撒母耳记上 1

圣经当代译本修订版

来自{publisher}
1 有一个以法莲人名叫以利加拿,住在以法莲山区的拉玛·琐非城。他是苏弗的玄孙、托户的曾孙、以利户的孙子、耶罗罕的儿子。2 他有两个妻子,一个叫哈娜,一个叫毗尼娜。毗尼娜有儿有女,哈娜却无儿无女。3 以利加拿每年都从家乡到示罗去敬拜万军之耶和华,献上祭物。当时以利的两个儿子何弗尼和非尼哈在那里做耶和华的祭司。4 每当献完祭后,以利加拿就会把祭肉分给毗尼娜和她的儿女。5 但他会给哈娜双份祭肉,因为他爱哈娜,虽然耶和华使她不能生育。6 毗尼娜见她不能生育,便常常羞辱她、气她。7 每年来到耶和华的殿时,毗尼娜总是惹她伤心哭泣,以致她吃不下饭。8 她的丈夫以利加拿对她说:“哈娜,你为什么哭?为什么不吃饭?为什么心里难过?有我不是比有十个儿子更好吗?”9 一天,他们在示罗吃完饭后,哈娜起来祷告。当时,祭司以利正坐在耶和华殿门口的座位上。10 哈娜心中愁苦,一边祷告一边伤心地哭泣。11 她向上帝许愿说:“万军之耶和华啊,如果你眷顾婢女的痛苦,不忘记婢女,赐给婢女一个儿子,我必让他终生事奉你,永不剃他的头[1]。”12 哈娜在耶和华面前祷告,以利注视着她的嘴唇。13 哈娜在心中默祷,只动嘴唇,不出声音,以利以为她喝醉了,14 便对她说:“你要醉到什么时候呢?醒醒酒吧!”15 哈娜答道:“我主啊,我没有喝醉,我淡酒和烈酒都没有喝。我是心里非常愁苦,在耶和华面前倾诉心事。16 请不要以为我是堕落的女人,我心中非常悲伤痛苦,所以一直在祷告。”17 以利说:“你安心地回去吧,愿以色列的上帝答应你的祈求。”18 哈娜说:“谢谢你恩待婢女。”于是,她就去吃饭,不再愁容满面了。19 第二天,以利加拿一家清早起来敬拜耶和华,然后回到自己的家乡拉玛。以利加拿与哈娜同房,耶和华顾念哈娜,20 使她怀孕。她后来生了一个儿子,给孩子取名叫撒母耳,因为她说:“他是我向耶和华求来的。”21 第二年,以利加拿带全家人前往示罗,向耶和华献年祭并还所许的愿。22 哈娜没有跟他们同去,她告诉丈夫说:“孩子断奶以后,我会把他带去献给耶和华,让他永远住在那里。”23 以利加拿说:“就依你的意思吧。愿耶和华成就祂的应许。”于是,她就留在家中哺养孩子,直到孩子断奶。24 孩子断奶以后,她就把他带到示罗耶和华的殿,并带去三头公牛、十公斤面粉和一袋酒。25 他们宰了一头公牛后,就把孩子带到以利面前。26 哈娜说:“我主啊,我敢在你面前起誓,我就是那一次站在你这里向耶和华祈求的妇人。27 我求耶和华赐给我一个孩子,祂应允了我的祈求。28 现在,我将他献给耶和华,让他终身事奉耶和华。” 他便在那里敬拜耶和华。

撒母耳记上 1

Библия, ревизирано издание

来自{publisher}
1 Имаше един човек от Раматаим-софим, от Ефремовата хълмиста земя, на име Елкана, ефратец, син на Ероам, син на Елиу, син на Тоу, син на Суфа. (得1:2; 代上6:27; 代上6:34)2 Той имаше две жени. Името на едната беше Анна, а името на другата Фенина. И Фенина имаше деца, а Анна нямаше.3 Този човек отиваше от града си всяка година, за да се поклони и да принесе жертва на ГОСПОДА на Силите в Сило, където двамата Илийеви синове, Офний и Финеес, бяха свещеници пред ГОСПОДА. (出23:14; 申12:5; 申16:16; 书18:1; 路2:41)4 И една година, когато настъпи денят, в който Елкана принесе жертвата си, той даде дялове на жена си Фенина; на всичките и синове и на дъщерите и; (申12:17; 申12:18; 申16:11)5 а на Анна даде двоен дял, защото обичаше Анна. Но ГОСПОД беше затворил утробата и. (创30:2)6 А съперницата и я дразнеше много, за да я накара да тъжи, затова че ГОСПОД беше затворил утробата и. (伯24:21)7 (Така ставаше всяка година. Колкото пъти отиваше в ГОСПОДНИЯ дом, всеки път Фенина я дразнеше; а Анна плачеше и не ядеше.)8 Но мъжът и Елкана и каза: Анна, защо плачеш? Защо не ядеш и защо е натъжено сърцето ти? Не съм ли ти аз по-желан от десет сина? (得4:15)9 А като се нахраниха в Сило, Анна стана. (А свещеникът Илий седеше на стол близо до стълба на вратата при ГОСПОДНИЯ храм.) (撒上3:3)10 И така, тя, преогорчена в духа си, се молеше на ГОСПОДА и плачеше много. (伯7:11; 伯10:1)11 И направи оброк, като каза: ГОСПОДИ на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, ако Си спомниш за мен и не забравиш слугинята Си, а дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам на ГОСПОДА за всичките дни на живота му и бръснач няма да мине през главата му. (创8:1; 创28:20; 创29:32; 创30:22; 出4:31; 民6:5; 民30:3; 士11:30; 士13:5; 撒下16:12; 诗25:18)12 А като продължаваше да се моли пред ГОСПОДА, Илий забеляза движението на устата и.13 Тъй като Анна говореше в сърцето си, само устните и мърдаха, а гласът и не се чуваше. Затова на Илий му се стори, че беше пияна.14 И така, Илий и каза: Докога ще си пияна? Остави това твое вино.15 А Анна му отговори: Не е така, господарю мой, аз съм жена пренаскърбена в духа си. Не съм пила нито вино, нито сикера, а излях душата си пред ГОСПОДА. (诗62:8; 诗142:2)16 Не смятай слугинята си за лоша жена; защото от голямата си мъка и скръб съм говорила досега. (申13:13)17 Тогава Илий и отговори: Иди си с мир; и Израилевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него. (士18:6; 诗20:4; 诗20:5; 可5:34; 路7:50; 路8:48)18 А тя каза: Дано слугинята ти придобие благословението ти. Тогава Анна си тръгна и яде, и лицето и не беше вече печално. (创33:15; 得2:13; 传9:7)19 И като станаха рано сутринта и се поклониха пред ГОСПОДА, се върнаха в дома си в Рама. И Елкана позна жена си Анна и ГОСПОД си спомни за нея. (创4:1; 创30:22)20 И когато се изпълни времето, откакто Анна зачена, тя роди син; и го нарече Самуил[1]; защото си каза: От ГОСПОДА го изпросих.21 След това Елкана с целия си дом отиде, за да принесе на ГОСПОДА годишната жертва и оброка си. (撒上1:3)22 Но Анна не отиде, като каза на мъжа си: Не искам да отида, докато не се отбие детето. След това ще го занеса, за да се яви пред ГОСПОДА и да живее там завинаги. (出21:6; 撒上1:11; 撒上1:28; 撒上2:11; 撒上2:18; 撒上3:1; 路2:22)23 Мъжът и Елкана и каза: Направи каквото ти се вижда за добре; остани, докато го отбиеш; само ГОСПОД да утвърди словото Си! И така, жената остана у дома и кърмеше сина си, докато го отби. (民30:7; 撒下7:25)24 И когато го отби, го взе със себе си заедно с едно тригодишно теле, с една ефа брашно и един мях вино и го доведе в ГОСПОДНИЯ дом в Сило. А детето беше малко. (申12:5; 申12:6; 申12:11; 书18:1)25 След като заклаха телето, донесоха детето при Илий. (路2:22)26 А Анна каза: О, господарю мой, заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, аз съм жената, която беше застанала тук, близо до теб, и се молеше на ГОСПОДА. (创42:15; 王下2:2; 王下2:4; 王下2:6)27 За това дете се молех. И ГОСПОД изпълни прошението ми, което отправих към Него. (太7:7)28 Затова и аз го дадох на ГОСПОДА. През всичките дни на живота си ще бъде посветено[2] на ГОСПОДА. И тя се поклони там на ГОСПОДА. (创24:26; 创24:52; 撒上1:11; 撒上1:22)