1След като свърши всички Свои речи към народа, който Го слушаше[1], Исус влезе в Капернаум. (太8:5; 约4:43)2А на някой си стотник слугата, който му беше мил, беше болен на умиране.3И като чу за Исус, изпрати до Него някои юдейски старейшини да го помолят да дойде и изцели слугата му.4А те дойдоха при Исус и Го молеха настоятелно, като казваха: Той заслужава да направиш това за него,5защото обича нашия народ и той ни е построил синагогата.6Докато Исус вървеше с тях и беше вече недалеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под покрива ми;7затова не сметнах себе си достоен да дойда при Тебе; кажи само дума и слугата ми ще оздравее.8Защото и аз съм човек, поставен под власт, и имам подчинени на мене войници; и казвам на един: Иди!, и той отива; и на друг: Ела!, и идва; и на слугата си: Направи това!, и той го прави.9Като чу това, Исус му се почуди; обърна се и каза на вървящото след Него множество: Казвам ви, дори в Израил не съм намерил толкова вяра.10И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял.
Възкресяването на сина на вдовицата от Наин
11А скоро след това Исус отиде в един град, наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.12И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, единствен син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.13И Господ, като я видя, смили се над нея и каза: Недей да плачеш.14Тогава се приближи и се допря до носилката; а носачите се спряха. И каза: Момче, казвам ти, стани. (路8:54; 约11:43; 徒9:40; 羅4:17)15И мъртвият се повдигна и седна, и започна да говори. И Исус го предаде на майка му.16Тогава страх обзе всички и славеха Бога, като казваха: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своя народ. (路1:65; 路24:19; 约4:19; 约6:14; 约9:17)17И мълвата за Него се разнесе по цяла Юдея и по цялата околност.
Исус Христос и Йоан Кръстител
18А учениците на Йоан му известиха за всичко това. (太11:2)19И Йоан повика двама от учениците си и ги прати при Господа да попитат: Ти ли си Онзи, Който трябва да дойде, или друг да очакваме? (创49:10; 但9:24; 约6:14)20И като дойдоха при Него, човеците казаха: Йоан Кръстител ни прати при Тебе да попитаме: Ти ли си Онзи, Който трябва да дойде, или друг да очакваме?21И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи даде зрение.22Тогава Той им отговори: Идете и разкажете на Йоан това, което видяхте и чухте, че слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват; мъртви биват възкресени и на сиромасите се проповядва благовестието. (诗146:8; 赛29:18; 赛35:5; 赛42:7; 赛61:1; 太11:4; 路4:18)23И блажен е онзи, който не се съблазни в Мене. (赛8:14; 太11:6; 彼前2:8)24А когато си отидоха изпратените от Йоан, Исус започна да говори на множествата за Йоан: Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли, от вятър разлюлявана? (太11:7)25Но какво излязохте да видите? Човек, облечен в меки дрехи? Ето, великолепно облечените и онези, които живеят разкошно, са в царските дворци.26Но какво излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.27Това е онзи, за когото е писано: „Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, който ще приготви пътя Ми пред Тебе.“ (玛3:1; 太11:10; 可1:2)28Казвам ви: Между родените от жена няма по-голям от Йоан; обаче по-малкият в Божието царство е по-голям от него. (太11:11)29(И целият народ и бирниците, като чуха това, признаха Божията правда, като бяха се кръстили с Йоановото кръщение. (太3:6; 太21:31; 路3:12)30А фарисеите и законниците отхвърлиха Божията воля спрямо себе си, като не бяха се кръстили от него.) (徒20:27)31А на кого да уподобя човеците от това поколение? И на какво приличат? (太11:16)32Те приличат на деца, които седят на пазара, които викат едно на друго и казват: Свирихме ви и не играхте, жалеехме и не плакахте.33Защото Йоан Кръстител дойде, който нито хляб яде, нито вино пие, и казвате: Бяс има. (太3:4; 可1:6; 路1:15)34Дойде Човешкият Син, Който яде и пие, и казвате: Ето, човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците.35Но пак мъдростта се оправдава от всичките си чеда. (太11:19)
Исус Христос и грешницата
36И един от фарисеите Го покани да яде с него; и Той влезе в къщата на фарисея и седна на трапезата. (太26:6; 可14:3; 约11:2)37И, ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че Исус седи на трапезата в къщата на фарисея, донесе алабастрен съд с миро. (太26:7; 约11:2; 约12:3)38И като застана отзад при нозете Му и плачеше, започна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му и ги мажеше с мирото.39А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, си каза: Този, ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница. (路15:2)40А Исус се обърна към него с думите: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той отговори: Учителю, кажи.41Някой си лихвар имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динария, а другият – петдесет.42И понеже нямаха с какво да му платят, той опрости дълга и на двамата. И така, кой от тях ще го обикне повече?43Симон отговори: Мисля, че онзи, на когото е простил повече. А Той му каза: Правилно си отсъдил.44И като се обърна към жената, каза на Симон: Виждаш ли тази жена? Влязох в къщата ти, но ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми и с косата си ги изтри.45Ти целувка не Ми даде за поздрав; а тя, откакто съм влязъл, не е престанала да целува нозете Ми.46Ти с елей не помаза главата Ми; а тя с миро помазва нозете Ми. (诗23:5)47Затова ти казвам: Прощават се многото грехове (защото тя обикна много), а на когото малко се прощава, той малко обича.48И каза: Прощават ти се греховете. (太9:2; 可2:5)49И тези, които седяха с Него на трапезата, започнаха да се питат един друг: Кой е Този, Който и греховете прощава? (太9:3; 可2:7)50Исус каза на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир. (太9:22; 可5:34; 可10:52; 路8:48; 路18:42)