1Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас. (徒7:2)2(И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза:)3Аз съм юдеин, роден в Тарс Киликийски, а възпитан в този град при краката на Гамалиил, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес; (申33:3; 王下4:38; 路10:39; 徒5:34; 徒21:20; 徒21:39; 徒26:5; 羅10:2; 林后11:32; 加1:14; 腓3:5)4и гонех до смърт последователите на това учение[1], като връзвах и предавах на затвор и мъже, и жени; (徒8:3; 徒9:1; 徒26:9; 腓3:6; 提前1:13)5както свидетелстваха за мен и първосвещеникът, и всички старейшини, от които бях взел и писма до братята евреи в Дамаск, където отивах да закарам вързани в Йерусалим и онези, които бяха там, за да ги накажат. (路22:66; 徒4:5; 徒9:2; 徒26:10; 徒26:12)6И когато бях на път и приближих Дамаск, около пладне внезапно блесна от небето голяма светлина около мен. (徒9:3; 徒26:12; 徒26:13)7И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш?8А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И ми каза: Аз съм Исус Назарянинът, Когото ти гониш.9А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше. (但10:7; 徒9:7)10И казах: Какво да направя, Господи? И Господ ми каза: Стани, иди в Дамаск и там ще ти се каже за всичко, което ти е определено да направиш.11И понеже от блясъка на онази светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка и така влязох в Дамаск.12И някой си Анания, човек благочестив по закона, одобрен от всички живеещи там юдеи, (徒9:17; 徒10:22; 提前3:7)13дойде при мен и като застана и се наведе над мене, ми каза: Брате Савле, прогледни. И аз в същия миг получих зрението си и погледнах към него.14А той каза: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля и да видиш Праведника, и да чуеш глас от Неговата уста; (徒3:13; 徒3:14; 徒5:30; 徒7:52; 徒9:15; 徒18:9; 徒26:16; 林前11:23; 加1:12; 约一2:1)15защото ще бъдеш свидетел за Него пред всички човеци за това, което си видял и чул. (徒4:20; 徒23:11; 徒26:16)16И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, и призови Неговото име. (徒2:38; 徒9:14; 羅10:13; 來10:22)17И като се върнах в Йерусалим, когато се молех в храма, се отнесох духом (徒9:26; 林后12:2)18и Го видях да ми казва: Побързай да излезеш скоро от Йерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мен. (太10:14; 徒9:15; 徒22:14; 林前9:1; 林前15:8)19А аз казах: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите онези, които вярваха в Теб; (太10:17; 徒8:3; 徒22:4)20и когато се проливаше кръвта на Твоя мъченик Стефан, и аз бях там и одобрявах, като пазех дрехите на тези, които го убиваха. (路11:48; 徒7:58; 徒8:1; 羅1:32)21Но Той ми каза: Тръгвай, защото ще те пратя далеч между езичниците. (徒9:15; 徒13:2; 徒13:46; 徒13:47; 徒18:6; 徒26:17; 羅1:5; 羅11:13; 羅15:16; 加1:15; 加1:16; 加2:7; 加2:8; 弗3:7; 弗3:8; 提前2:7; 提后1:11)
Разговор с римския военачалник
22До тази дума го слушаха; а тогава извикаха със силен глас: Да се премахне такъв от земята, защото не е достоен да живее! (徒21:36; 徒25:24)23И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах във въздуха,24хилядникът заповяда да го закарат в крепостта и заръча да го разпитат с бичуване, за да разбере по каква причина викат така против него.25И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел каза на стотника, който стоеше там: Имате ли право да бичувате един римлянин, и то неосъден? (徒16:37)26Като чу това, стотникът отиде да извести на хилядника, като каза: Какво правиш? Та този човек е римлянин[2]!27Тогава хилядникът се приближи и му каза: Кажи ми, ти римлянин ли си? А той каза: Римлянин.28Хилядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел каза: А аз съм се родил в него.29Тогава тези, които щяха да го разпитват, веднага го оставиха. А хилядникът се уплаши, като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал.
Павел пред Синедриона
30На сутринта, като искаше да разбере същинската причина, поради която го обвиняваха юдеите, той го развърза, заповяда да се съберат главните свещеници и целият им Синедрион, доведе Павел долу и го изправи пред тях.