使徒行传 27

聖經當代譯本修訂版

来自{publisher｝

保羅前往羅馬

1 他們決定讓我們坐船去義大利，於是將保羅和其他囚犯都交給一位皇家兵團的百夫長猶流看管。 

2 有一艘亞大米田的船準備沿著亞細亞海岸航行。我們上船啟航，同船的還有帖撒羅尼迦的馬其頓人亞里達古。 

3 第二天，船停泊在西頓港，猶流寬待保羅，准他探望當地的朋友，接受他們的照應。 

4 我們從那裡啟航後，由於遇到逆風，便沿著塞浦路斯的背風岸前行， 

5 經過基利迦和旁非利亞附近的海域，來到呂家的每拉。 

6 百夫長在那裡找到一艘從亞歷山大駛往義大利的船，吩咐我們換搭那艘船。 

7 一連多日船速十分緩慢，好不容易才駛近革尼土。因為強風船無法前行，只好沿著克里特背風岸航行，經過撒摩尼角。 

8 船沿著海岸行進，幾經艱難才到達拉西亞城附近的佳澳。 

9 我們耽誤了不少日子，禁食的節期已過，航行很危險，保羅勸告眾人說： 

10 「各位，照我看來，如果我們繼續航行，不只會損失貨物和船隻，甚至連我們的性命也難保。」 

11 但那百夫長只相信船主和舵手的話，不接受保羅的勸告。 

12 由於佳澳港不適宜過冬，大部分人贊成啟航，以為或許可以趕到菲尼基過冬。菲尼基是克里特的一個港口，一面向西南，一面向西北。 

驚濤駭浪

13 那時，南風徐徐吹來，他們以為可以按計劃繼續航行，於是起錨沿著克里特行進。 

14 可是出發不久，便遇到從島上颳來的猛烈的東北風， 

15 船被颳得失去控制，我們只好任船隨風漂流。 

16 船沿著一個叫高達的小島的背風面前進，大家好不容易才控制住救生船。 

17 水手把救生船拉上甲板後，又用繩索加固船身。因為怕船會在賽耳底擱淺，於是收起船帆，任船漂流。 

18 第二天，風浪依然猛烈，他們開始把貨物拋進海裡。 

19 第三天，他們又親手把船上的用具也拋掉了。 

20 一連好幾天都看不到太陽、星辰，風浪肆虐，我們完全放棄了得救的指望。 

保羅安慰眾人

21 這時大家已經多日沒有進食，保羅站在他們當中說：「各位當初如果肯聽我勸，不離開克里特，就不會遭受這些損失了。 

22 現在我勸大家放心，你們無人會喪命，只是這艘船保不住了。 

23 因為昨天晚上，我所歸屬、所事奉的上帝差遣天使站在我身旁， 

24 對我說，『保羅，不用怕，你一定會站在凱撒面前，上帝也會保全所有和你同船的人。』 

25 所以請各位放心，我深信上帝所說的話必然會成就。 

26 只是我們一定會在某個島上擱淺。」 

27 第十四天的晚上，我們在亞得里亞海漂來漂去。到了午夜時分，水手都覺得離陸地不遠了， 

28 就探測水深，結果約三十六米深，再往前一點，只有二十七米左右。 

29 他們怕會觸礁，就從船尾拋下四個錨，暫停前進，期待天亮。 

30 水手們想要棄船逃生，假裝要從船頭拋錨，卻偷偷地把救生船放到海裡。 

31 保羅對百夫長和士兵們說：「除非他們留下來，否則你們都活不了！」 

32 士兵聽了，就砍斷繩索，讓救生船漂走。 

33 到了黎明時分，保羅勸大家吃東西，說：「你們提心吊膽、不思飲食已經十四天了。 

34 我勸你們吃點東西，好活下去，你們必定毫髮無損。」 

35 保羅說完後拿起餅，當眾感謝上帝，然後掰開吃。 

36 於是大家都振作起來，吃了些東西。 

37 船上共有二百七十六人。 

38 吃飽了以後，為了要減輕船的重量，他們把麥子拋進海裡。 

安全登陸

39 天亮的時候，水手發現了一片不認識的陸地，看見一個有沙灘的海灣，便決定盡可能在那裡靠岸。 

40 於是砍斷錨索，把錨丟在海裡，鬆開舵繩，升起前帆，順著風勢駛向那沙灘。 

41 可是，遇到兩流交匯的水域，就在那裡擱了淺，船頭卡在那裡不能動彈，船尾被大浪撞裂了。 

42 士兵們想把囚犯全殺掉，怕有人乘機游泳逃走。 

43 但百夫長為了救保羅，不准他們輕舉妄動，下令會游泳的先跳到海裡游上岸。 

44 其餘的人利用木板和船體的碎片游上岸。結果，全船的人都安全上岸了。 

Chinese Contemporary Bible TM (Traditional Script)
(聖經當代譯本修訂版 TM)
Copyright © 1979, 2005, 2007, 2012 by Biblica, Inc.
Used with permission. All rights reserved worldwide.

“Biblica”, “International Bible Society” and the Biblica Logo are trademarks registered in the United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. Used with permission.

使徒行传 27

Библия, ревизирано издание

来自{publisher｝

Пътуването за Рим

1 И когато беше решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и няколко други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк. (徒25:12; 徒25:25) 

2 И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплава за местата покрай брега на Азия, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун. (徒19:29) 

3 На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павел и му позволи да отиде при приятелите си, за да се погрижат за него. (徒24:23; 徒28:16) 

4 И оттам, като станахме, плавахме на звет под Кипър, понеже ветровете бяха насрещни. 

5 И като преплавахме Киликийско и Памфилийско море, стигнахме в ликийския град Мира. 

6 Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни качи в него. 

7 И след като бяхме плавали бавно много дни и едва стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плавахме на звет под Крит срещу нос Салмон. 

8 И като преминахме и него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва Добри пристанища, близо до което беше град Ласей. 

9 Но след като беше минало много време и плаването вече беше опасно, защото и постът беше минал, Павел ги съветваше, като им казваше: (利23:27; 利23:29) 

10 Господа, виждам, че плаването ще бъде придружено с повреда и големи щети не само на товара и на кораба, но и на живота ни. 

11 Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба, отколкото на думите на Павел. 

12 И понеже пристанището не беше удобно за презимуване, повечето изказаха мнение да отпътуват, ако би било възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа на югозапад и северозапад, и там да презимуват. 

Морската буря

13 И когато подухна южен вятър, като мислеха, че са постигнали целта си, те вдигнаха котвата и плаваха близо покрай Крит. 

14 Но малко след това от острова се спусна бурен вятър, наречен евраквилон, 

15 и когато корабът бе настигнат от вятъра и поради него не можеше да устои, оставихме се на вълните да ни носят. 

16 И като минахме на звет под едно островче, наречено Клавдий, с мъка успяхме да запазим лодката; 

17 и когато я извадиха, употребяваха всякакви средства и препасваха кораба отдолу; и като се бояха да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така. 

18 И понеже бяхме в голяма беда поради бурята, на следващия ден започнаха да изхвърлят товара. 

19 И на третия ден те, със собствените си ръце, изхвърлиха корабното оборудване. 

20 И понеже в продължение на много дни не се виждаше нито слънце, нито звезди и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени. 

21 А след дълго гладуване Павел застана между тях и каза: Господа, трябваше да ме слушате да не вдигаме котва от Крит, за да не ни постигнат тези повреди и щети. 

22 Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото нито една душа от вас няма да се изгуби, а само корабът; 

23 защото ангел от Бога, на Когото аз принадлежа и на Когото служа, застана до мене тази нощ и каза: (但6:16; 徒23:11; 羅1:9; 提后1:3) 

24 Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Цезаря; и, ето, Бог ти подари всички, които плават с тебе. (创39:5) 

25 Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде така, както ми беше казано. (路1:45; 羅4:20; 羅4:21; 提后1:12) 

26 Но ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров. (徒28:1) 

27 А когато настана четиринадесетата нощ и ние бяхме тласкани насам-натам по Адриатическо море, около полунощ моряците усетиха, че се приближават до някаква суша. 

28 И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и като отидоха малко по-нататък, пак измериха и намериха, че е петнадесет разтега. 

29 Затова, като се бояха да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задната част и чакаха да съмне. 

30 И понеже моряците възнамеряваха да избягат от кораба и бяха свалили лодката в морето под предлог, че щели да пуснат котви откъм носа, 

31 Павел каза на стотника и на войниците: Ако тези не останат в кораба, вие не можете да се избавите. 

32 Тогава войниците отрязаха въжетата на лодката и я оставиха да се носи в морето. 

33 А на съмване Павел канеше всички да похапнат, като казваше: Днес е четиринадесетият ден, откакто чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нищо. 

34 Затова ви моля да похапнете, защото това ще спомогне за вашето избавление; понеже на никого от вас нито косъм от главата няма да падне. (王上1:52; 太10:30; 路12:7; 路21:18) 

35 И като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички и разчупи, и започна да яде. (撒上9:13; 太15:36; 可8:6; 约6:11; 提前4:3; 提前4:4) 

36 От това всички се ободриха и ядоха и те. 

37 А в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души. (彼前3:20) 

38 След като се нахраниха, започнаха да облекчават кораба, като изхвърляха житото в морето. 

Корабокрушението

39 И когато се разсъмна, те не познаха земята; обаче забелязаха един залив с песъчлив бряг, в който се решиха да тласнат кораба, ако е възможно. 

40 И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха също и въжетата на кормилата, издигнаха малкото платно по посока на вятъра и се отправиха към брега. 

41 Но попаднаха на едно място, където морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните. (林后11:25) 

42 И войниците се наговориха да се избият задържаните, да не би да изплува някой и да избяга. 

43 Но стотникът, като искаше да избави Павел, ги възпря от това намерение и заповяда да скочат в морето първо онези, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо, 

44 а останалите да се спасяват – кой на дъски, кой пък на нещо от кораба. И така стана, че всички излязоха на сушата. (徒27:22) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.