Второзаконие 32

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society

Песента на Моисей

1 Слушай, небе, и ще говоря; и да чуе земята думите на устата ми. (Вт 4:26; Вт 30:19; Вт 31:28; Пс 50:4; Ис 1:2; Ер 2:12; Ер 6:19) 

2 Учението ми ще капе като дъжд; словата ми ще слизат като роса, като ситен дъжд върху злак и като пороен дъжд върху трева. (Пс 72:6; Ис 55:10; Ис 55:11; Мих 5:7; 1 Кор 3:6) 

3 Понеже ще провъзглася името на ГОСПОДА, прославете величието на нашия Бог! (1 Лет 29:11) 

4 Той е Канарата; делата Му са съвършени; защото всичките Му пътища са справедливи, Бог на верността е и няма неправда в Него; праведен и справедлив е Той. (2 Цар 22:3; 2 Цар 22:21; 2 Цар 23:3; Пс 18:2; Пс 18:31; Пс 18:46; Пс 92:15; Ер 10:10; Дан 4:37; Ав 1:12; Отк 15:3) 

5 Те се развратиха пред Него; поради порока си не са Негови чеда; а са поколение, извратено и криво. (Вт 31:29; Мт 17:17; Лк 9:41; Фил 2:15) 

6 Така ли се отплащате на ГОСПОДА, народе глупав и неразумен? Не е ли Той твоят Отец, Който те е изкупил? – Той, Който те е създал и утвърдил. (Вт 32:15; Пс 74:2; Ис 27:11; Ис 44:2; Ис 63:16) 

7 Спомни си предишните дни, осмисли годините на много поколения; попитай баща си и той ще ти извести, старците си, и те ще ти кажат. (Изх 13:14; Пс 44:1; Пс 78:3; Пс 78:4) 

8 Когато Всевишният даваше наследство на народите, когато разпръсна Адамовите потомци, постави границите на народите според броя на израилтяните. (Бит 11:8; Зах 9:2; Д А 17:26) 

9 Защото дял на ГОСПОДА е Неговият народ, Яков е падащото Му се с жребий наследство. (Изх 15:16; Изх 19:5; 1 Цар 10:1; Пс 78:71) 

10 Намери го в пуста земя. Да! В пустинна, дива и изпълнена с вой страна; огради го и бдеше над него, опази го като зеницата на окото Си. (Вт 4:36; Вт 8:15; Пс 17:8; Пр 7:2; Ер 2:6; Ос 13:5; Зах 2:8) 

11 Както орлица избутва полека орлетата от гнездото си, кръжи над пилетата си, разпростира крилата си и ги вдига, за да ги подеме на крилата си, (Изх 19:4; Вт 1:31; Ис 31:5; Ис 46:4; Ис 63:9; Ос 11:3) 

12 така ГОСПОД сам го водеше и нямаше с него чужд бог. 

13 Издигна го на високите места на земята. И го нахрани с плода на нивите; и го кърми с мед от скалите и с елей от скала като кремък, (Вт 33:29; Йов 29:6; Пс 81:16; Ис 58:14; Ез 36:2) 

14 с краве масло и с овче мляко, с тлъстина от агнета и от козли, и от овни васански, с най-отбрана пшеница. И ти пи вино – кръв гроздова. (Бит 49:11; Пс 81:16; Пс 147:14) 

15 А Йесурун затлъстя и ритна. Затлъстя, угои се, надебеля. Тогава изостави Бога, Който го създаде, и отблъсна Канарата на спасението си. (Вт 31:16; Вт 31:20; Вт 32:6; Вт 33:5; Вт 33:26; 1 Цар 2:29; 2 Цар 22:47; Неем 9:26; Пс 17:10; Пс 89:26; Пс 95:1; Ис 1:4; Ис 44:2; Ис 51:13; Ер 2:7; Ер 5:7; Ер 5:28; Ос 13:6) 

16 С чужди богове разпалиха ревността Му, с мерзости Го раздразниха до гняв. (1 Кор 10:22) 

17 Принасяха жертви на бесове, които не бяха Бог, на богове, които не бяха познавали, на нови богове, наскоро въведени, от които бащите ви не се бояха. (Лев 17:7; Пс 106:37; 1 Кор 10:20; Отк 9:20) 

18 А ти изостави Канарата, Която те роди, и забрави Бога, Създателя твой. (Ис 17:10; Ер 2:32) 

19 ГОСПОД видя това и ги отхвърли, защото Го разгневиха синовете Му и дъщерите Му; (Съд 2:14; Ис 1:2) 

20 и каза: Ще скрия лицето Си от тях, ще видя каква ще бъде сетнината им; защото те са развратено поколение, деца, в които няма вярност. (Вт 31:17; Ис 30:9; Мт 17:17) 

21 Те разпалиха ревността Ми с онова, което не е Бог. С кумирите си Ме разгневиха; затова и Аз ще ги накарам да ревнуват от онези, които не са избран народ, с народ неразумен ще ги разгневя. (Вт 32:16; 1 Цар 12:21; 3 Цар 16:13; 3 Цар 16:26; Пс 31:6; Пс 78:58; Ер 8:19; Ер 10:8; Ер 14:22; Ос 1:10; Йона 2:8; Д А 14:15; Рим 10:19) 

22 Защото огън се накладе в гнева Ми и ще се разгори до дъното на преизподнята; ще пояде земята с плодовете и и ще хвърли в пламъци основите на планините. (Ер 15:14; Ер 17:4; П Ер 4:11) 

23 Ще натрупам върху тях беди; всичките Си стрели ще изстрелям върху тях. (Пс 7:12; Пс 7:13; Ис 26:15; Ез 5:16) 

24 Ще изнемощеят от глад, ще бъдат изпоядени от огница и от лют мор; зверски зъби ще изпратя върху им и отрова на пълзящите в прахта. (Лев 26:22) 

25 Отвън меч, а отвътре ужас ще погуби близките им, младежа и девицата, сукалчето и белокосия старец. (П Ер 1:20; Ез 7:15; 2 Кор 7:5) 

26 Казах: Бих ги разпръснал, бих изличил спомена им между хората, (Ез 20:13; Ез 20:14; Ез 20:23) 

27 ако не се боях от гнева на неприятеля. Да не би да високоумстват противниците им и да кажат: Нашата мощна ръка направи всичко това, а не ГОСПОД. (Пс 140:8) 

28 Защото те са народ неразбран и няма в тях разсъдък. (Ис 27:11; Ер 4:22) 

29 О, да бяха мъдри да разбират това, да осъзнаваха каква ще бъде сетнината им! (Вт 5:29; Пс 81:13; Пс 107:43; Ис 47:7; П Ер 1:9; Лк 19:42) 

30 Как би могъл един мъж да прогони хиляда и двама да обърнат в бяг десет хиляди, ако Канарата им не би ги предала и ГОСПОД не би ги предал? (Лев 26:8; И Н 23:10; 2 Лет 24:24; Пс 44:12; Ис 30:17; Ис 50:1; Ис 52:3) 

31 Защото тяхната канара не е като нашата Канара; и самите ни неприятели нека съдят за това. (1 Цар 2:2; 1 Цар 4:8; Ер 40:3) 

32 Понеже тяхната лоза е от содомската лоза и от гоморските полета; гроздето им е грозде отровно, гроздовете им са горчиви. (Ис 1:10) 

33 Виното им е отрова змийска, и мъчителна отрова аспидова. (Пс 58:4; Пс 140:3; Рим 3:13) 

34 Това не е ли скрито у Мене? Не е ли запечатано в съкровищата Ми? 

35 На Мене принадлежи възмездието и Аз ще сторя въздаяние; кракът им с време ще се подхлъзне; защото е близо денят на гибелта им и приготвеното за тях наближава. (Пс 94:1; Рим 12:19; Евр 10:30; 2 Пет 2:3) 

36 Защото ГОСПОД ще съди народа Си и ще пожали слугите Си, когато види, че е изчезнала силата им и че не е останал никой, роб или свободен. (Съд 2:18; 3 Цар 14:10; 4 Цар 9:8; Пс 106:45; Пс 135:14; Ер 31:20; Йоил 2:14) 

37 И ще попита: Къде са боговете им? Канарата, на която се уповаваха? (Съд 10:14; Ер 2:28) 

38 Боговете, които ядяха тлъстина от жертвите им, и пиеха вино от възлиянията им, нека те станат и ви помогнат! Нека ви бъдат закрила! 

39 Вижте сега, че Аз съм Този, Който съм, и освен Мене няма Бог. Аз водя до смърт и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам; и няма кой да избавя от ръката Ми. (Вт 4:35; 1 Цар 2:6; 4 Цар 5:7; Йов 5:18; Пс 68:20; Пс 102:27; Ис 41:4; Ис 45:5; Ис 45:18; Ис 45:22; Ис 48:12; Ос 6:1) 

40 Защото вдигам ръката Си към небето и заявявам: Заклевам се във вечния Си живот, (Бит 14:22; Изх 6:8; Чис 14:30) 

41 че ако изостря лъскавия Си меч и го сграбча, за да извърша съд, ще въздам на враговете Си и ще се разплатя с ненавистниците Си. (Ис 1:24; Ис 27:1; Ис 34:5; Ис 66:16; Ез 21:9; Ез 21:10; Ез 21:14; Ез 21:20; Наум 1:2) 

42 Ще напоя стрелите Си с кръв и мечът Ми ще яде плът с кръвта на убитите и на пленените, начело с вражеските първенци. (Ер 30:14; Ер 46:10) 

43 Развеселете се, народи, заедно с Неговия народ; защото ще въздаде за кръвта на слугите Си. И ще стори възмездие на противниците Си, и ще направи умилостивение за земята Си и за народа Си. (Вт 32:41; Пс 85:1; Рим 15:10; Отк 6:10; Отк 19:2) 

44 И Моисей дойде заедно с Исус, Навиновия син, и изговори всички думи на тази песен на всеослушание пред народа. 

45 След като Моисей спря да говори всички тези думи на целия Израил, той им каза: 

46 Вложете в сърцата си всички тези думи, които днес ви заявявам, и наставете синовете си да изпълняват старателно всички думи на този закон. (Вт 6:6; Вт 11:18; Ез 40:4) 

47 Защото за вас това не са празни думи; понеже то е животът ви и с това ще се продължи животът ви на земята, към която минавате през Йордан, за да я завладеете. (Лев 18:5; Вт 30:19; Пр 3:2; Пр 3:22; Пр 4:22; Рим 10:5) 

Господ призовава Моисей на планината Нево

48 В същия ден ГОСПОД говори на Моисей: (Чис 27:12; Чис 27:13) 

49 Изкачи се на планината Аварим, планината Нево, която е в Моавската земя срещу Йерихон, и разгледай ханаанската земя, която Аз давам на израилтяните за притежание; (Чис 33:47; Чис 33:48; Вт 34:1) 

50 и ще умреш на планината, на която се изкачваш, и ще се върнеш при своите хора, както брат ти Аарон умря на планината Ор и се върна при своите хора; (Чис 20:25; Чис 20:28; Чис 33:38) 

51 защото не Ми се покорихте пред израилтяните при водите на Мерива Кадис в пустинята Цин, понеже не изявихте Моята святост пред израилтяните. (Лев 10:3; Чис 20:11; Чис 27:14) 

52 Затова отсреща ще видиш земята; но в нея няма да влезеш – в земята, която давам на израилтяните. (Чис 27:12; Вт 34:4) 

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение.

Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет
Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание