1За първия певец Едутун[1]. Давидов псалом. Казах: Ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. Ще имам юзда на устата си, докато е пред мене нечестивият. (王下2:4; 王下10:31; 诗141:3; 西4:5; 雅3:2)2Станах ням и мълчалив, въздържах се да говоря и нямах спокойствие; и скръбта ми се раздвижваше. (诗38:13)3Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; докато размишлявах, пламна огън. Тогава проговорих с езика си, като казах: (耶20:9)4Научи ме, ГОСПОДИ, за кончината ми и за броя на дните ми – какъв е. Дай ми да зная колко съм кратковременен. (诗90:12; 诗119:84)5Ето, направил си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе; (诗39:11; 诗62:9; 诗90:4; 诗144:4)6наистина всеки човек, колкото здраво и да стои, е само лъх. (Села.) Наистина всеки човек ходи като сянка; наистина всяка нищожност го смущава; трупа съкровища, но не знае кой ще ги прибере. (伯27:17; 传2:18; 传2:21; 传2:26; 传5:14; 路12:20; 路12:21; 林前7:31; 雅4:14)7И сега, Господи, какво чакам? Надеждата ми е в Теб. (诗38:15)8Избави ме от всичките ми беззакония; недей ме прави за укор на безумния. (诗44:13; 诗79:4)9Онемях, не си отворих устата, понеже Ти стори това. (利10:3; 撒下16:10; 伯2:10; 伯40:4; 伯40:5; 诗38:13)10Отдалечи от мен удара Си; от поражението на ръката Ти изчезвам. (伯9:34; 伯13:21)11Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието му, Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е само лъх. (Села.) (伯4:19; 伯13:28; 诗39:5; 赛50:9; 何5:12)12Послушай, ГОСПОДИ, молитвата ми и дай ухо на вика ми; не премълчавай при сълзите ми, защото съм странник пред Теб и пришълец, както всичките мои бащи. (创47:9; 利25:23; 代上29:15; 诗119:19; 林后5:6; 來11:13; 彼前1:17; 彼前2:11)13Остави ме да отдъхна, за да се съвзема, преди да си отида и да ме няма вече. (伯10:20; 伯10:21; 伯14:5; 伯14:6; 伯14:10)