Римляни 10

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society

Исус Христос – завършек на Закона

1 Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога е за спасението на Израил. 

2 Защото свидетелствам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според съвършеното знание. (Д А 21:20; Д А 22:3; Рим 9:31; Гал 1:14; Гал 4:17) 

3 Понеже, като не познават правдата, която е от Бога, и искат да утвърдят своята собствена правда, те не се покориха на Божията правда. (Рим 1:17; Рим 9:30; Фил 3:9) 

4 Понеже Христос изпълнява целта на закона, за да се оправдае всеки, който вярва. (Мт 5:17; Гал 3:24) 

Спасението е за всички

5 Защото Моисей пише, че човек, който върши правдата, която е чрез пазенето на закона, ще живее чрез нея. (Лев 18:5; Неем 9:29; Ез 20:11; Ез 20:13; Ез 20:21; Гал 3:12) 

6 А правдата, която е чрез вяра, говори така: „Да не кажеш в сърцето си: Кой ще се възкачи на небето, т. е. да свали Христос?, (Вт 30:12) 

7 или: Кой ще слезе в бездната, т. е. да въздигне Христос от мъртвите?“ 

8 Но какво казва тя? Казва, че „словото е близо до тебе, в устата ти и в сърцето ти“, т. е. словото на вярата, което проповядваме. (Вт 30:14) 

9 Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. (Мт 10:32; Лк 12:8; Д А 8:37) 

10 Защото със сърце вярва човек и се оправдава, а с уста прави изповед и се спасява. 

11 Защото Писанието казва: „Никой, който вярва в Него, няма да се посрами.“ (Ис 28:16; Ис 49:23; Ер 17:7; Рим 9:33) 

12 Понеже няма разлика между юдеин и грък, защото същият Господ е Господ на всички, богат към всички, които Го призовават. (Д А 10:34; Д А 10:36; Д А 15:9; Рим 3:22; Рим 3:29; Гал 3:28; Еф 1:7; Еф 2:4; Еф 2:7; 1 Тим 2:5) 

13 Защото „всеки, който призове Господнето име, ще се спаси“. (Йоил 2:32; Д А 2:21; Д А 9:14) 

14 Как обаче ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник? (Тит 1:3) 

15 И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? Както е писано: „Колко са прекрасни краката на тези, които благовестват доброто!“ (Ис 52:7; Наум 1:15) 

16 Но не всички послушаха благовестието; защото Исая казва: „Господи, кой е повярвал в известеното от нас?“ (Ис 53:1; Йн 12:38; Рим 3:3; Евр 4:2) 

17 И така, вярата е от слушане, а слушането – от Христовото слово. 

18 Но казвам: Те не са ли чули? Наистина, чули са: „По цялата земя се разнесе гласът им, и думите им – до краищата на вселената.“ (3 Цар 18:10; Пс 18:15; Пс 19:4; Мт 24:14; Мт 28:19; Мк 16:15; Кол 1:6; Кол 1:23) 

19 Но пак казвам: Израил не е ли разбрал? Разбрал е, защото първо Моисей казва: „Аз ще ви раздразня до ревнуване с тези, които не са народ; с народ непросветен ще ви разгневя“; (Вт 32:21; Рим 11:11; Тит 3:3) 

20 а Исая се осмелява да каже: „Намерен бях от онези, които не Ме търсеха; явен станах на тези, които не питаха за Мен“; (Ис 65:1; Рим 9:30) 

21 а за Израил казва: „Простирах ръцете Си цял ден към народ непокорен и опак.“ (Ис 65:2) 

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение.

Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет
Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание