路加福音 14

聖經當代譯本修訂版

来自{publisher}
1 有個安息日,耶穌到一位法利賽人的首領家裡作客,人們密切地監視祂。2 當時有一個患水腫病的人在耶穌面前,3 耶穌問法利賽人和律法教師:「在安息日可以醫病嗎?」4 他們都閉口不言。耶穌便扶著那人把他醫好,叫他走了,5 然後又問他們:「如果你們有驢[1]或牛在安息日掉進井裡,難道你們不會立刻把牠拉上來嗎?」6 他們都啞口無言。7 耶穌在宴席中看見賓客們都爭著坐首位,就用比喻對他們說:8 「參加婚宴的時候,不要坐在首位,因為或許有更尊貴的賓客來赴宴,9 主人會把他帶到你面前,說,『請你把首位讓給他吧!』你就要滿面羞愧地退到末位去了。10 你去赴宴時,應該先坐在末位,這樣主人會對你說,『朋友,請上坐!』那時,你在賓客面前就有光彩了。11 因為自高的人必遭貶抑,謙卑的人必得尊榮。」12 耶穌又對主人說:「擺設午宴、晚宴時,不要邀請你的朋友、弟兄、親戚或有錢的鄰居,免得他們回請你,你便得到報答了。13 相反,你設宴時,要邀請貧窮的、殘疾的、瘸腿的、瞎眼的,14 這樣你就有福了,因為他們都沒有能力回報你,到了義人復活那天,上帝一定會賞賜你。」15 同席的一個客人聽了這番話,就對耶穌說:「能夠在上帝的國坐席的人多麼有福啊!」16 於是,耶穌對他說:「有一個人大擺宴席,邀請了許多客人。17 要開席的時候,主人就派奴僕去對客人說,『一切都準備好了,來赴宴吧!』18 可是,他們都找藉口推辭。頭一個說,『我剛買了一塊田,必須去看一看,請恕我不能參加。』19 另一個說,『我新買了五對牛,要去試一試,請恕我不能參加。』20 還有一個說,『我剛結了婚,所以不能去。』21 奴僕回來將這些話告訴主人,主人非常生氣,於是對奴僕說,『快出去到城裡的大街小巷把貧窮的、殘疾的、瘸腿的、瞎眼的都請來。』22 奴僕說,『主人啊,我照你的吩咐辦了,可是還有空位。』23 主人又說,『出去到大路上、籬笆旁硬把人拉來,讓我家裡座無虛席。24 我告訴你們,原來邀請的那些人沒有一個能嚐到我的宴席!』」25 有一大群人跟著耶穌,祂轉身對他們說:26 「若有人要跟從我,就要愛我勝過愛他的父母、妻子、兒女、弟兄、姊妹,甚至自己的生命,否則就不能作我的門徒。27 若不背起自己的十字架跟從我,就不能作我的門徒。28 「哪有人建樓房不事先坐下來計算成本,看能否建成?29 否則,打好了地基卻不能完工,徒惹別人嘲笑,30 『這個人開了工,卻不能完工!』31 「哪有王要跟另一個王打仗時,不先坐下來酌量一下自己的一萬人是否敵得過對方的兩萬人?32 如果自知不敵,一定趁敵人還遠的時候,就差使者去求和。33 「同樣,你們若不撇下一切,就不能作我的門徒。34 鹽本來是好的,但如果鹽失去了鹹味,怎能使它再變鹹呢?35 沒有味的鹽,既不利於土壤,也不適宜作肥料,只好丟掉。有耳可聽的,就應當聽。」

路加福音 14

Библия, ревизирано издание

来自{publisher}
1 Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските водачи, те Го наблюдаваха.2 И, ето, пред Него имаше един човек, страдащ от воднянка.3 И Исус заговори на законниците и фарисеите: Позволено ли е да лекува някой в събота или не? (太12:10)4 А те мълчаха. И Той, като хвана човека, изцели го и го пусна.5 И им каза: Ако падне оселът или волът на някого от вас в кладенец, няма ли той в същия час да го извлече и в съботен ден? (出23:5; 申22:4; 路13:15)6 И не можаха да отговорят на това.7 А като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им една притча:8 Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от теб (箴25:6)9 и да дойде този, който е поканил и теб, и него, и да ти каже: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще започнеш със срам да заемаш последното място.10 Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти каже: Приятелю, мини по-напред. Тогава ще имаш почит пред всички тези, които седят с тебе на трапезата. (箴25:6; 箴25:7)11 Защото всеки, който възвисява себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси. (伯22:29; 诗18:27; 箴29:23; 太23:12; 路18:14; 雅4:6; 彼前5:5)12 Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обяд или вечеря, недей да каниш приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят и да ти бъде отплатено. (箴3:27; 箴3:28)13 А когато даваш угощение, покани сиромаси, недъгави, куци, слепи; (尼8:10; 尼8:12)14 и ще бъдеш блажен, понеже те нямат с какво да ти се отплатят, защото ще ти бъде отплатено при възкресението на праведните.15 И като чу това един от седящите с Него, Му каза: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство. (太22:1; 启19:9)16 А Той му каза: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина. (箴9:1; 箴9:2; 太22:2; 启19:9)17 И в часа на вечерята изпрати слугата си да каже на поканените: Елате, понеже всичко вече е готово. (箴9:2; 箴9:5)18 А те всички започнаха единодушно да се извиняват. Първият му каза: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.19 Друг каза: Купих си пет впряга волове и отивам да ги опитам; моля ти се, извини ме.20 А друг каза: Ожених се и затова не мога да дойда.21 И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен каза на слугата си: Излез бързо на градските улици и пътеки и доведи тук сиромасите, недъгавите, слепите и куците. (太5:3; 林前1:27; 林前1:28)22 Слугата отвърна: Господарю, каквото си заповядал, стана; и още място има.23 И господарят каза на слугата: Излез по пътищата и по оградите и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;24 защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. (太21:43; 太22:8; 徒13:46)25 А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им каза: (太10:37)26 Ако дойде някой при Мен и не намрази баща си и майка си, жена си, децата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот[1], не може да бъде Мой ученик. (申33:9; 太10:37; 羅9:13; 启12:11)27 Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик. (太10:38; 太16:24; 可8:34; 路9:23; 提后3:12)28 Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я довърши? (箴24:27)29 Да не би, като положи основа, а не може да довърши, всички, които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват:30 Този човек почна да гради, но не можа да довърши.31 Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, няма да седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да устои против този, който идва срещу него с двадесет хиляди?32 Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.33 И така, ако някой от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик.34 Наистина добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи? (太5:13; 可9:50)35 Тя не струва нито за земята, нито за тор; а я изхвърлят навън. Който има уши да слуша, нека слуша.