1Давидово поучение[1]. Молитва, когато беше в пещерата[2]. С гласа си викам към ГОСПОДА; с гласа си на ГОСПОДА се моля.2Изливам пред Него плача си, скръбта си изявявам пред Него. (赛26:16)3Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скроиха за мене на пътя, по който ходех. (诗140:5; 诗143:4)4Погледни надясно ми и виж, че никой не иска да знае за мен; избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми. (诗31:11; 诗69:20; 诗88:8; 诗88:18)5Към Тебе, ГОСПОДИ, извиках; казах: Ти си мое прибежище, дял мой в земята на живите. (诗16:5; 诗27:13; 诗46:1; 诗73:26; 诗91:12; 诗119:57; 哀3:24)6Внимавай към вика ми, защото съм много унижен; избави ме от преследвачите ми, защото са по-силни от мен. (诗116:6)7Изведи от тъмницата душата ми, за да слави името Ти; праведните ще се съберат около мене, защото ще постъпваш щедро към мене. (诗13:6; 诗34:2; 诗119:17)