撒母耳记上20 | 聖經當代譯本修訂版

聖經當代譯本修訂版

来自{publisher｝

大衛與約拿單

1 大衛從拉瑪的拿約逃出來去見約拿單，問他：「我做了什麼？犯了什麼罪？我什麼地方對不起你父親，他竟追殺我？」 2 約拿單答道：「絕無此事，你不會死的！我父親事無大小都會告訴我的，他不會瞞著我這件事，不會的。」 3 大衛發誓說：「你父親深知你恩待我，他為了不使你傷心，才瞞著你。但我憑永活的耶和華和你的性命起誓，我離死亡僅一步之遙！」 4 約拿單說：「你有什麼需要？我一定相助。」 5 大衛答道：「明天是初一，我本該跟王一起用餐，請讓我躲到田間，直到第三天晚上。 6 如果你父親問起我，你就說我懇求你允許我回到故鄉伯利恆，因為我全家正在那裡獻年祭。 7 如果你父親說『好吧』，僕人就平安無事了。如果他發怒，就表示他決意要殺我。 8 請你善待僕人，因你與我在耶和華面前立了盟約。如果我有罪，就請你親手殺了我，何必把我交給你父親呢？」 9 約拿單答道：「我決不會這樣做。如果我知道我父親決意要殺你，我怎能不通知你呢？」 10 大衛說：「你父親若向你發怒，誰來告訴我呢？」 11 約拿單說：「我們一起到田野去吧。」於是，二人一起去了田野。 12 約拿單對大衛說：「願以色列的上帝耶和華作證，明天或後天這個時侯我就會打探到我父親的意思，如果他善意待你，我會派人通知你。 13 如果他有意殺你，而我卻不告訴你讓你安然逃走，願耶和華重重地懲罰我。願耶和華與你同在，像從前與我父親同在一樣。 14 在我有生之年，請你照耶和華的慈愛恩待我，免我一死。 15 在我死後，即使耶和華把你所有的仇敵都毀滅了，請你仍舊恩待我的後人。」 16 於是，約拿單與大衛家立下盟約，說：「倘若大衛不守盟約，願耶和華藉著仇敵懲罰他。」 17 約拿單因為像愛自己一樣愛大衛，便叫他再次起誓。 18 約拿單說：「明天是初一，人們會注意到你缺席。 19 到了後天，你要趕快去上次出事時躲藏的以色磐石那裡。 20 我會朝磐石的旁邊射三箭，好像射靶子。 21 然後，我會叫一個少年把箭拾回來。如果你聽到我對他說，『箭就在你旁邊，把箭拾回來。』那就表示你可以回來了，我憑永活的耶和華起誓，你必平安無事。 22 但如果我對少年說，『箭就在你前面。』你就要離開，因為是耶和華要你離開。 23 至於我們之間所立的約，耶和華永遠為我們作證。」 24 於是，大衛就躲到田野。初一到了，掃羅王入席吃飯， 25 他照常坐在靠牆的位置，約拿單坐在對面，押尼珥坐在王的身邊，大衛的位子空著。 26 那一天，掃羅並沒有說什麼，他以為大衛可能遇到了使自己不潔淨的事，不能赴宴。 27 可是到了第二天，大衛的座位還是空的，掃羅就問兒子約拿單：「耶西的兒子為什麼這兩天都不來赴宴呢？」 28 約拿單答道：「大衛懇求我讓他回到伯利恆， 29 因為他家要在城中獻祭，他的哥哥要他去。他求我恩准他去見他的哥哥們。所以，他沒有來參加王的宴席。」 30 掃羅向約拿單發怒，對他說：「你這邪惡叛逆婦人所生之子！難道我不知道你是站在耶西的兒子那邊嗎？你這樣做不但自取其辱，也使你母親蒙羞。 31 只要耶西的兒子活在世上，你和你的王位就不得安穩。你派人把他抓到我這裡，他非死不可。」 32 約拿單問：「為什麼要殺他？他做了什麼？」 33 掃羅氣得把矛擲向約拿單，想要殺他。約拿單知道父親決意要殺大衛。 34 他怒氣沖沖地離席，整天不肯進食，因為他看見父親如此卑劣地對待大衛，心裡非常難過。 35 第二天早晨，約拿單按照和大衛的約定帶著一個少年來到田野。 36 約拿單對少年說：「你跑去把我射的箭拾回來。」少年就向前跑去，約拿單把箭射在他前面。 37 少年跑到落箭之處的時候，約拿單就大聲叫道：「箭不是在你的前面嗎？ 38 快快去，不要耽延。」少年連忙把箭拾起來，回到主人那裡。 39 他不知道主人的用意，只有約拿單和大衛知道。 40 約拿單把弓箭交給那少年，吩咐他帶回城中。 41 少年離開以後，大衛就從磐石南面出來，伏地拜了三拜。二人彼此親吻，抱頭痛哭，大衛更是泣不成聲。 42 約拿單說：「我們已憑耶和華的名起誓，有耶和華在你我和你我的子孫之間永遠為我們的盟約作證，你就安心去吧。」大衛便起身離開，約拿單也回城去了。

Библия, ревизирано издание

来自{publisher｝

Йонатан помага на Давид

1 Тогава Давид избяга от Нават в Рама и дойде и каза на Йонатан: Какво съм сторил? Каква е неправдата ми и какъв е грехът ми към баща ти, че иска живота ми? 2 А Йонатан му отговори: Да не дава ГОСПОД! Ти няма да умреш. Баща ми не прави нищо, нито голямо, нито малко, без да ми каже. Защо би скрил такова нещо от мене? Не е вярно, че иска да те убие. 3 Обаче Давид се закле и каза: Баща ти знае добре, че аз съм придобил твоето благоволение, затова си казва: Да не знае Йонатан за това, за да не се наскърби. Заклевам се в живота на ГОСПОДА и в живота на душата ти, само една крачка има между мен и смъртта. 4 Тогава Йонатан каза на Давид: Каквото поиска душата ти, аз ще го сторя за теб. 5 А Давид му отвърна: Ето, утре е новолуние и аз съм длъжен да седя с царя на ядене. Позволи ми да ида да се крия на полето до вечерта на третия ден. (民10:10; 民28:11; 撒上19:2)

民10:10民28:11撒上19:2

6 Ако баща ти забележи, че ме няма, тогава му кажи: Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде бързо в града си Витлеем, защото там става годишната жертва за цялото му семейство. (撒上16:4) 7 Ако Саул каже: Добре!, тогава слугата ти ще има мир. Но ако се разгневи много, да знаеш, че злото е решено от него. (申1:23; 撒上25:17; 撒下17:4; 斯7:7)

申1:23撒上25:17撒下17:4斯7:7

8 И така, покажи милост към мене, защото ти си въвел слугата си в ГОСПОДЕН завет със себе си. Но ако има неправда в мен, убий ме самият ти. Защо да ме водиш при баща си? (书2:14; 撒上18:3; 撒上20:16; 撒上23:18; 撒下14:32)

书2:14撒上18:3撒上20:16撒上23:18撒下14:32

9 Йонатан отговори: Да не ти се случи това никога. Ако бях узнал наистина, че от баща ми е решено да дойде злото върху тебе, нямаше ли да ти го кажа? 10 Тогава Давид каза на Йонатан: Кой ще ми съобщи, ако баща ти ти отговори сърдито? 11 А Йонатан му отговори: Нека да излезем на полето. И така, двамата излязоха на полето. 12 Йонатан каза на Давид: ГОСПОД, Израилевият Бог, да бъде свидетел, ако, след като изпитам баща си, утре по това време или на третия ден, и ако има добра вест за Давид, не изпратя това известие до тебе да ти го съобщя. 13 И така да направи ГОСПОД на Йонатан – да! – и повече да прибави, ако, в случай че баща ми е решил да ти стори зло, не ти известя за това и не те изпратя да си отидеш с мир. ГОСПОД да бъде с тебе, както е бил с баща ми! (书1:5; 得1:17; 撒上17:37; 代上22:11; 代上22:16)

书1:5得1:17撒上17:37代上22:11代上22:16

14 И не само докато съм жив, показвай към мене милост ГОСПОДНЯ, 15 но и като умра, до века не отнемай милостта си към дома ми, дори и тогава, когато ГОСПОД ще е изтребил от лицето на земята всеки от Давидовите неприятели. (撒下9:1; 撒下9:3; 撒下9:7; 撒下21:7)

撒下9:1撒下9:3撒下9:7撒下21:7

16 Така Йонатан сключи завет с Давидовия дом и каза: ГОСПОД да изисква това чрез Давидовите неприятели! (撒上25:22; 撒上31:2; 撒下4:7; 撒下21:8)

撒上25:22撒上31:2撒下4:7撒下21:8

17 И Йонатан накара Давид да се закълне още веднъж поради любовта, която имаше към него; защото го обичаше, както обичаше собствената си душа. (撒上18:1) 18 Тогава Йонатан му каза: Утре е новолуние; и ще видят, че те няма, защото твоето място ще бъде празно. (撒上20:5) 19 Като престоиш три дни, слез бързо и ела на мястото, където се беше скрил в деня, когато разисквахме онази работа, и се скрий при скалата Езил. (撒上19:2) 20 А аз ще изстрелям три стрели по едната и страна като че стрелям в прицел. 21 След това ще пратя момчето и ще му кажа: Иди намери стрелите. Ако кажа нарочно на момчето: Стрелите са зад тебе, вземи ги; тогава ти ела, защото има мир за теб и няма никаква опасност – заклевам се за това в живота на ГОСПОДА. (耶4:2) 22 Но ако кажа на момчето: Стрелите са пред тебе, тогава върви в пътя си, защото ГОСПОД те е отпратил. 23 А относно тази уговорка, която аз и ти сме уговорили, нека ГОСПОД да бъде свидетел между мен и тебе до века. (撒上20:14; 撒上20:15; 撒上20:42)

撒上20:14撒上20:15撒上20:42

24 И така, Давид се скри на полето. И когато дойде новолунието, царят седна на трапезата да яде. 25 След като царят седна на мястото си, както винаги, на определено място до стената, Йонатан стана и Авенир седна при Саул. А Давидовото място остана празно. 26 Саул обаче не каза нищо през онзи ден, защото си каза: Навярно му се е случило нещо, за да не е чист; и без друго е нечист. (利7:21; 利15:5) 27 А на следващия ден, втория от месеца, Давидовото място пак беше празно; затова Саул попита сина си Йонатан: Защо Есеевият син не дойде да яде нито вчера, нито днес? 28 И Йонатан отговори на Саул: Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде във Витлеем, като каза: (撒上20:6) 29 Пусни ме, защото семейството ни има жертва в града и брат ми ми заръча да ида. Ако съм придобил твоето благоволение, позволи ми да отида и да видя братята си. Затова не дойде на царската трапеза. 30 Тогава гневът на Саул пламна против Йонатан и той му каза: Развратени и отстъпни сине, не зная ли, че ти си избрал Есеевия син за срам на теб и за срам на майчината ти голота? 31 Защото, докато Есеевият син живее на земята, нито ти, нито царството ти ще се утвърди. Затова прати сега да го доведат при мене, защото непременно ще умре. 32 А Йонатан отговори на баща си Саул: Защо да бъде убит? Какво е сторил? (撒上19:5; 太27:23; 路23:22)

撒上19:5太27:23路23:22

33 А Саул хвърли копието си срещу него, за да го промуши, от което Йонатан разбра, че баща му беше решил да убие Давид. (撒上18:11; 撒上20:7) 34 И така, Йонатан стана от трапезата разярен от гняв и не яде никаква храна втория ден от месеца; защото беше наскърбен за Давид, понеже баща му го беше опозорил. 35 На сутринта Йонатан излезе на полето, на мястото, за което се беше уговорил с Давид, и водеше със себе си едно малко момче. 36 Той каза на момчето си: Тичай, намери стрелите, които ще изстрелям. Докато момчето тичаше, той изстреля една стрела по-нататък от него. 37 А когато момчето стигна до мястото, където беше стрелата, която Йонатан изстреля, Йонатан викна след него: Не е ли стрелата по-нататък от теб? 38 И Йонатан извика след момчето: Побързай, не се бави. И Йонатановото момче, като събра стрелите, се върна при господаря си. 39 Но момчето не знаеше нищо; само Йонатан и Давид знаеха уговорката. 40 Тогава Йонатан даде оръжията си на момчето, което му слугуваше, и му каза: Върви, занеси ги в града. 41 А щом момчето отиде, Давид излезе от едно място на юг и като падна с лице на земята, поклони се три пъти. И се целуваха един друг и плакаха и двамата – а Давид плака особено много. 42 Тогава Йонатан каза на Давид: Върви с мир, както се заклехме ние двамата в ГОСПОДНЕТО име, като казахме: ГОСПОД да бъде свидетел между мен и теб и между моето потомство и твоето потомство до века! И Давид тръгна и си отиде; а Йонатан се върна в града. (撒上1:17)