1И Исус пак започна да им говори с притчи, като казваше: (路14:16; 启19:7; 启19:9)2Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.3Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.4Пак изпрати други слуги, като им каза: Кажете на поканените: Ето, приготвих обяда си; телетата ми и угоените животни са заклани и всичко е готово; елате на сватба. (箴9:2)5Но те пренебрегнаха поканата и си отидоха, всеки по своя път: един на своята нива, а друг на търговията си;6а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха. (路19:27)7И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби онези убийци, и изгори града им.8Тогава каза на слугите си: Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни. (太10:11; 太10:13; 徒13:46)9Затова идете по кръстопътищата и колкото хора намерите, поканете ги на сватба.10И така, онези слуги излязоха по пътищата, събраха всички, които намериха – зли и добри; и сватбата се напълни с гости. (太13:47)11А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не беше облечен в сватбарска дреха. (林后5:3; 弗4:24; 西3:10; 西3:12; 启3:4; 启16:15; 启19:8)12И му каза: Приятелю, ти как си влязъл тук, без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.13Тогава царят каза на служителите: Вържете му краката и ръцете и го хвърлете в тъмнината отвън; там ще бъде плач и скърцане със зъби. (太8:12)14Защото мнозина са призовани, а малцина са избрани. (太20:16)
За плащането на данъка
15Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го уловят в казаното от Него. (可12:13; 路20:20)16И пратиха при Него учениците си, заедно с иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божия път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.17Затова, кажи ни: Ти как мислиш? Правилно ли е да даваме данък на Цезаря или не?18А Исус разбра лукавщината им и каза: Защо Ме изпитвате[1], лицемери?19Покажете ми данъчната монета. И те Му донесоха един динарий.20Той ги попита: Чий е този образ и надпис?21Казаха Му: На Цезаря. Тогава им каза: Като е така, отдавайте цезаревото на Цезаря, а Божието на Бога. (太17:25; 可12:17; 羅13:7)22И като чуха това, те се учудиха и като Го оставиха, си отидоха.
За възкресението на мъртвите
23В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха: (可12:18; 路20:27; 徒23:8)24Учителю, Моисей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му и да създаде потомство на брат си. (申25:5; 可12:19; 路20:28)25А между нас имаше седем братя; и първият се ожени и умря; и като нямаше потомство, остави жена си на брат си;26също и вторият, и третият до седмия.27А след всички тях умря и жената.28И така, при възкресението на кого от седмината ще бъде жена, защото те всички я имаха?29А Исус им отговори: Заблуждавате се, като не познавате Писанията, нито Божията сила. (约20:9)30Защото при възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като Божии ангели на небето. (林前15:44; 约一3:2)31А за възкресението на мъртвите не сте ли чели онова, което Бог ви говори:32„Аз съм Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков“? Той не е Бог на мъртвите, а на живите. (出3:6; 出3:16; 可12:26; 路20:37; 徒7:32; 來11:16)33И множеството, като чу това, се чудеше на учението Му. (太7:28)
Най-голямата заповед
34А фарисеите, като чуха, че затворил устата на садукеите, събраха се заедно. (可12:28; 路10:25)35И един от тях, законник, за да Го изпита, Му зададе въпроса: (可12:28; 路10:25)36Учителю, коя е най-голямата заповед в закона?37А Той му каза: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.“ (申6:5; 申10:12; 申30:6; 弥6:8; 太5:43; 可12:30; 路10:27)38Това е първа и най-голяма заповед.39А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си, както себе си.“ (利19:18; 太19:19; 可12:31; 路10:27; 羅13:9; 加5:14; 雅2:8)40На тези две заповеди се крепят целият закон и пророците. (太7:12)
Исус Христос и Давид
41И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита: (可12:35; 路20:41)42Какво мислите за Христос? Чий Син е? Казаха Му: На Давид.43Каза им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, като казва:44„Каза Господ на моя Господ: Седи отдясно на Мене, докато положа враговете Ти под краката Ти“? (诗110:1; 路20:42; 徒2:34; 林前15:25; 來1:13; 來10:12; 來10:13)45И така, ако Давид го нарича Господ, как тогава Той е негов син?46И никой не можеше да Му отговори нито дума; нито пък дръзна вече някой от този ден да Му задава въпроси. (可12:34; 路14:6; 路20:40)