1Като се вдигнаха от Елим, цялото общество израилтяни дойдоха в пустинята Син, която е между Елим и Синай, на петнадесетия ден от втория месец, откакто излязоха от Египетската земя. (民30:10; 民30:11; 结30:15)2А в пустинята цялото общество израилтяни роптаеха против Моисей и Аарон. (出15:24; 诗106:25; 林前10:10)3Израилтяните им казаха: По-добре да бяхме умрели от ГОСПОДНЯТА ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост; защото ни доведохте в тази пустиня, за да изморите цялото това множество от глад. (民11:4; 民11:5; 哀4:9)4Тогава ГОСПОД каза на Моисей: Ето, ще ви изпратя хляб от небето; и ще излиза народът всеки ден да събира колкото им трябва за деня, за да ги изпитам – ще ходят ли по закона Ми, или не. (出15:25; 申8:2; 申8:16; 诗78:24; 诗78:25; 诗105:40; 约6:31; 约6:32; 林前10:3)5А на шестия ден нека сготвят внесеното, което ще бъде два пъти, колкото събират всеки ден. (出16:22; 利25:21)6И така, Моисей и Аарон казаха на всички израилтяни: Довечера ще познаете, че ГОСПОД ви е извел от Египетската земя; (出6:7; 出16:12; 出16:13; 民16:28)7а на сутринта ще видите славата на ГОСПОДА, понеже Той чу ропота ви против ГОСПОДА. Защото какво сме ние, че да роптаете против нас? (出16:10; 民16:11; 赛35:2; 赛40:5; 约11:4; 约11:40)8Моисей каза още: Това ще стане, когато ГОСПОД ви даде довечера месо да ядете и на сутринта хляб до ситост; понеже ГОСПОД чу ропота ви против Него. Защото какво сме ние? Ропотът ви не е против нас, а против ГОСПОДА. (撒上8:7; 路10:16; 羅13:2)9Моисей каза на Аарон: Кажи на цялото общество израилтяни: Приближете се пред ГОСПОДА, защото Той чу ропота ви. (民16:16)10А докато Аарон говореше на цялото общество израилтяни, те обърнаха погледа си към пустинята и, ето, ГОСПОДНЯТА слава се яви в облака. (出13:21; 出16:7; 民16:19; 王上8:10; 王上8:11)11И ГОСПОД каза на Моисей:12Чух ропота на израилтяните. Говори им така: Довечера ще ядете месо и на сутринта ще се наситите с хляб; и ще познаете, че Аз съм ГОСПОД, вашият Бог. (出16:6; 出16:7; 出16:8)13И така, вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана; а на сутринта навсякъде около стана беше паднала роса. (民11:9; 民11:31; 诗78:27; 诗78:28; 诗105:40)14След като се изпари падналата роса, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко, като слана по земята. (民11:7; 申8:3; 尼9:15; 诗78:24; 诗105:40)15Когато израилтяните го видяха, си казаха един на друг: Какво е това? Защото не знаеха какво беше. А Моисей им каза: Това е хлябът, който ГОСПОД ви дава да ядете. (约6:31; 约6:49; 约6:58; 林前10:3)16Ето какво заповядва ГОСПОД: Съберете от него – всеки толкова, колкото му трябва да яде, по гомор[1] на глава според броя на хората ви; всеки да вземе за онези, които са под шатрата му. (出16:36)17И израилтяните направиха така и събраха, кой повече, кой по-малко.18А когато измериха събраното с гомора, който беше събрал много, нямаше излишък, и който беше събрал малко, нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде. (林后8:15)19Моисей им каза още: Никой да не оставя от него до сутринта.20Обаче те не послушаха Моисей и някои оставиха от него до сутринта; но храната червяса и се вмириса; и Моисей се разгневи на израилтяните.21Те го събираха всяка сутрин, кой колкото му трябваше за ядене; а когато напечеше слънцето, се стопяваше.22А на шестия ден, когато събраха двойно количество храна, по два гомора за всеки, всички началници на обществото дойдоха и известиха на Моисей.23А той им каза: Това е, както каза ГОСПОД. Утре е събота, свята почивка на ГОСПОДА; опечете колкото искате да опечете и сварете колкото искате да сварите; и сложете настрана каквото остане за утре. (创2:3; 出20:8; 出31:15; 出35:3; 利23:3)24И така, сложиха го настрана до утрото, както заповяда Моисей, и не се развали, нито червяса. (出16:20)25Тогава Моисей им каза: Яжте това днес, защото днес е събота на ГОСПОДА; днес няма да го намерите на полето.26Шест дни ще го събирате; но седмият ден е събота, тогава няма да го има. (出20:9; 出20:10)27Обаче някои от народа излязоха да съберат на седмия ден, но не намериха.28Тогава ГОСПОД попита Моисей: Докога ще отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми? (王下17:14; 诗78:10; 诗78:22; 诗106:13)29Вижте, понеже ГОСПОД ви даде съботата, затова на шестия ден ви даде хляб за два дни. Останете по местата си; на седмия ден никой да не излиза от мястото си.30И така, на седмия ден народът си отпочиваше.31А Израилевият дом нарече тази храна манна[2]; тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе; и вкусът и беше като на пита, смесена с мед. (民11:7; 民11:8)32Тогава Моисей каза: Ето какво е заповядал ГОСПОД: Напълнете един гомор с нея, за да се пази за всичките ви поколения, за да могат и те да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох от Египетската земя.33Моисей каза на Аарон: Вземи една стомна и я напълни с един гомор манна, постави я пред ГОСПОДА, за да се пази за бъдещите ви поколения. (來9:4)34И така, Аарон я постави пред плочите на свидетелството, за да се пази, както ГОСПОД заповяда на Моисей. (出25:16; 出25:21; 出40:20; 民17:10; 申10:5; 王上8:9)35И израилтяните ядоха манната четиридесет години, докато дойдоха в обещаната земя; ядоха манна, докато пристигнаха до границите на Ханаанската земя. (民33:38; 申8:2; 申8:3; 书5:12; 尼9:15; 尼9:20; 尼9:21; 约6:31; 约6:49)36А гоморът е една десета от ефата.