马可福音 6

圣经当代译本修订版

来自{publisher}
1 耶稣带着门徒离开那地方,回到自己的家乡。2 到了安息日,祂开始在会堂里教导人,众人听了都很惊奇,说:“这个人从哪里学来这些本领?祂怎么会有这种智慧?祂怎么能行这样的神迹?3 这不是那个木匠吗?祂不是玛丽亚的儿子吗?祂不是雅各、约西、犹大、西门的大哥吗?祂的妹妹们不也住在我们这里吗?”他们就对祂很反感。4 耶稣对他们说:“先知到处受人尊敬,只有在本乡、本族、本家例外。”5 耶稣不能在那里行任何神迹,只把手按在几个病人身上,医治了他们。6 他们的不信令耶稣诧异,于是祂就去周围的村庄教导人。7 耶稣召集了十二个使徒,差遣他们两个两个地出去,赐给他们制服污鬼的权柄,8 又吩咐他们除了手杖之外,不用带食物和背囊,腰包里也不要带钱,9 只穿一双鞋子和一套衣服就够了。10 祂说:“你们无论到哪里,就住在那些接待你们的人家里,一直住到离开。11 如果某地方的人不接待你们,不听你们传的道,你们在离开之前要跺掉脚上的尘土,作为对他们的警告!”12 使徒便出去传道,劝人悔改,13 赶出许多鬼,为许多病人抹油,治好他们。14 耶稣声名远播,希律王也听说了祂的事。有人说:“施洗者约翰从死里复活了,所以能够行这些神迹。”15 也有人说:“祂是先知以利亚。” 还有人说:“祂是个先知,跟古代的一位先知相似。”16 希律听到这些议论,就说:“祂一定是被我斩了头的约翰从死里复活了。”17 原来希律娶了他兄弟腓力的妻子希罗底,并为她的缘故而派人逮捕了约翰,把他关押在监牢里。18 因为约翰屡次对希律说:“你娶弟弟的妻子不合法。”19 希罗底对约翰怀恨在心,想要杀掉他,只是不能得逞。20 因为希律知道约翰是个公义圣洁的人,所以敬畏他,并对他加以保护。尽管约翰所讲的道理令他困惑不安,他仍然喜欢听。21 机会终于来了。希律在自己的生日那天设宴招待文武百官和加利利的显要。22 希罗底的女儿进来跳舞,甚得希律和客人的欢心。王对她说:“你想要什么,只管说。”23 王还对她起誓说:“无论你要什么,哪怕是我的半壁江山,我都会给你。”24 她便出去问她母亲:“我应该要什么呢?” 她母亲说:“要施洗者约翰的头!”25 她马上回去对王说:“愿王立刻把施洗者约翰的头放在盘子里送给我。”26 王听了这个请求,感到十分为难,但因为在众宾客面前起了誓,就不好拒绝。27 他立刻命令卫兵进监牢砍了约翰的头,28 放在盘子里送给这女子,她又转送给她母亲。29 约翰的门徒听到这个消息,就来把约翰的尸体领回去,安葬在坟墓里。30 使徒们聚集在耶稣身边,向祂报告事工和传道的经过。31 耶稣对他们说:“你们私下跟我到僻静的地方去歇一会儿吧。”因为当时来来往往找他们的人实在太多,他们连吃饭的时间都没有。32 他们乘船悄悄地到了一处僻静的地方。33 可是有许多人看见他们离开,认出了他们,便从各城镇步行赶往那里,比他们先到达。34 耶稣一下船,看见这一大群人好像没有牧人的羊,心里怜悯他们,于是教导了他们许多道理。35 天色晚了,门徒过来对耶稣说:“时候已经不早了,这里又是荒郊野外,36 请遣散众人,好让他们到周围的村庄去自己买些吃的。”37 耶稣说:“你们给他们吃的吧。” 门徒说:“我们哪来这么多钱买东西给他们吃啊?”38 耶稣说:“看看你们有多少饼。” 他们察看后,说:“有五个饼和两条鱼。”39 耶稣吩咐门徒叫大家分组坐在草地上。40 于是众人坐下,有的五十人一组,有的一百人一组。41 耶稣拿起那五个饼、两条鱼,举目望着天祝谢后,掰开递给门徒,让他们分给众人。祂又照样把那两条鱼分给众人。42 大家都吃了,并且吃饱了。43 门徒把剩下的碎饼、碎鱼收拾起来,装满了十二个篮子。44 当时吃饼的男人有五千。45 随后,耶稣催门徒上船,叫他们先渡到湖对岸的伯赛大,祂则遣散众人。46 祂辞别了众人后,就上山去祷告。47 到了晚上,门徒的船在湖中心,耶稣独自留在岸上。48 大约凌晨三点钟,祂看见门徒在逆风中摇橹,非常吃力,就从水面上朝门徒走去,想要从他们旁边经过。49 门徒看见有人在湖面上走,以为是幽灵,吓得惊叫起来。50 全船的人看见祂,都吓坏了,耶稣立刻对他们说:“放心吧,是我,不要怕!”51 耶稣上了船,来到他们那里,风便停了。门徒心里十分惊奇,52 因为他们仍然不明白耶稣分饼那件事的意义,心里还是愚顽。53 他们渡到湖对岸,来到革尼撒勒,在那里靠岸,54 刚一下船,众人立刻认出了耶稣。55 他们跑遍那一带地方,用垫子把生病的人抬来,听到耶稣在哪里,就把病人抬到哪里。56 耶稣不论到哪一个城市、乡镇和村庄,人们总是把病人抬到街市上,求耶稣让他们摸一摸祂衣裳的穗边,所有摸过的病人都好了。

马可福音 6

Библия, ревизирано издание

来自{publisher}
1 И Той излезе оттам и дойде в Своето родно място; и учениците Му вървяха след Него. (太13:53; 太13:54; 路4:16)2 И когато настана събота, започна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и казваха: Откъде има Този всичко това? И каква е тази мъдрост, която Му е дадена, и какви са тези велики дела, извършени от ръцете Му? (太7:28; 可1:27; 约6:42)3 Този не е ли дърводелецът, син на Мария и брат на Яков и Йосия, на Юда и Симон? И сестрите Му не са ли тук, между нас? И те се съблазниха в Него. (太11:6; 太12:46; 太13:55; 路4:22; 约6:42; 加1:19)4 А Исус им каза: Никой пророк не е без почит освен в своята родина, между своите сродници и своя дом. (耶12:6; 太13:57; 路4:24; 约4:44)5 И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен когато положи ръце на неколцина болни и ги изцели. (创19:22; 太13:58; 可9:23)6 И се чудеше на тяхното неверие. Исус обикаляше околните села и поучаваше. (赛59:16; 太9:35; 路13:22)7 И като повика дванадесетте, започна да ги изпраща двама по двама и им даде власт над нечистите духове. (太10:1; 可3:13; 可3:14; 路9:1)8 Заповяда им да не вземат нищо за път освен една тояга; нито хляб, нито торба, нито пари в пояса;9 но да обуват сандали. И, каза Той, не се обличайте с две дрехи. (徒12:8)10 И им каза: В която къща влезете, оставайте в нея, докато си тръгнете оттам. (太10:11; 路9:4; 路10:7; 路10:8)11 А ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам, отърсете праха изпод краката си като свидетелство против тях. (太10:14; 路9:5; 路10:10; 徒13:51; 徒18:6)12 И те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят.13 Изгонваха много бесове и мнозина болни помазваха с елей и ги изцеляваха. (雅5:14)14 А цар Ирод чу за Исус (защото името Му стана известно) и казваше: Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова тези велики сили действат чрез Него. (太14:1; 路9:7)15 А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк като един от древните пророци. (太16:14; 可8:28)16 Но Ирод, като чу за Него, каза: Това е Йоан, когото аз обезглавих; той е възкръснал. (太14:2; 路3:19)17 Защото този Ирод беше пратил да хванат Йоан и да го вържат в тъмница заради Иродиада, жената на брат му Филип, понеже я беше взел за жена. (路3:19)18 Защото Йоан казваше на Ирод: Не ти е позволено да имаш братовата си жена. (利18:16; 利20:21)19 А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;20 защото Ирод се боеше от Йоан, като знаеше, че той е праведен и свят човек, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше. (太14:5; 太21:26)21 И когато дойде подходящ ден, когато Ирод за рождения си ден даде вечеря на големците си и на хилядниците, и на галилейските старейшини, (创40:20)22 и самата дъщеря на Иродиада влезе и танцува, и угоди на Ирод и на седящите с него; и царят каза на момичето: Искай от мене каквото щеш и ще ти го дам.23 И и се закле: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината от царството ми. (斯5:3; 斯5:6; 斯7:2)24 А тя излезе и попита майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоан Кръстител.25 И веднага момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Йоан Кръстител.26 И царят се наскърби много; но пак заради клетвите си и заради седящите с него не поиска да и откаже. (太14:9)27 И веднага царят прати един телохранител, на когото заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата28 и донесе главата му на блюдо, и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си.29 А учениците му, като чуха това, дойдоха и вдигнаха тялото му и го положиха в гроб.30 И апостолите се събраха при Исус и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и каквото бяха поучавали. (太14:13; 路9:10; 约6:1)31 А Той им каза: Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко. Защото мнозина идваха и си отиваха; и нямаха време даже да ядат. (太14:13; 可3:20)32 И отидоха с лодката на уединено място насаме. (太14:13; 路9:10)33 А като отидоха, хората ги видяха и мнозина ги познаха; и от всички градове се стекоха там пеша и ги изпревариха.34 И Исус, като излезе, видя едно голямо множество и се смили над тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и започна да ги поучава за много неща. (太9:36; 太14:14; 路9:11)35 И понеже беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено и вече е късно. (太14:15; 路9:12)36 Разпусни ги, за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.37 А Той им отговори: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим хляб за двеста динария и да им дадем да ядат? (民11:13; 民11:22; 王下4:43)38 Той ги запита: Колко хляба имате? Идете и вижте. И като разбраха, казаха: Пет хляба и две риби. (太14:17; 太15:34; 可8:5; 路9:13; 约6:9)39 Исус им заповяда да насядат всички на групи по зелената трева.40 И те насядаха на редици – по сто и по петдесет.41 След като взе петте хляба и двете риби, Исус погледна към небето и благослови. После разчупи хлябовете и даваше на учениците да слагат пред тях; раздели и двете риби на всички. (撒上9:13; 太26:26)42 И всички ядоха и се наситиха.43 И вдигнаха дванадесет пълни коша с къшеи хляб, също и от рибите.44 А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже.45 И веднага накара учениците Си да влязат в лодката и да отидат преди Него на отсрещната страна към Витсаида, докато Той разпусне народа. (太14:22; 约6:16; 约6:17)46 След като се прости с тях, отиде на хълма да се помоли. (太14:23)47 И като се свечери, лодката беше насред езерото, а Той – сам на сушата. (太14:23; 约6:16; 约6:17)48 И като ги видя, че се мъчат, като гребат с веслата, защото им беше насрещен вятърът, около четвъртата стража на нощта дойде при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.49 А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;50 защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!51 И влезе при тях в лодката и вятърът утихна; и те бяха дълбоко разтърсени.52 Защото не бяха се поучили от чудото с хлябовете, тъй като сърцето им беше закоравяло. (可3:5; 可8:17; 可8:18; 可16:14)53 И като преминаха отвъд езерото, дойдоха в Генисаретската земя и излязоха на сушата. (太14:34)54 А когато излязоха от лодката, хората веднага Го познаха;55 и се разтичаха по цялата онази околност и започнаха да носят на легла болните там, където чуеха, че се намирал Той. (太4:24)56 И където и да влизаше Исус, в села или градове, или в колиби, слагаха болните по пазарите и Му се молеха да се допрат поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха, се изцеляваха. (太9:20; 可5:27; 可5:28; 徒19:12)