1А всички бирници и грешници се приближаваха до Него да Го слушат. (太9:10; 太18:12)2А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха: Този приема грешниците и яде с тях. (徒11:3)3И Той им разказа тази притча:4Кой от вас, ако има сто овце и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесет и деветте в пустинята и не отива след изгубената, докато я намери? (太18:12)5И като я намери, вдига я на рамената си радостен.6И като си дойде у дома, свиква приятелите и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца. (彼前2:10; 彼前2:25)7Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние. (路5:32)
Притча за изгубената драхма
8Или коя жена, ако има десет драхми и изгуби една драхма, не запалва светило, не помита къщата и не търси грижливо, докато я намери?9И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила.10Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае.
Притча за блудния син
11Каза още: Някой си човек имаше двама сина.12И по-младият от тях каза на баща си: Татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота. (可12:44)13И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот.14И като изхарчи всичко, настана голям глад в онази страна; и той изпадна в лишение.15И отиде да се представи на един от гражданите на онази страна, който го прати на полетата си да пасе свине.16И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свинете; но никой не му даваше.17А като дойде на себе си, каза: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад!18Ще стана да отида при баща си и ще му кажа: Татко, съгреших против небето и пред тебе;19не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.20И стана и отиде при баща си. А когато беше още далеч, баща му го видя, смили се и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше. (徒2:39; 弗2:13; 弗2:17)21А синът му каза: Татко, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам твой син. (诗51:4)22Но бащата каза на слугите си: Бързо изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и сложете пръстен на ръката му и обувки на краката му;23докарайте угоеното теле и го заколете, и нека ядем и се веселим;24защото този мой син беше мъртъв и оживя, изгубен беше и се намери. И започнаха да се веселят. (路15:32; 弗2:1; 弗5:14; 西2:13; 启3:1)25А по-старият му син беше на нивата; и като си идваше и се приближи до къщата, чу песни и игри.26И повика един от слугите и попита какво е това.27А той му каза: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.28И той се разсърди и не искаше да влезе, и баща му излезе и го молеше.29А той отговори на баща си: Ето, толкова години ти работя и никога не съм престъпил една твоя заповед; но на мене никога дори яре не си дал, за да се повеселя с приятелите си;30а щом си дойде този твой син, който прахоса имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.31А той му каза: Синко, ти си винаги с мен и всичко мое е твое.32Но подобаваше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат беше мъртъв и оживя, и изгубен беше и се намери. (路15:24)