1И когато те още говореха на хората, свещениците, началникът на храмовата стража и садукеите надойдоха при тях2възмутени, че те поучаваха народа и проповядваха, в името на Исус, възкресението на мъртвите. (太22:23; 徒23:8)3И така, сложиха ръце на тях и ги поставиха под стража до следващия ден, защото вече беше привечер.4А мнозина от тези, които чуха словото, повярваха; и броят на повярвалите мъже достигна до пет хиляди.5И на другия ден се събраха в Йерусалим началниците им, старейшините и книжниците;6и първосвещеникът Анна, и Каяфа, Йоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род. (出2:14; 太21:23; 路3:2; 约11:49; 约18:13; 徒7:27)7И като поставиха Петър и Йоан на средата, ги питаха: С каква сила или в кое име извършихте това?8Тогава Петър, изпълнен със Святия Дух, им каза: Началници народни и старейшини, (路12:11; 路12:12)9ако ни изпитвате днес за едно благодеяние, сторено на немощен човек, чрез какво той бе изцелен,10да знаете всички вие и целият Израилев народ, че чрез името на Исус Христос Назарянина, Когото вие разпънахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това име този човек стои пред вас здрав. (徒2:24; 徒3:6; 徒3:16)11Той е камъкът, който бе пренебрегнат от вас, зидарите, но стана глава на ъгъла. (诗118:22; 赛28:16; 太21:42; 可12:10; 路20:17; 羅9:33; 彼前2:6)12И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено на[1] човеците, чрез което трябва да се спасим. (太1:21; 徒10:43; 西1:14; 西1:20; 帖前5:9; 提前2:5; 提前2:6)13А те, като гледаха дързостта на Петър и Йоан и вече бяха забелязали, че са неуки и обикновени хора, се чудеха; и познаха, че са били с Исус. (太11:25; 林前1:27)14А като видяха изцеления човек, който стоеше с тях, нямаха какво да противоречат. (徒3:11)15Затова, като им заповядаха да излязат навън от Синедриона, се съвещаваха помежду си:16Какво да направим на тези човеци, защото на всички йерусалимски жители е известно, че стана бележито знамение чрез тях; и не можем да го опровергаем. (约11:47; 徒3:9; 徒3:10)17Но за да не се разнася повече между народа, нека ги заплашим, за да не говорят вече на никого в това име.18И така, те ги повикаха и им заръчаха изобщо да не говорят, нито да поучават в Исусовото име. (徒5:40)19А Петър и Йоан им отвърнаха с думите: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете; (徒5:29)20защото ние не можем да не говорим това, което сме видели и чули. (徒1:8; 徒2:32; 徒22:15; 约一1:1; 约一1:3)21А те, като ги заплашиха отново, ги пуснаха, понеже не знаеха как да ги накажат поради народа, защото всички славеха Бога за станалото. (太21:26; 路20:6; 路20:19; 路22:2; 徒5:26)22Защото човекът, над когото се извърши това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години.
Молитва за Божия подкрепа
23И когато ги пуснаха, те дойдоха при своите и известиха всичко, което им казаха главните свещеници и старейшините.24А те, като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и казаха: Владико, Ти си Бог, Който си направил небето, земята, морето и всичко, което е в тях, (王下19:15)25Ти чрез Святия Дух, Който говори чрез устата на слугата Ти, нашия баща Давид, си казал: „Защо се разяряваха народите и хората намисляха суети? (诗2:1)26Опълчваха се земните царе и управниците се събираха заедно против Господа и против Неговия Помазаник.“27Защото наистина и Ирод, и Пилат Понтийски, с езичниците и Израилевия народ се събраха в този град против Твоя свят Син[2] Исус, Когото си помазал, (太26:3; 太26:4; 路1:35; 路4:18; 路22:2; 路23:1; 路23:8; 约10:36)28за да извършат всичко, което Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане. (太26:24; 徒2:23; 徒3:18)29И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост, (徒9:27; 徒13:46; 徒14:3; 徒19:8; 徒26:26; 徒28:31; 弗6:19)30докато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свят Син Исус. (徒2:43; 徒3:6; 徒3:16; 徒5:12)31И като се помолиха, потресе се мястото, където бяха събрани, и всички се изпълниха със Святия Дух и с дързост говореха Божието слово. (徒2:2; 徒2:4; 徒4:29; 徒16:26)
Общата собственост на благата при първите християни
32А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и нито един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо. (徒2:44; 徒5:12; 羅15:5; 羅15:6; 林后13:11; 腓1:27; 腓2:2; 彼前3:8)33И апостолите с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Господ Исус; и голяма благодат почиваше над всички тях. (徒1:8; 徒1:22; 徒2:47)34А и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, ги продаваха и донасяха стойността на продаденото, (徒2:45)35и я слагаха пред краката на апостолите; и на всеки се раздаваше, според колкото имаше нужда. (徒2:45; 徒4:37; 徒5:2; 徒6:1)36Така Йосиф, наречен от апостолите Варнава (което значи „син на утешение“), левит, родом от Кипър,37като имаше земя, продаде я, донесе парите и ги сложи пред краката на апостолите. (徒4:34; 徒4:35; 徒5:1; 徒5:2)