1Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските водачи, те Го наблюдаваха.2И, ето, пред Него имаше един човек, страдащ от воднянка.3И Исус заговори на законниците и фарисеите: Позволено ли е да лекува някой в събота или не? (太12:10)4А те мълчаха. И Той, като хвана човека, изцели го и го пусна.5И им каза: Ако падне оселът или волът на някого от вас в кладенец, няма ли той в същия час да го извлече и в съботен ден? (出23:5; 申22:4; 路13:15)6И не можаха да отговорят на това.
За гостите и домакините
7А като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им една притча:8Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от теб (箴25:6)9и да дойде този, който е поканил и теб, и него, и да ти каже: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще започнеш със срам да заемаш последното място.10Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти каже: Приятелю, мини по-напред. Тогава ще имаш почит пред всички тези, които седят с тебе на трапезата. (箴25:6; 箴25:7)11Защото всеки, който възвисява себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси. (伯22:29; 诗18:27; 箴29:23; 太23:12; 路18:14; 雅4:6; 彼前5:5)12Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обяд или вечеря, недей да каниш приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят и да ти бъде отплатено. (箴3:27; 箴3:28)13А когато даваш угощение, покани сиромаси, недъгави, куци, слепи; (尼8:10; 尼8:12)14и ще бъдеш блажен, понеже те нямат с какво да ти се отплатят, защото ще ти бъде отплатено при възкресението на праведните.
Притча за поканените на голямата вечеря
15И като чу това един от седящите с Него, Му каза: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство. (太22:1; 启19:9)16А Той му каза: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина. (箴9:1; 箴9:2; 太22:2; 启19:9)17И в часа на вечерята изпрати слугата си да каже на поканените: Елате, понеже всичко вече е готово. (箴9:2; 箴9:5)18А те всички започнаха единодушно да се извиняват. Първият му каза: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.19Друг каза: Купих си пет впряга волове и отивам да ги опитам; моля ти се, извини ме.20А друг каза: Ожених се и затова не мога да дойда.21И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен каза на слугата си: Излез бързо на градските улици и пътеки и доведи тук сиромасите, недъгавите, слепите и куците. (太5:3; 林前1:27; 林前1:28)22Слугата отвърна: Господарю, каквото си заповядал, стана; и още място има.23И господарят каза на слугата: Излез по пътищата и по оградите и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;24защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. (太21:43; 太22:8; 徒13:46)
Изисквания към учениците
25А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им каза: (太10:37)26Ако дойде някой при Мен и не намрази баща си и майка си, жена си, децата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот[1], не може да бъде Мой ученик. (申33:9; 太10:37; 羅9:13; 启12:11)27Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик. (太10:38; 太16:24; 可8:34; 路9:23; 提后3:12)28Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я довърши? (箴24:27)29Да не би, като положи основа, а не може да довърши, всички, които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват:30Този човек почна да гради, но не можа да довърши.31Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, няма да седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да устои против този, който идва срещу него с двадесет хиляди?32Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.33И така, ако някой от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик.34Наистина добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи? (太5:13; 可9:50)35Тя не струва нито за земята, нито за тор; а я изхвърлят навън. Който има уши да слуша, нека слуша.