使徒行传 16

圣经当代译本修订版

来自{publisher}
1 保罗来到特庇,然后又到路司得。那里有个门徒名叫提摩太,母亲是信主的犹太人,父亲是希腊人。2 路司得和以哥念的弟兄姊妹都称赞提摩太。3 保罗打算带提摩太去传福音。因为当地的犹太人都知道提摩太的父亲是希腊人,保罗就给提摩太行了割礼。4 他们走遍各城,把耶路撒冷的使徒和长老所定下的规条教导当地的门徒遵守。5 这样,众教会在信仰上得到坚固,人数天天都在增加。6 由于圣灵阻止他们到亚细亚传福音,他们便经过弗吕迦和加拉太地区,7 来到每西亚的边界,正要进入庇推尼地区,耶稣的灵又加以拦阻。8 他们就越过每西亚,下到特罗亚。9 当天晚上,保罗在异象中看见一个马其顿人站在那里恳求他:“请到马其顿来帮助我们!”10 保罗见了这个异象,确信是上帝呼召我们[1]到马其顿去传福音,就立刻准备动身。11 我们从特罗亚启航,直接驶往撒摩特喇,第二天抵达尼亚坡里,12 再从那里来到腓立比。腓立比是马其顿的主要城市,是罗马帝国的殖民地。我们在那里住了几天。13 安息日那天,我们到城外的河边,知道那里有一个祷告的地方,就坐下来,向已经聚集的妇女讲道。14 听众中有个卖紫色布匹的妇人名叫吕底亚,是推雅推喇城的人,向来敬拜上帝。上帝开启她的心,她便留心听保罗讲道。15 吕底亚和家人接受洗礼之后,极力邀请我们,说:“如果你们认为我是真心信主的话,请来我家住。”于是强留我们住下。16 一天,我们又去河边那个祷告的地方,途中遇到一个被巫鬼附身的女奴。她用占卜为她的主人们赚了不少钱。17 她跟着保罗和我们大喊大叫:“这些人是至高上帝的奴仆,是来向你们宣讲得救之道的。”18 一连几天,她都这样喊叫。保罗不胜其烦,就转过身来斥责那鬼:“我奉耶稣基督的名命令你从她身上出来!”那鬼立刻从她身上出去了。19 她的主人们眼见财路断绝了,就把保罗和西拉揪住,拖到广场去见官长。20 他们在官长面前控告保罗和西拉,说:“这些是犹太人,竟扰乱我们的城市,21 宣扬我们罗马人不可接受或实行的风俗。”22 于是,大家都一起攻击他们,官长下令剥掉他们的衣服,杖打他们。23 他们被毒打一顿,又被关进监狱,官长命狱卒严密看守。24 狱卒接到命令后把他们关进内牢,双脚上了枷锁。25 半夜,保罗和西拉祷告、唱诗赞美上帝,其他的囚犯都侧耳倾听。26 突然间发生大地震,整座监狱的地基都摇动起来,牢门立刻全开了,囚犯的锁链也都松开了。27 狱卒惊醒后,看见牢门尽开,以为囚犯已经逃走了,就想拔刀自杀。28 保罗见状,大声喝止:“不要伤害自己,我们都在这里!”29 狱卒叫人拿灯过来,冲进内牢,战战兢兢地俯伏在保罗和西拉面前。30 狱卒领他们出来后问道:“两位先生,我该怎样做才能得救?”31 他们说:“要信主耶稣,你和你一家就必定得救。”32 于是保罗和西拉向狱卒和他全家传讲主的道。33 当晚,狱卒把二人带去,为他们清洗伤口。他一家老小都接受了洗礼。34 他请二人到家里吃饭,他和全家人充满了喜乐,因为都信了上帝。35 第二天早上,官长派差役来,说:“把他们放了。”36 狱卒转告保罗说:“官长下令释放你们,现在你们可以平安地走了。”37 保罗却说:“我们是罗马公民,他们不经审讯就当众打我们,又把我们关进牢里,现在却想偷偷打发掉我们吗?这样不行,叫他们亲自来领我们出去!”38 差役回报官长。官长得知保罗和西拉都是罗马公民,非常害怕,39 连忙到狱中向他们道歉,领他们出监,又央求他们离开腓立比。40 二人离开监狱,来到吕底亚家中,见了弟兄姊妹,劝勉一番之后,便离开了那里。

使徒行传 16

Библия, ревизирано издание

来自{publisher}
1 После пристигна и в Дервия и Листра; и ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а баща му беше грък. (徒14:6; 徒19:22; 羅16:21; 林前4:17; 腓2:19; 帖前1:1; 帖前3:2; 提前1:2; 提后1:2; 提后1:5)2 Този ученик имаше характер, одобрен от братята в Листра и Икония. (徒6:3)3 Него Павел пожела да води със себе си, затова го взе и го обряза заради юдеите, които бяха по онези места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък. (林前9:20; 加2:3; 加5:2)4 И като ходиха по градовете, предаваха им наредбите, определени от апостолите и презвитерите в Йерусалим, за да ги пазят. (徒15:28; 徒15:29)5 Така църквите се утвърждаваха във вярата и от ден на ден се умножаваха числено. (徒15:41)6 И апостолите преминаха Фригийската и Галатийската земя, като им бе забранено от Святия Дух да проповядват словото в Азия;7 и като дойдоха до Мизия, опитаха се да отидат във Витиния, но Исусовият Дух не им позволи.8 И така, като отминаха Мизия, слязоха в Троада. (林后2:12; 提后4:13)9 А през нощта на Павел се яви видение: един македонец стоеше и му се молеше: Ела в Македония и ни помогни. (徒10:30)10 И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях. (林后2:13)11 И така, като отплавахме от Троада, отправихме се право към Самотраки, а на следващия ден – към Неапол,12 и оттам към Филипи, който е главният град на онази част от Македония и римска колония. В този град престояхме няколко дни. (腓1:1)13 А в събота излязохме вън от портата край една река, където предполагахме, че става молитва; и седнахме и говорихме на събраните там жени.14 И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, слушаше и Господ отвори сърцето да внимава в това, което Павел говореше. (路24:45)15 И като се кръсти тя и домът, ни помоли: Ако ме признавате за вярна на Господа, влезте в къщата ми и останете. И ни принуди. (创19:3; 创33:11; 士19:21; 路24:29; 來13:2)16 И един ден, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една слугиня, която имаше предсказвателен дух и чрез врачуването си носеше голяма печалба на господарите си. (撒上28:7; 徒19:24)17 Тя вървеше след Павел и нас и викаше: Тези човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.18 Това тя правеше много дни наред. А понеже твърде дотегна на Павел, той се обърна и каза на духа: Заповядвам ти в името на Исус Христос да излезеш от нея. И излезе в същия час. (太10:1; 可1:25; 可1:34; 可16:17)19 А когато господарите видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на пазара пред началниците. (徒19:25; 徒19:26; 林后6:5)20 И като ги изведоха при градските съдии, казаха: Тези човеци са юдеи и смущават града ни (王上18:17; 徒17:6)21 като проповядват обичаи, които на нас, като римляни, не е позволено да приемаме или да пазим.22 Тогава тълпата вкупом се надигна против тях, градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги. (林后6:5; 林后11:23; 林后11:25; 帖前2:2)23 И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница и заповядаха на началника на тъмницата да ги пази здраво;24 а той, като получи такава заповед, ги хвърли в по-вътрешната тъмница и стегна добре краката им в клада.25 Но посред нощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,26 внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички се развързаха. (徒4:31; 徒5:19; 徒12:7; 徒12:10)27 И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна меча си и щеше да се убие, като мислеше, че затворниците са избягали.28 Но Павел извика със силен глас и каза: Недей прави никакво зло на себе си, защото всички сме тук.29 Тогава началникът поиска светило, скочи вътре и разтреперан падна пред Павел и Сила;30 и ги изведе навън и каза: Господа, какво трябва да направя, за да се спася? (路3:10; 徒2:37; 徒9:6)31 А те казаха: Повярвай в Господ Исус Христос и ще се спасиш – ти и домът ти. (可16:16; 约3:16; 约3:36; 约6:47; 约一5:10)32 И говориха Господнето учение на него и на всички, които бяха в дома му.33 И той ги взе в същия час през нощта и им изми раните; и незабавно се кръстиха, той и домашните му.34 И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом. (路5:29; 路19:5; 路19:6)35 А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да кажат: Пусни онези човеци.36 И началникът съобщи думите на Павел, като каза: Градските съдии са пратили да ви пуснем; затова сега излезте и си идете с мир.37 Но Павел им каза: Биха ни публично, без да сме били осъдени – нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? Така не става; но те нека дойдат и ни изведат. (徒22:25)38 И палачите съобщиха тези думи на градските съдии; а те, като чуха, че са римляни[1], се уплашиха;39 и дойдоха и ги помолиха да бъдат снизходителни, и като ги изведоха, поканиха ги да си отидат от града. (太8:34)40 А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидия и като се видяха с братята, увещаха ги и си заминаха. (徒16:14)