箴言14 | 中文和合本（简体）

中文和合本（简体）

1 智慧妇人建立家室；愚妄妇人亲手拆毁。 2 行动正直的，敬畏耶和华；行事乖僻的，却藐视他。 3 愚妄人口中骄傲，如杖责打己身；智慧人的嘴必保守自己。 4 家里无牛，槽头乾净；土产加多乃凭牛力。 5 诚实见证人不说谎话；假见证人吐出谎言。 6 亵慢人寻智慧，却寻不着；聪明人易得知识。 7 到愚昧人面前，不见他嘴中有知识。 8 通达人的智慧在乎明白己道；愚昧人的愚妄乃是诡诈（或译：自叹）。 9 愚妄人犯罪，以为戏耍（或译：赎愆祭愚弄愚妄人）；正直人互相喜悦。 10 心中的苦楚，自己知道；心里的喜乐，外人无干。 11 奸恶人的房屋必倾倒；正直人的帐棚必兴盛。 12 有一条路，人以为正，至终成为死亡之路。 13 人在喜笑中，心也忧愁；快乐至极就生愁苦。 14 心中背道的，必满得自己的结果；善人必从自己的行为得以知足。 15 愚蒙人是话都信；通达人步步谨慎。 16 智慧人惧怕，就远离恶事；愚妄人却狂傲自恃。 17 轻易发怒的，行事愚妄；设立诡计的，被人恨恶。 18 愚蒙人得愚昧为产业；通达人得知识为冠冕。 19 坏人俯伏在善人面前；恶人俯伏在义人门口。 20 贫穷人连邻舍也恨他；富足人朋友最多。 21 藐视邻舍的，这人有罪；怜悯贫穷的，这人有福。 22 谋恶的，岂非走入迷途麽？谋善的，必得慈爱和诚实。 23 诸般勤劳都有益处；嘴上多言乃致穷乏。 24 智慧人的财为自己的冠冕；愚妄人的愚昧终是愚昧。 25 作真见证的，救人性命；吐出谎言的，施行诡诈。 26 敬畏耶和华的，大有倚靠；他的儿女也有避难所。 27 敬畏耶和华就是生命的泉源，可以使人离开死亡的网罗。 28 帝王荣耀在乎民多；君王衰败在乎民少。 29 不轻易发怒的，大有聪明；性情暴躁的，大显愚妄。 30 心中安静是肉体的生命；嫉妒是骨中的朽烂。 31 欺压贫寒的，是辱没造他的主；怜悯穷乏的，乃是尊敬主。 32 恶人在所行的恶上必被推倒；义人临死，有所投靠。 33 智慧存在聪明人心中；愚昧人心里所存的，显而易见。 34 公义使邦国高举；罪恶是人民的羞辱。 35 智慧的臣子蒙王恩惠；贻羞的仆人遭其震怒。

Библия, ревизирано издание

来自{publisher｝

Размисли за праведния и нечестивия, за богатия и бедния

1 Всяка мъдра жена съгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце. (得4:11; 箴24:3) 2 Който ходи в правотата си, се бои от ГОСПОДА; а опакият в пътищата си Го презира. (伯12:4) 3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, а устните на мъдрите ще ги пазят. (箴12:6) 4 Където няма волове, яслите са чисти, но в силата на воловете е голямото изобилие. 5 Верният свидетел няма да лъже, а лъжливият свидетел диша лъжи. (出20:16; 出23:1; 箴6:19; 箴12:17; 箴14:25)

出20:16出23:1箴6:19箴12:17箴14:25

6 Присмивателят търси мъдрост и не я намира, а за разумния учението е лесно. (箴8:9; 箴17:24) 7 Отмини безумния човек, щом си узнал, че той няма разумни устни. 8 Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, а глупостта на безумните е да заблуждават. 9 У глупците живее вина, а между праведните има Божие благоволение. (箴10:23) 10 Сърцето познава своята си горест и чужд не участва в неговата радост. 11 Къщата на нечестивите ще бъде съборена, а шатърът на праведните ще благоденства. (伯8:15) 12 Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт. (箴16:25; 羅6:21) 13 Даже и сред смеха сърцето си има болката и краят на веселието е тегота. (箴5:4; 传2:2) 14 Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, а добрият човек ще се насити от себе си. (箴1:31; 箴12:14) 15 Простият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава добре в стъпките си. 16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният самонадеяно се хвърля напред. (箴22:3) 17 Избухливият човек постъпва несмислено и зломислещият е мразен. 18 Безумните наследяват глупост, а благоразумните се увенчават със знание. 19 Злите се кланят пред добрите и нечестивите – при портите на праведния. 20 Сиромахът е мразен даже от ближния си, а на богатия приятелите са много. (箴19:7) 21 Който презира ближния си, съгрешава, а който показва милост към сиромасите, е блажен. (诗41:1; 诗112:9) 22 Не се ли заблуждават онези, които измислят зло? А милост и вярност ще се показват към тези, които измислят добро. 23 От всеки труд има полза, а от бъбренето с устните – само оскъдност. 24 Богатството на мъдрите е венец за тях, а глупостта на безумните е винаги глупост. 25 Верният свидетел избавя души, а който издиша лъжи, е цяла измама. (箴14:5) 26 В страха от ГОСПОДА има силна увереност и Неговите деца ще имат прибежище. 27 Страхът от ГОСПОДА е извор на живот, за да се отдалечава човек от примките на смъртта. (箴13:14) 28 Когато народът е многоброен, слава е за царя, а когато народът е малоброен, съсипване е за княза. 29 Който не се гневи бързо, показва голямо благоразумие, а който лесно се гневи, проявява безумие. (箴16:32; 雅1:19) 30 Тихо сърце е живот на тялото, а разяреността е гнилост на костите. (诗112:10; 箴12:4) 31 Който угнетява бедния, нанася укор на Създателя, а който е милостив към бедните, показва почит към Него. (伯31:15; 伯31:16; 箴17:5; 箴22:2; 太25:40; 太25:45)

伯31:15伯31:16箴17:5箴22:2太25:40太25:45

32 Нечестивият е смазан във време на бедствието си, а праведният и в смъртта си има упование. (伯13:15; 伯19:26; 诗23:4; 诗37:37; 林后1:9; 林后5:8; 提后4:18)

伯13:15伯19:26诗23:4诗37:37林后1:9林后5:8提后4:18

33 В сърцето на разумния мъдростта почива, а между безумните тя се явява. (箴12:16; 箴29:11) 34 Правдата възвисява народ, а грехът е позор за племената. 35 Благоволението на царя е към разумния слуга, а яростта му – против онзи, който докарва срам. (太24:45; 太24:47)