哥林多后书7 | 圣经当代译本修订版

圣经当代译本修订版

来自{publisher｝

1 亲爱的弟兄姊妹，我们既然有这些应许，就当洗净自己身体和灵魂一切的污秽，存着敬畏上帝的心追求完全圣洁。

保罗的喜乐

2 请你们敞开心怀接纳我们。我们没有亏负过任何人，没有败坏过任何人，也没有占过任何人的便宜。 3 我这样说，并不是要定你们的罪，因为我曾经说过，我们心里常惦记你们，甚至愿意和你们生死与共。 4 我非常信任你们，以你们为荣。我因你们大受激励，在我们所受的一切患难中，我仍然充满喜乐。 5 我们到马其顿的时候，身心无法安歇，面临着重重患难，外有冲突，内有恐惧。 6 但安慰沮丧之人的上帝借着提多的到来激励了我们。 7 我们得到激励，不但是因为提多来了，也因为看到他从你们那里得到了激励。他把你们对我的想念、对我的热心以及你们的哀痛都告诉了我，这使我更加欢喜。 8 我曾为从前写的那封信令你们忧伤而后悔，但现在不后悔了，因为我知道那封信令你们忧伤只是暂时的。 9 现在我很欢喜，当然不是因为你们忧伤而欢喜，而是看见你们因忧伤而悔改了。因为你们这样忧伤合乎上帝的心意，使你们不致因我们而受到任何损失。 10 合乎上帝心意的忧伤会带来悔改，使人得到救恩，永不后悔，但世俗的忧伤只会带来死亡。 11 你们看，合乎上帝心意的忧伤使你们产生了何等的迫切感啊！你们热切地辩明自己的立场，对罪愤慨，恐惧战抖，期盼与我相见，疾恶如仇，惩处罪恶。你们在各方面已显明自己在那件事上是清白的。 12 因此，虽然我给你们写过信，但并非为了那犯错的人或那受害的人而写的，而是为了让你们在上帝面前看到自己对我们所存的热心。 13 我们也因此得到了激励。令我们更欢喜的是提多也很喜乐，因为他的心从你们那里得到了安慰。 14 我若对提多夸奖了你们什么，也不觉得惭愧，因为我先前向提多夸奖你们的话都证明是真实的，正如我告诉你们的一切都是真实的。 15 提多想到你们众人的顺服并怎样战战兢兢地接待他，便更加爱你们了。 16 现在，我对你们可以完全放心了，这真令我欢喜。

Библия, ревизирано издание

来自{publisher｝

1 И така, възлюбени, като имаме тези обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенстваме в святост със страх от Бога. (林前6:17; 林前6:18; 约一3:3)

林前6:17林前6:18约一3:3

Радостта на апостола

2 Направете място в сърцата си за нас; никого не сме онеправдали, никого не сме покварили, никого не сме използвали с користни цели. (徒20:33; 林后12:17)

徒20:33林后12:17

3 Не казвам това, за да ви осъдя; защото вече казах, че сте в сърцата ни, така че да бъдем заедно и като умрем, и като живеем. (林后6:11; 林后6:12)

林后6:11林后6:12

4 Голямо доверие имам във вас и много се хваля с вас. Изпълнен съм с утеха, изпитвам преизобилна радост при всичките ни страдания. (林前1:4; 林后1:4; 林后1:14; 林后3:12; 腓2:17; 西1:24)

林前1:4林后1:4林后1:14林后3:12腓2:17西1:24

5 Защото откакто дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакво спокойствие, но отвсякъде бяхме в утеснение: отвън борби, отвътре страхове. (申32:25; 林后2:13; 林后4:8)

申32:25林后2:13林后4:8

6 Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с идването на Тит; (林后1:4; 林后2:13)

林后1:4林后2:13

7 и не просто с идването му, но и поради утехата, с която вие го бяхте утешили, като ни извести копнежа ви, плача ви, ревността ви за мене; така че още повече се зарадвах. 8 Защото, при все че ви наскърбих с посланието си, не се разкайвам; ако и да бях се поразкаял, когато видях, че онова писмо ви наскърби, макар за малко време. (林后2:4) 9 Сега се радвам не заради наскърбяването ви, а защото наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже скърбяхте по Бога, така че да не претърпявате никаква вреда от нас. 10 Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт. (撒下12:13; 箴17:22; 太26:75; 彼前2:19)

撒下12:13箴17:22太26:75彼前2:19

11 Защото, ето, това, че се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какъв копнеж, каква ревност, какво наказание^[1]на злото! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо. 12 И така, ако и да ви писах това, не го писах заради оскърбителя, нито заради оскърбения, но за да стане явна пред Бога нашата грижа за вас. (林后2:4) 13 Затова се утешихме; и в тази наша утеха още повече се зарадвахме поради радостта на Тит, защото всички вие сте успокоили духа му. (羅15:32) 14 Защото ако съм му се похвалил малко с вас, не се засрамих; но както всичко, което ви говорихме, беше истинно, така и похвалата ни с вас пред Тит излезе истина. 15 И той още повече милее за вас, като си спомня послушанието на всички ви, как сте го приели със страх и трепет. (林后2:9; 腓2:12)

林后2:9腓2:12

16 Радвам се, че мога да ви се доверя във всичко. (帖后3:4)