创世记 47

圣经当代译本修订版

来自{publisher}
1 约瑟来到法老面前,对他说:“我父亲和我的弟兄们已经带着他们的羊群、牛群和所有的一切从迦南来了,现在就在歌珊。”2 约瑟从弟兄中带了五个人去见法老。3 法老问他们:“你们做什么工作?”他们回答说:“仆人们祖祖辈辈都是牧羊的。4 迦南的饥荒很严重,羊群没有草吃,所以我们到这里来寄居,求你准许仆人们住在歌珊。”5 法老对约瑟说:“你父亲和弟兄们都来了,6 整个埃及就在你面前,尽管安排他们住在国中最好的地方。他们可以住在歌珊。如果你知道他们中间有能干的人,可以派他们看管我的牲畜。”7 约瑟又带父亲雅各去见法老,雅各就为法老祝福。8 法老问雅各:“你多大岁数了?”9 雅各回答说:“我在世上寄居一百三十年了,我的日子又苦又短,不像我祖先那样高寿。”10 雅各为法老祝福后,就告退了。11 约瑟遵照法老之命把埃及最好的地方——兰塞境内的土地给他父亲和弟兄们居住,作他们的产业。12 约瑟按各家人口提供粮食给父亲、弟兄及其他家人。13 饥荒很严重,到处都缺粮,埃及和迦南都饱受饥荒之苦。14 约瑟把埃及人和迦南人向他买粮的银子收集起来,存放在法老的库房里。15 埃及人和迦南人的银子都用光了,埃及人就来见约瑟,对他说:“我们的钱财都用光了,求你给我们粮食,免得我们饿死在你面前。”16 约瑟说:“你们的钱财如果用尽了,可以用你们的牲畜来交换粮食。”17 于是,他们把牲畜赶到约瑟那里,用他们的牛、羊、驴和马跟约瑟换粮食。那一年,他们就依靠换来的粮食生活。18 到了第二年,他们又来见约瑟,对他说:“不瞒我主,我们的钱都用光了,牲畜也给你了,除了我们自己和田地以外,我们一无所有。19 求你不要让我们人死地荒。我们愿意用自己和我们的田地来换粮食,我们和我们的田地都归法老。求你给我们种子,我们好活下去,不致饿死,土地也不致荒废。”20 埃及人为饥荒所迫,纷纷卖掉自己的田地。约瑟替法老收购了埃及全国的田地,最后,所有的田地都归法老了。21 约瑟使埃及全境的人都成为法老的奴仆。22 约瑟唯独没有买祭司的田地,因为祭司吃法老的俸禄,有足够的供给,不用卖地。23 约瑟对百姓说:“我为法老买了你们和你们的土地,这里有种子,你们可以拿去耕种。24 但是你们要把收成的五分之一给法老,其余的,你们可以留下来作种子和全家人的口粮。”25 他们说:“你救了我们的命,求你恩待我们,让我们做法老的奴仆吧。”26 于是,约瑟立下一条法令,到今天还有效,就是埃及出产的五分之一归给法老。只有祭司的田地不归法老。27 以色列人住在埃及的歌珊,在那里获得了产业,人口兴旺。28 雅各在埃及住了十七年,他一共活了一百四十七岁。29 他快要离世的时候,把儿子约瑟叫来,说:“你如果恩待我,请你把手放在我大腿底下起誓,你会以慈爱和信实待我,不把我葬在埃及。30 我与祖先同眠后,你要把我带出埃及安葬在我祖先的身边。”约瑟说:“我必照你说的做。”31 雅各要约瑟起誓,约瑟照做了。于是,以色列在床头[1]敬拜上帝。

创世记 47

Библия, ревизирано издание

来自{publisher}
1 И така, Йосиф влезе при фараона и му извести: Баща ми и братята ми, стадата им и добитъкът им, и всичко, което имат, дойдоха от Ханаанската земя и сега са в Гесенската земя. (创45:10; 创46:28; 创46:31)2 И взе петима от братята си и ги представи на фараона. (徒7:13)3 А фараонът каза на братята му: Какво е занятието ви? А те отговориха на фараона: Ние, слугите ти, и бащите ни сме овчари. (创46:33; 创46:34)4 Казаха още на фараона: Дойдохме да поживеем в тази земя, защото няма пасище за стадата на слугите ти, понеже гладът се засили в Ханаанската земя; затова, молим ти се, нека слугите ти живеят в Гесенската земя. (创15:13; 创43:1; 创46:34; 申26:5; 徒7:11)5 И фараонът говори на Йосиф: Баща ти и братята ти дойдоха при теб;6 Египетската земя е пред тебе; настани баща си и братята си в най-добрата местност от земята; нека живеят в Гесенската земя. И ако знаеш, че някои от тях са способни мъже, постави ги надзиратели над моя добитък. (创20:15; 创47:4)7 След това Йосиф въведе баща си Яков и го представи на фараона; и Яков благослови фараона.8 Фараонът каза на Яков: Колко е числото[1] на годините на живота ти?9 А Яков отвърна на фараона: Числото на годините на странстването ми е сто и тридесет години; малко и зло е било числото на годините на живота ми и не достигна до числото на годините на живота на бащите ми във времето на тяхното странстване. (创25:7; 创35:28; 伯14:1; 诗39:12; 來11:9; 來11:13)10 И като благослови фараона, Яков излезе от фараоновото присъствие. (创47:7)11 Тогава Йосиф настани баща си и братята си, като им даде имот в Египетската земя, в най-добрата местност от земята в Рамесийската земя, според както заповяда фараонът. (创47:6; 出1:11; 出12:37)12 И Йосиф хранеше баща си, братята си и целия си бащин дом с хляб според големината на домовете им.13 А нямаше хляб по цялата земя, защото гладът, дотолкова се засилваше, че Египетската земя и Ханаанската земя изнемощяха от глада. (创41:30; 徒7:11)14 Йосиф прибра всички пари, които се намираха в Египетската и Ханаанската земя, за житото, което купуваха; и Йосиф донесе парите във фараоновия дом. (创41:56)15 И като се свършиха всички пари в Египетската земя и Ханаанската земя, всички египтяни дойдоха при Йосиф и му казаха: Дай ни хляб; защо да умираме пред тебе, понеже се свършиха парите ни? (创47:19)16 А Йосиф отговори: Ако парите ви са се свършили, докарайте добитъка си и ще ви дам хляб срещу добитъка ви.17 И така, докараха добитъка си на Йосиф; и Йосиф им даваше хляб срещу конете, стадата, добитъка и ослите им; и така, през онази година той ги изхрани с хляб срещу целия им добитък.18 След като се измина онази година, дойдоха при него и другата година и му казаха: Няма да скрием от господаря си, че всичките ни пари се свършиха; и добитъкът стана на господаря ни; не остана друго пред господаря ни освен телата ни и земята ни.19 Защо да измрем пред очите ти и земята ни да запустее? Купи нас и земята ни за хляб и ние ще бъдем слуги на фараона, и земята ни ще ражда за него. Дай ни и семе, за да останем живи, да не умрем и да не запустее земята.20 И така, Йосиф закупи за фараона цялата Египетска земя, защото египтяните продаваха всеки нивата си, понеже гладът се засилваше над тях; така земята стана фараонова.21 И той пресели населението в градовете от единия до другия край на египетските предели.22 Само земята на жреците не закупи, защото жреците имаха определен от фараона дял и се прехранваха от дела, който фараонът им даде; затова не продадоха земята си. (拉7:24)23 Тогава Йосиф каза на хората: Ето, днес закупих вас и земята ви за фараона; ето ви семе и засейте земята.24 Затова по време на беритбата ще давате петата част на фараона, а четирите части ще бъдат за вас да засеете нивите и за храна за вас и домашните ви, и за храна на децата ви.25 А те отговориха: Ти опази живота ни; нека придобием благоволението на господаря си и ще бъдем слуги на фараона. (创33:15)26 И Йосиф направи това закон в Египетската земя, както е и до днес, да се дава петата част на фараона; само земята на жреците единствено не стана фараонова. (创47:22)27 И така, Израил се засели в Египетската земя, в Гесенската страна, където придобиваха имения, наплодяваха се и много се размножаваха. (创46:3; 创47:11)28 Яков живя седемнадесет години в Египетската земя, така че числото на годините на Якововия живот стана сто четиридесет и седем години.29 А като наближи времето, когато Израил трябваше да умре, той повика сина си Йосиф и му каза: Ако съм придобил твоето благоволение, моля, сложи ръката си под бедрото ми и ми се закълни, че ще ми покажеш тази благост и вярност – да не ме погребеш в Египет, (创24:2; 创24:49; 创50:25; 申31:14; 王上2:1)30 а когато почина с бащите си, да ме пренесеш от Египет и да ме погребеш в тяхната гробница. А той отговори: Ще направя, според както си казал. (创48:2; 创49:29; 创50:5; 创50:13; 撒下19:37; 王上1:47; 來11:21)31 После Яков каза: Закълни ми се; и Йосиф му се закле. Тогава Израил се поклони върху възглавницата на леглото.