 2:10Jer 22:16Ro 1:28

13 Тези свещеници постъпваха спрямо народа така: когато някой принасяше жертва, докато се вареше месото, слугата на свещеника идваше с тризъба вилица в ръка 14 и я забождаше в тенджерата или котела, в котлето или гърнето; и каквото издигаше вилицата, свещеникът го вземаше за себе си. Така постъпваха в Сило с всички израилтяни, които идваха там. 15 Даже и преди да изгорят тлъстината, слугата на свещеника идваше и казваше на човека, който принасяше жертвата: Дай на свещеника месо за печене, защото няма да приеме от тебе варено месо, а сурово. (Le 3:3; Le 3:16) 16 И ако човекът му отговореше: Нека изгорят първо тлъстината и после си вземи колкото желае душата ти, тогава му казваше: Не, сега ще дадеш, ако ли не, ще взема насила. 17 Така грехът на тези младежи беше много голям пред ГОСПОДА; защото хората се отвращаваха от ГОСПОДНЯТА жертва. (Ge 6:11; Mal 2:8) 18 А Самуил слугуваше пред ГОСПОДА – дете, препасано с ленен ефод. (Ex 28:4; 1Sa 2:11; 2Sa 6:14)

Ex 28:41Sa 2:112Sa 6:14

19 Майка му шиеше за него горна дрешка и му я донасяше всяка година, когато идваше с мъжа си, за да принесе годишната жертва. (1Sa 1:3) 20 А Илий благослови Елкана и жена му, като каза: ГОСПОД да ти даде рожба от тази жена вместо заема, който дадохте на ГОСПОДА. И те се върнаха у дома си. (Ge 14:19; Ge 21:1; 1Sa 1:28)

Ge 14:19Ge 21:11Sa 1:28

21 И ГОСПОД посети Анна; и тя зачеваше и роди трима сина и две дъщери. А детето Самуил растеше пред ГОСПОДА. (Jud 13:24; 1Sa 2:26; 1Sa 3:19; Lu 1:80; Lu 2:40)

Jud 13:241Sa 2:261Sa 3:19Lu 1:80Lu 2:40

22 А когато Илий остаря, разбра за всичко, което правели синовете му на целия Израил, и как лежали с жените, които слугували при входа на шатъра за срещане. (Ex 38:8) 23 Тогава той им каза: Защо правите такива работи? Понеже чувам лоши неща от целия този народ. 24 Недейте така, синове мои, защото не са добри слуховете, които чувам. Вие карате ГОСПОДНИЯ народ да стават престъпници. 25 Ако човек съгреши пред друг човек, ще се помолят на Бога за него^[2]. Но ако някой съгреши пред ГОСПОДА, кой ще се моли за него? Но синовете му не послушаха гласа на баща си, защото ГОСПОД щеше да ги погуби. (Nu 15:30; Jos 11:20; Pr 15:10)

Nu 15:30Jos 11:20Pr 15:10

26 А детето Самуил растеше и придобиваше благоволението и на ГОСПОДА, и на хората. (1Sa 2:21; Pr 3:4; Lu 2:52; Ac 2:47; Ro 14:18)

1Sa 2:21Pr 3:4Lu 2:52Ac 2:47Ro 14:18

Съдбата на дома на Илий

27 Тогава при Илий дойде един Божий човек и му каза: Така каза ГОСПОД: Не съм ли Се открил явно на бащиния ти дом, когато те бяха в Египет във фараоновия дом? (Ex 4:14; Ex 4:27; 1Ki 13:1)

Ex 4:14Ex 4:271Ki 13:1

28 И не съм ли избрал него измежду всички Израилеви племена за Мой свещеник, за да принася жертва на жертвеника Ми, да гори тамян и да носи ефод пред Мен? И не съм ли дал на бащиния ти дом всички приноси чрез огън от израилтяните? (Ex 28:1; Ex 28:4; Le 2:3; Le 2:10; Le 6:16; Le 7:7; Le 7:8; Le 7:34; Le 7:35; Le 10:14; Le 10:15; Nu 5:9; Nu 5:10; Nu 16:5; Nu 18:1; Nu 18:7; Nu 18:8)

Ex 28:1Ex 28:4Le 2:3Le 2:10Le 6:16Le 7:7Le 7:8Le 7:34Le 7:35Le 10:14Le 10:15Nu 5:9Nu 5:10Nu 16:5Nu 18:1Nu 18:7Nu 18:8

29 Ако е така, защо ритате жертвата Ми и приноса Ми, който съм заповядал да принасят в жилището Ми, и почиташ синовете си повече от Мене, за да се угоявате с по-доброто от всички приноси на народа Ми Израил? (De 12:5; De 12:6; De 32:15)

De 12:5De 12:6De 32:15

30 Затова ГОСПОД, Израилевият Бог, каза: Аз наистина казах, че твоят дом и домът на баща ти щяха да ходят пред Мене довека; но сега ГОСПОД казва: Далеч от Мене! Защото онези, които славят Мене, тях ще прославя и Аз, а онези, които Ме презират, ще бъдат презрени. (Ex 29:9; Ps 18:20; Ps 91:14; Jer 18:9; Jer 18:10; Mal 2:9)

Ex 29:9Ps 18:20Ps 91:14Jer 18:9Jer 18:10Mal 2:9

31 Ето, идват дните, когато ще пресека мишцата ти и мишцата на бащиния ти дом, така че да няма старец в дома ти. (1Sa 4:11; 1Sa 4:18; 1Sa 4:20; 1Sa 14:3; 1Sa 22:18; 1Ki 2:27; Eze 44:10)

1Sa 4:111Sa 4:181Sa 4:201Sa 14:31Sa 22:181Ki 2:27Eze 44:10

32 И сред всички блага, които ще се дават на Израил, в жилището Ми ще видиш утеснение^[3]; и няма да има старец в дома ти довека. (Zec 8:4) 33 А онзи от твоите, когото не премахна от жертвеника Си, ще бъде изнуряване в очите ти и огорчение на душата ти; и всички внуци в дома ти ще умират на средна възраст. 34 Това, което ще дойде върху двамата ти сина, върху Офний и Финеес, ще ти бъде като знамение. В един ден ще умрат и двамата. (1Sa 4:11; 1Ki 13:3) 35 И Аз ще Си въздигна верен свещеник, който ще постъпва според това, което е в сърцето Ми и в душата Ми. Ще му съградя непоколебим дом; и той ще ходи пред помазаника Ми до века. (2Sa 7:11; 2Sa 7:27; 1Ki 2:35; 1Ki 11:38; 1Ch 29:22; Ps 2:2; Ps 18:50; Eze 44:15)

2Sa 7:112Sa 7:271Ki 2:351Ki 11:381Ch 29:22Ps 2:2Ps 18:50Eze 44:15

36 А всеки, който остане в твоя дом, ще идва да му се кланя за малко пари и за един хляб и ще казва: Назначи ме, моля, на някоя от свещеническите служби, за да ям едно късче хляб. (1Ki 2:27)