以赛亚书 17

聖經當代譯本修訂版

来自{publisher}
1 以下是關於大馬士革的預言: 「看啊,大馬士革城必不復存在,淪為廢墟。2 亞羅珥的眾城邑必被廢棄, 羊群將在那裡棲息, 沒有人驚擾牠們。3 以法蓮[1]的堡壘必被摧毀, 大馬士革的王權必喪失。 倖存的亞蘭人必像以色列人一樣失去榮耀。」 這是萬軍之耶和華說的。4 「到那日,雅各的榮耀必消失, 他肥胖的身軀必漸漸消瘦。5 國家好像一塊已收割的田地, 又像撿淨麥穗的利乏音谷。6 倖存者寥寥無幾,就像打過的橄欖樹上剩下的果子, 或兩三個掛在樹梢, 或四五個殘存在枝頭。」 這是以色列的上帝耶和華說的。7 到那日,人們必仰望他們的創造主,向以色列的聖者求助。8 那時他們不再仰望自己製造的祭壇,也不再供奉自己指頭所造的亞舍拉神像和香壇。9 到那日,他們因以色列人到來而遺棄的堅城必變為山林和高崗,一片荒涼。10 以色列人啊, 你們忘記了拯救你們的上帝, 不記得那保護你們的磐石。 所以,你們雖然栽種佳美的秧子, 插上遠方運來的樹苗,11 使它們在栽種的當天早上就生長開花, 也必一無所獲。 你們得到的只是艱難和無盡的痛苦。12 看啊,列國喧囂,如怒海洶湧; 萬民騷動,如洪水滔滔。13 雖然萬民喧囂如洶湧的洪水, 但上帝一聲斥責,他們便逃往遠方, 像山頂上被風捲走的糠秕, 又如狂風颳走的塵埃。14 他們晚上令人恐懼,早晨已無影無蹤。這就是擄掠我們之人的下場,搶奪我們之人的報應。

以赛亚书 17

Библия, ревизирано издание

来自{publisher}
1 Изявеното за Дамаск пророчество: Ето, Дамаск не е вече град, а ще бъде грамада развалини. (王下16:9; 耶49:23; 摩1:3; 亚9:1)2 Градовете на Ароир са напуснати; те ще служат за стада, които ще лежат и няма да има кой да ги плаши. (耶7:33)3 Крепостта ще се махне от Ефрем и царството – от Дамаск, и останалото от Сирия ще бъде като славата на израилтяните, казва ГОСПОД на Силите. (赛7:16; 赛8:4)4 И в онзи ден славата на Яков ще се смали и тлъстината на тялото му ще измършавее; (赛10:16)5 и ще бъде, както когато жътварят хване стръкове жито и пожъне класовете с мишцата си. Да! Ще бъде, както когато някой събира класове в Рафаимската долина. (耶51:33)6 Но ще останат в него баберки, както при отърсването на маслината – две-три зърна на върха на по-високите клони, четири-пет на по-крайните клончета на някое плодородно дърво, казва ГОСПОД, Израилевият Бог. (赛24:13)7 В онзи ден човек ще погледне към Създателя си и очите му ще се взрат в Святия Израилев; (弥7:7)8 той няма да погледне към жертвениците, делото на ръцете си, нито ще се взре в онова, което изработиха пръстите му, нито в ашерите, нито в кумирите на слънцето.9 В онзи ден укрепените му градове ще бъдат като изоставените места в гората и на планинския връх, които бяха изоставени заради израилтяните; и ще настане там запустение.10 Понеже си забравил Бога на спасението си и не си спомнил силната си Канара, затова насаждаш приятни градини и насаденото е от чужди фиданки; (诗68:19)11 в деня, когато ги насадиш, ги заграждаш с плет и сутрин правиш семето ти да цъфти; а жътвата ще чезне в деня на скръб и на неизцелима печал.12 Ах! Шуменето на многото племена, които бучат като бученето на моретата, и смутът на народите, които напират като напор на големи води! (耶6:23)13 Народите ще напират като напора на големите води; но Бог ще ги смъмри и те ще бягат далеч, и ще бъдат гонени като плява по планините пред вятъра и като въртящ се прах пред вихрушката. (诗9:5; 诗83:13; 何13:3)14 Привечер, ето, смущение; и преди да съмне, ги няма! Това е делът на тези, които ни обират, и съдбата на онези, които ни разграбват.