约翰福音 13

圣经当代译本修订版

来自{publisher}
1 逾越节之前,耶稣知道自己快要离开世界回到父那里了。祂一直爱世上属自己的人,并且爱他们到底。2 吃晚饭的时候,魔鬼已经把出卖耶稣的念头放在加略人西门的儿子犹大的心里。3 耶稣知道父将一切交给了祂,也知道自己从上帝那里来、要回到上帝那里,4 就离席站起来,脱了外衣,把毛巾束在腰间,5 然后倒了一盆水为门徒洗脚,用束在腰间的毛巾擦干。6 轮到西门·彼得的时候,他说:“主啊!你要洗我的脚吗?”7 耶稣回答说:“我这样做,你现在虽然不明白,将来一定会明白。”8 彼得说:“你绝对不可以洗我的脚。” 耶稣说:“如果我不洗你的脚,你就和我没有关系了。”9 西门·彼得说:“主啊,不只我的脚,连我的手和头也帮我洗吧。”10 耶稣说:“洗过澡的人全身是干净的,只要洗洗脚就好了。你们是干净的,但不是每一个都干净。”11 因为耶稣知道谁要出卖祂,所以说:“你们不是每一个都干净。”12 耶稣给门徒洗完了脚,便穿上外衣再次坐下来,然后问道:“我为你们做的,你们明白吗?13 你们称呼我‘老师’,也称呼我‘主’,你们称呼得对,因为我是。14 我是你们的老师又是你们的主,尚且给你们洗脚,你们更应当彼此洗脚。15 我给你们立了一个榜样,好让你们效法我。16 “我实实在在地告诉你们,奴仆不能大过主人,受差遣的也不能大过差遣他的人。17 既然你们明白这个道理,如果去实践,就有福了。18 我这话不是对你们每一个人说的,我知道我拣选了谁,但这是为了要应验圣经上的话,‘吃我饭的人用脚踢我。’[1]19 我在事情还没有发生之前,预先告诉你们,等事情发生以后,你们就会相信我是基督。20 我实实在在地告诉你们,人若接待我所差遣的,就是接待我;接待我,就是接待差我来的那位。”21 说完这番话,耶稣心里忧伤,便宣布说:“我实实在在地告诉你们,你们中间有一个人要出卖我。”22 门徒面面相觑,不知道耶稣指的是谁。23-24 西门·彼得向耶稣所爱的那个门徒点头示意,让他问耶稣到底是谁要出卖祂。那门徒坐在耶稣旁边,25 便顺势靠过去问耶稣:“主啊,是谁呢?”26 耶稣回答说:“我蘸一点饼给谁,就是谁。”耶稣就蘸了一点饼,递给加略人西门的儿子犹大。27 犹大吃了以后,撒旦就进了他的心。耶稣对他说:“你要做的事,赶快去做吧!”28 同桌吃饭的人没有人明白耶稣这话的意思。29 因为犹大是管钱的,有人以为耶稣是叫他去买过节的用品,或者去周济穷人。30 犹大吃过那块饼后,立刻出去了。那时候是晚上。31 犹大出去以后,耶稣就说:“现在人子得到荣耀了,上帝在人子身上也得了荣耀。32 上帝既然在人子身上得了荣耀,也要让人子在祂身上得荣耀,并且马上要使人子得荣耀。33 孩子们,我与你们同在的时间不多了,以后你们要找我,但我去的地方,你们不能去。这句话我以前对犹太人说过,现在也照样告诉你们。34 我赐给你们一条新命令——你们要彼此相爱。我怎样爱你们,你们也要怎样彼此相爱。35 你们如果彼此相爱,世人就会认出你们是我的门徒。”36 西门·彼得问耶稣:“主啊,你要到哪里去?” 耶稣回答说:“我要去的地方,你现在不能跟我去,但将来必定跟我去。”37 彼得说:“主啊!为什么我现在不能跟你去呢?就是为你死,我也愿意!”38 耶稣说:“你真的愿意为我死吗?我实实在在地告诉你,鸡叫以前,你会三次不认我。”

约翰福音 13

Библия, ревизирано издание

来自{publisher}
1 А преди празника Пасха Исус, като знаеше, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, докрай ги възлюби. (太26:2; 太26:17; 可14:1; 可14:12; 路22:7; 约12:23; 约17:1; 约17:11)2 И когато беше готова вечерята, като дяволът вече беше внушил в сърцето на Юда Симонов Искариотски да Го предаде, (路22:3; 约13:27)3 Исус, като знаеше, че Отец е предал всичко в ръцете Му и че от Бога е излязъл и при Бога отива, (太11:27; 太28:18; 约3:35; 约8:42; 约16:28; 约17:2; 徒2:36; 林前15:27; 來2:8)4 стана от вечерята, свали горните Си дрехи, взе престилка и я препаса. (路17:8; 路22:27; 腓2:7; 腓2:8)5 После наля вода в умивалника и започна да мие краката на учениците и да ги изтрива с престилката, с която беше препасан.6 И когато стигна до Симон Петър, той каза: Господи, Ти ли ще ми умиеш краката? (太3:14)7 Исус му отговори: Това, което Аз правя, ти сега не осъзнаваш, но после ще разбереш. (约13:12)8 Петър Му каза: Ти няма да умиеш краката ми вовеки. Исус му отговори: Ако не те умия, нямаш дял с Мене. (约3:5; 林前6:11; 弗5:26; 多3:5; 來10:22)9 Симон Петър каза: Господи, не само краката ми, но и ръцете ми и главата ми.10 Исус му каза: Който се е окъпал, няма нужда да умие друго освен краката си, а целият е чист; и вие сте чисти, но не всички. (约15:3)11 Защото Той знаеше кой щеше да Го предаде; затова и каза: Не всички сте чисти. (约6:64)12 А като уми краката им и си взе горните дрехи, седна пак и им каза: Знаете ли какво направих?13 Вие Ме наричате Учител и Господ; и право казвате, защото съм такъв. (太23:8; 太23:10; 路6:46; 林前8:6; 林前12:3; 腓2:11)14 И така, ако Аз, Господ и Учител, ви умих краката, то и вие сте длъжни един на друг да си миете краката. (路22:27; 羅12:10; 加6:1; 加6:2; 彼前5:5)15 Защото ви дадох пример да правите и вие, както Аз направих на вас. (太11:29; 腓2:5; 彼前2:21; 约一2:6)16 Истина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил. (太10:24; 路6:40; 约15:20)17 Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате. (雅1:25)18 Не говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал; но това стана, за да се изпълни писаното: „Който яде хляба Ми, той вдигна своята пета против Мен.“ (诗41:9; 诗41:10; 太26:23; 约13:21; 徒1:16)19 Отсега ви казвам това нещо, преди да е станало, та когато стане, да повярвате, че Аз съм Този, за Когото ви говорих. (约14:29; 约16:4)20 Истина, истина ви казвам: Който приеме онзи, когото Аз пращам, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил. (太10:40; 太25:40; 路10:16)21 Като каза това, Исус се развълнува в духа Си и засвидетелства: Истина, истина ви казвам, един от вас ще Ме предаде. (太26:20; 太26:21; 可14:17; 可14:18; 路22:21; 约12:27; 徒1:17; 约一2:19)22 Учениците се спогледаха помежду си, като недоумяваха за кого говори.23 А на трапезата един от учениците, когото Исус обичаше, се беше облегнал на скута на Исус. (约19:26; 约20:2; 约21:7; 约21:20; 约21:24)24 Затова Симон Петър му кимна и му каза: Кажи ни за кого говори.25 А той, както се беше облегнал на скута на Исус, се обърна и Му каза: Господи, кой е той?26 Исус отговори: Той е онзи, за когото ще натопя залъка и ще му го дам. И така, като натопи залъка, взе и го подаде на Юда Симонов Искариотски.27 И тогава, след залъка, Сатана влезе в него. Тогава Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро. (路22:3; 约6:70)28 А никой от седящите на трапезата не разбра защо му каза това;29 защото някои мислеха, понеже Юда държеше касата[1], че Исус му казва: Купи каквото ни трябва за празника, или: Дай нещо на сиромасите. (约12:6)30 И така, като прие залъка, Юда веднага излезе; а беше нощ.31 А когато излезе, Исус каза: Сега се прослави Човешкият Син и Бог се прослави в Него; (约12:23; 约14:13; 彼前4:11)32 и Бог ще Го прослави в Себе Си, и скоро ще Го прослави. (约12:23; 约17:1; 约17:4)33 Дечица, още малко съм с вас. Ще Ме търсите и както казах на юдеите, така и на вас казвам сега – където отивам Аз, вие не можете да дойдете. (约7:34; 约8:21)34 Нова заповед ви давам, да се обичате един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се обичате един друг. (利19:18; 约15:12; 约15:17; 弗5:2; 帖前4:9; 雅2:8; 彼前1:22; 约一2:7; 约一2:8; 约一3:11; 约一3:23; 约一4:21)35 По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си. (约一2:5; 约一4:20)36 Симон Петър Му каза: Господи, къде отиваш? Исус отговори: Където Аз отивам, ти сега не можеш да дойдеш, но по-късно ще дойдеш. (太26:31; 可14:27; 路22:31; 约21:18; 彼后1:14)37 Петър Му каза: Господи, защо да не мога да Те последвам сега? Живота[2] си ще дам за Теб.38 Исус отговори: Живота[3] си ли ще дадеш за Мен? Истина, истина ти казвам: Петелът няма да е пропял, преди да си се отрекъл три пъти от Мене. (太26:33; 可14:29; 路22:33; 路22:34)