Еремия 4

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society

1 Ако се върнеш, Израилю, казва ГОСПОД, ако се върнеш към Мен и ако махнеш мерзостите си от лицето Ми, и не бъдеш непостоянен, (Ер 3:1; Ер 3:22; Йоил 2:12) 

2 и ако в истина, в справедливост и в правда се закълнеш, като кажеш: Заклевам се в живота на ГОСПОДА!, тогава народите ще се благославят в Него и в Него ще се прославят. (Бит 22:18; Вт 10:20; Пс 72:17; Ис 45:23; Ис 45:25; Ис 48:1; Ис 65:16; Ер 5:2; Зах 8:8; 1 Кор 1:31; Гал 3:8) 

3 Защото така казва ГОСПОД на Юдовите и йерусалимските мъже: Разорете целините си и не сейте между тръни. (Ос 10:12; Мт 13:7; Мт 13:22) 

4 Обрежете се на ГОСПОДА и отнемете краекожието на сърцата си, мъже Юдови и жители йерусалимски, за да не излезе яростта Ми като огън и да не пламне така, че да няма кой да я угаси, поради злото на делата ви. (Вт 10:16; Вт 30:6; Ер 9:26; Рим 2:28; Рим 2:29; Кол 2:11) 

Пророчество за падението на Юдея

5 Възвестете на Юдея и прогласете на Йерусалим, като кажете: Затръбете по земята; извикайте високо и кажете: Съберете се и нека влезем в укрепените градове. (Ер 8:14) 

6 Издигнете знаме към Сион; бягайте, не се спирайте; защото Аз ще докарам зло от север и голяма погибел. (Ер 1:13; Ер 6:1; Ер 6:22) 

7 Лъвът излезе от гъсталака си и изтребителят на народите тръгна, излезе от мястото си, за да запусти земята ти и за да бъдат съсипани градовете ти, за да останат без жители. (4 Цар 24:1; Ис 1:7; Ер 2:15; Ер 5:6; Дан 7:4) 

8 Затова се препашете с вретища, плачете и ридайте; защото пламенната ярост ГОСПОДНЯ не се отвърна от нас. (Ис 22:12; Ер 6:26) 

9 В онзи ден, казва ГОСПОД, разумът на царя ще се изгуби, както и разумът на първенците, свещениците ще се смутят и пророците ще се ужасят. 

10 Тогава казах: О, Господи ЙЕХОВА! Ти наистина съвсем си излъгал този народ и Йерусалим, като си казал: Мир ще имате; когато, напротив, мечът е стигнал до душата им. (Ер 5:12; Ер 14:13; Ез 14:9; 2 Сол 2:11) 

11 В онова време ще кажат на този народ и на Йерусалим: От голите височини на пустинята духа горещ вятър към дъщерята на народа Ми – не за да отвее, нито да очисти. (Ер 51:1; Ез 17:10; Ос 13:15) 

12 Да! Силен вятър ще дойде от тях за Мен; и Аз сега ще произнеса присъди против тях. (Ер 1:16) 

13 Ето, като облак ще се издигне и колесниците му – като вихрушка; конете му са по-леки от орлите. Горко ни! Защото сме разорени. (Вт 28:49; Ис 5:28; П Ер 4:19; Ос 8:1; Ав 1:8) 

14 Йерусалиме, измий сърцето си от зло, за да се избавиш; докога ще стоят в тебе лошите ти помисли? (Ис 1:16; Як 4:8) 

15 Защото глас известява от Дан и прогласява скръб от Ефремовата планина, като казва: (Ер 8:16) 

16 Обявете на народите, ето, прогласете относно Йерусалим, че идат обсадители от далечна страна и издават вика си против юдейските градове. (Ер 5:15) 

17 Като полски пъдари те са се наредили против него от всяка страна. (4 Цар 25:1; 4 Цар 25:4) 

18 Твоето поведение и твоите дела ти причиниха това; това е плодът на твоето нечестие; наистина – горчиво е, наистина – стигна до сърцето ти. (Пс 107:17; Ер 2:17; Ер 2:19) 

19 Чреслата ми! Чреслата ми! Боли ме в дълбочините на сърцето ми; сърцето ми се смущава в мене; не мога да мълча, защото си чула, душо моя, тръбен глас, тревога за бой. (Ис 15:5; Ис 16:11; Ис 21:3; Ис 22:4; Ер 9:1; Ер 9:10; Лк 19:42) 

20 Погибел върху погибел се прогласява, защото цялата земя се опустошава; внезапно се развалиха шатрите ми и завесите ми – в един миг. (Пс 42:7; Ер 10:20; Ез 7:26) 

21 Докога ще гледам знаме и ще слушам тръбен глас? 

22 Защото Моят народ е безумен, не Ме познават; глупави деца са и нямат разум; мъдри са да вършат зло, но да вършат добро не умеят. (Рим 16:19) 

23 Погледнах към земята и, ето – тя беше пуста и празна; към небето – и нямаше светлината му. (Бит 1:2; Ис 24:19) 

24 Погледнах към планините и, ето – трепереха, и всички хълмове се тресяха. (Ис 5:25; Ез 38:20) 

25 Погледнах и, ето – нямаше човек, и всички небесни птици бяха избягали. (Соф 1:3) 

26 Погледнах и, ето – плодородната страна беше пуста и всичките и градове бяха съсипани от присъствието на ГОСПОДА и от Неговия пламенен гняв. 

27 Защото така казва ГОСПОД: Цялата страна ще запустее; но съвършено изтребление няма да нанеса. (Ер 5:10; Ер 5:18; Ер 30:11; Ер 46:28) 

28 Затова земята ще жалее и небето горе ще се помрачи; защото Аз изговорих това, Аз го намислих, не съм се разкаял за него, нито ще се отвърна от него. (Чис 23:19; Ис 5:30; Ис 50:3; Ер 7:16; Ос 4:3) 

29 От шума на конниците и на стрелците всеки град ще побегне; ще отидат в гъсталаците и ще се изкачат по скалите; всеки град ще бъде изоставен и няма да има човек да живее в тях. 

30 А ти, запустяла, какво ще правиш? Ако и с червено да се облечеш, ако и със златни накити да се украсиш, ако и с много боя да боядисаш очите си, напразно ще се украсиш; любовниците ти ще те презрат, ще търсят да отнемат живота ти. (4 Цар 9:30; П Ер 1:2; П Ер 1:19; Ез 23:40) 

31 Защото чух глас като на жена, когато ражда, болките като на онази, която ражда първородното си, гласа на сионовата дъщеря, която се задъхва, простира ръцете си и казва: Горко ми сега! Защото душата ми чезне поради убийците. (Ис 1:15; П Ер 1:17) 

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение.

Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет
Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание