1Молитва на Божия човек Моисей[1]. Господи, Ти си ни бил обиталище от род в род, (申33:27; 结11:16)2преди да се родят планините и да си дал съществуване на земята и вселената, отвека и довека Ти си Бог. (箴8:25; 箴8:26)3Превръщаш човека в пръст и казваш: Върнете се, човешки синове. (创3:19; 传12:7)4Защото хиляда години са пред Тебе като вчерашния ден, който е преминал, и като нощна стража. (彼后3:8)5Като с порой ги завличаш; те стават като сън; сутрин са като трева, която пораства; (诗73:20; 诗103:15; 赛40:6)6сутрин цъфти и расте; вечер се окосява и изсъхва. (伯14:2; 诗92:7)7Защото се довършваме от Твоя гняв и от негодуванието Ти сме смутени.8Положил си беззаконията ни пред Себе Си, тайните ни грехове – в светлината на лицето Си. (诗19:12; 诗50:21; 耶16:17)9Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти, свършваме годините си като въздишка.10Дните на живота ни са естествено[2] седемдесет години или даже, където има сила, осемдесет години; но и най-добрите от тях са труд и скръб, защото бързо преминават и ние отлитаме.11Кой знае силата на гнева Ти и на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?12Научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце. (诗39:4)13Върни се, ГОСПОДИ; докога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си. (申32:36; 诗135:14)14Насити ни рано с милостта Си, за да се радваме и веселим през всичките си дни. (诗85:6; 诗149:2)15Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал, и с годините, в които сме виждали зло.16Нека се яви Твоето дело на слугите Ти и Твоята слава – върху децата им. (哈3:2)17И нека бъде върху нас благоволението на Господа, нашия Бог, да ни ръководи; и утвърждавай за нас делото на ръцете ни. Да! Делото на ръцете ни – утвърждавай го. (诗27:4; 赛26:12)