来自{publisher}1В онзи ден Девора и Варак, Авиноамовият син, пееха с думите: (出15:1; 诗18:1)2Затова, че в Израил водителството взеха военачалниците, затова, че народът се предаде доброволно, хвалете ГОСПОДА. (代下17:16)3Чуйте, царе! Дайте ухо, първенци! Ще пея, аз ще пея на ГОСПОДА; на ГОСПОДА, Израилевия Бог, ще пея хвала. (申32:1; 申32:3; 诗2:10)4ГОСПОДИ, когато Ти излезе от Сиир, когато тръгна от полето Едом, земята се потресе, също и небето поръси, ей, облаците поръсиха вода. (申33:2; 撒下22:8; 诗68:7; 诗68:8; 赛64:3; 哈3:3; 哈3:10)5Планините се разтопиха от присъствието ГОСПОДНЕ, самият Синай – от присъствието на ГОСПОДА, Израилевия Бог. (出19:18; 申4:11; 诗97:5)6В дните на Самегар, сина на Анат, в дните на Яил пътищата бяха напуснати и пътниците вървяха по пътеки настрана. (利26:22; 士3:31; 士4:17; 代下15:5; 赛33:8; 哀1:4; 哀4:18)7Престанаха управниците в Израил; престанаха, докато се въздигнах аз, Девора, въздигнах се майка в Израил. (赛49:23)8Избраха си нови богове; тогава настана бой в портите; но видя ли се щит или копие между четиридесет хиляди в Израил? (申32:16; 士2:12; 士2:17; 士4:3; 撒上13:19; 撒上13:22)9Сърцето ми е към началниците на Израил, които между народа предадоха себе си доброволно. Хвалете ГОСПОДА! (士5:2)10Вие, които яздите на бели осли, вие, които седите на меки постелки, и вие, които ходите по път, възвестете това! (士10:4; 士12:14; 诗105:2; 诗107:32; 诗145:5)11Далеч от кипежа на стрелците[1], на места, където черпят вода, там да възхваляват правдините на ГОСПОДА, праведните дела на владичеството Му в Израил. Тогава народът ГОСПОДЕН слезе при портите. (撒上12:7; 诗145:7)12Събуди се, събуди се, Деворо! Събуди се, събуди се, изпей песен! Стани, Варак, и заплени пленниците си, сине на Авиноам! (诗57:8; 诗68:18)13Тогава направи остатък от народа да владее благородните; ГОСПОД ме направи да владея силните. (诗49:14)14Които са от корена Ефремов, слязоха против Амалик; след тебе, Вениамине, между твоите племена; от Махир слязоха началници и от Завулон – онези, които държат жезъл на повелител. (民32:39; 民32:40; 士3:13; 士3:27)15И първенците на Исахар бяха с Девора, Исахар още с Варак, спуснаха се след него в долината. При потоците на Рувим велики бяха сърдечните решения. (士4:14)16Защо си седнал между оградите да слушаш блеенето на[2] стадата? При потоците на Рувим големи бяха сърдечните изпитания. (民32:1)17Галаад мируваше оттатък Йордан; и Дан защо стоеше в корабите? Асир седеше в крайбрежията и мируваше в заливчетата си. (书13:25; 书13:31; 书19:29; 书19:31)18Завулон са народ, които изложиха живота си на смърт. Също и Нефталим – по опасните[3] места на полето. (士4:10)19Дойдоха царете, воюваха; тогава воюваха ханаанските царе в Таанах, близо до водите на Магедон; пари не взеха. (士4:16; 士5:30; 诗44:12)20От небето воюваха; звездите от пътищата си воюваха против Сисара. (书10:11; 士4:15; 诗77:17; 诗77:18)21Реката Кисон ги завлече, старата река, реката Кисон, стъпкала си мощ, душо моя. (士4:7)22Тогава се счупиха конските копита от стремителното тичане – стремителното тичане на силните им.23Кълнете Мироз, каза ангелът ГОСПОДЕН, горчиво кълнете жителите му, защото не дойдоха на помощ на ГОСПОДА, на помощ на ГОСПОДА против силните. (士21:9; 士21:10; 撒上17:47; 撒上18:17; 撒上25:28; 尼3:5)24Благословена нека бъде повече от всички жени Яил, жената на Хевер кенееца; повече от всички жени, живеещи в шатри, нека бъде благословена. (士4:17; 路1:28)25Вода поиска той; тя му даде мляко, масло донесе във великолепна чаша. (士4:19)26Ръката си протегна към кола и десницата си – към работническия чук; и с чук удари Сисара и му промуши главата, ей, проби и прониза слепоочието му. (士4:21)27В краката и се повали, падна; простря се; в краката и се повали, падна; където се повали, там и падна мъртъв.28Сисаровата майка надничаше през прозореца и викаше през решетката: Защо се бави да дойде колесницата му? Защо закъсняха колелата на колесницата му?29Мъдрите нейни придворни жени и отговаряха, даже и тя даваше отговор на себе си:30Не са ли намерили и не делят ли сега плячка? По мома, по две моми на всеки мъж; на Сисара плячка от пъстроцветни дрехи, плячка от пъстроцветни везани дрехи, от пъстроцветни дрехи, везани и от двете страни, свалени от раменете на пленените. (出15:9)31Така да погинат всички твои врагове, ГОСПОДИ; а онези, които Те обичат, да бъдат като слънцето, когато изгрява в силата си. След това на земята цареше мир четиридесет години. (撒下23:4; 诗19:5; 诗83:9; 诗83:10)